От Гутенберг към интернет и обратно

Наскоро завърши поредното издание на литературния конкурс „Южна пролет” в Хасково. И ако се питаме докога ще има подобни прояви, то може сами да си отговорим. За да ги има литературните конкурси, трябва да има и нужната доза оптимизъм, че те не се правят само заради пишещите, а все пак и заради тези, за които се пише. Читателите. А дали ги има? Резултатите от миналогодишно изследване в рамките на конкурса показаха нещо не така оптимистично. Представителната извадка на анкетираните читатели от 5 града на възраст от 16 до 70 години показа, че 25% от тях не са прочели нито една книга за последната година. И то, защото не виждат пряката полза от четенето на художествена литература. Четенето също се оказа в графа „утилитарност”. Какво да се прави, та нали живеем в най-зрелищната цивилизация, откакто свят светува. И по много белези на битието ни е видно връщане назад към архаичното образно изразяване. А дали това е закономерно и обусловено, времето ще покаже. Безспорното обаче е това, че могъщата технологична вълна не само че не засили вътрешните ни духовни импулси, но сякаш имаше за цел да внедри едно технологично, роботизирано чип-съзнание и да го затвори в едно безчувствено и самодоволно съществуване. Така че хипносът и обръгването на сетивата ни да са пълни и визуалният заговор да е тотален. Като да гледаш една истинска война и да си мислиш, че това е филм. Както и става често.

В днешния свят на толкова силни, външни, прагматични и образни детерминанти почти не остана място за естетическа съпротива, за непреките сложни форми на общуване и изразяване. В тази тотална надпревара към лекотата, към визуалното възприятие без препятствия и двусмислия никнат предимно масовите културни семена на еднодневките и евтините джобни издания. Затова днес е така трудно да се върнем от интернет към Гутенберг и да се противостои на полуготовата, почти смляна духовна храна. Затова е и така трудно да се очаква нещо друго от младите хора, с малки изключения, след  като около тях всичко възпитава в немислене, несъпротива, в утилитарност и подражание.

За жалост, тази ситуация скоро няма да се промени, защото е замислена от мафиотски виртуални магове с цел промиване и манипулиране на човешкото съзнание. Има, разбира се, начин да се изключи тази „анфилада” (стрелба надлъж по неприятеля) от оптика и проекции. Най-простият, но и най-труден метод за защита срещу това най-масово психологично оръжие за поразяване е възстановяване на съзнанието чрез прекъсване контактите с източниците на кодираната за човешки срив информация. И чрез разбирането, че обективната информация е в библиотеките, в книгите. Така вече няма да ни се налага да изключваме мозъка си и отново ще имаме възможност за избор. Ще можем и да се надяваме, че печатното слово, макар и застрашено от цифровите технологии, ще си остане най-истинската, искрена и най-удовлетворяваща форма на човешко общуване. А това би могло отново да завърти колелото на историята в посоката на доброто старо Гутенбергово изобретение – книгата.