Гледна точка

За Косово и политическата оксиморония

3883 думи от Петър Краевски

За Косово и политическата оксиморония


Странна работа е международната политика, противоречива материя, която борави с оксиморони, та се къса! Примери много. Войните по света започват с изпращане на "омиротворителни сили". Победителите задължително използват "хуманни оръжия". По времето на соца си живеехме в условията на "демократически централизъм". После ни застигна явлението "централизирана демокрация". Тази същата демокрация, която на изток се налага с тоталитарни средства, а на запад е само в един демократичен стандарт - на двойните стандарти. Огледате ли се, навред социалистите са най-големите капиталисти. Попаднете ли на дясно мислещ електорат, той задължително е социално слаб и живурка в клаустрофобични панелки или мизерни гета... С две думи - сбъркан свят. Светска бъркотия. И всичко е наред! Ако трябва да обобщя тази политическа оксиморония, то излиза, че истината е в лъжата.

Оксиморонно ми прозвуча и една фраза, която тръгна с признаването на Косово. Цитирам: „независимост под външен контрол”. Бре! Какво ще да е това чудо на съвременната политология? Нещо като оня „ограничен суверинитет” на другаря Брежнев? Като афористичната „независимост, от която нищо не зависи”? Като „суха вода”, „безалкохолна пърцуца”, "македонски българофоб” или „умен политик”? Или като онова банално „дървено желязо”, дето ни го набиват в главите още от пети клас? Отговорни въпроси, чиито отговори са под въпрос.

Очевидно логиката на съвременната политика е да избягва неудобните реалности, като ги подменя с лицеприятни названия. Излиза, че независимостта на Косово като „независимост”, в смисъл на „тотален външен контрол”, е нужна на някоя велика демокрация, която обича да удря по масата. В Косово живеят албанци. Ако САЩ следва политиката на Удроу Уилсън, би трябвало да подкрепи националното самоопределение. Е, то вече е факт. Само че наполовина. В изискванията за независимост на Косово има една точка – да не се обединява с Албания. Ха така! Албанците да не се обединяват с албанци. Що така? Питам се, божке, блъскам си главата и не мога да си дам отговор. Явно и тук се играе по правилата на политическата оксиморония. Албанците в Косово са албанци, само докато са в Косово, иначе те са не-албанци. Куку! Как сте? Ха-ха! Повредата не е във вашия телевизор...

Логиката в политиката винаги е някъде другаде. Върти, сучи, важно е да си защитиш интереса. А кой има геостратегически интереси на Балканите? Кой иска да отцепи една територия от сръбско-руската сфера на влияние? Кой залага на не-славяните и не-православните елементи, за да ги ползва като клин за деславянизиране на Балканите? Знаете кой. Тук са големите енергийни трасета. Тук са важните транспортни коридори. Русия трябва да бъде изтласкана по-далече, за да не пречи. Ето! Това вече го разбирам. Real politic. Разделяй и владей. Какво тук значи някаква си „независимост”? За какви „демократични принципи” въобще може да иде реч?

В хода на това изложение, съвсем на място трябва да се запитаме: „Къде сме ние?”. Имаме ли правилен ход? Имаме! Българската позиция трябва да е амбивалентна, като самия характер на българската нация. В това е нашият шанс. Когато трябва, ще сме повече славяни, а когато се налага, ще сме повече наследници на Аспаруха. Мисля, че сега му е времето да поставим акцента върху втората си компонента. Особено за пред американците. За да не започнат да деславянизират и нашата многострадална татковина. С дипломация, публикации, филми и всякакви други прийоми трябва да показваме на западните си благодетели, че тук живеят потомците на Кубрат, Аспарух, Крум, Симеон... Да не забравяме и траките, които живеят в кръвта ни. А междувременно, без да се увличаме, все пак ще трябва да умиляваме руснаците със спомени за общите ни славянски корени. И те така. Сложна игра, вярно, ама ако я играем добре, няма как да ни изиграят. А и нямаме друг шанс, защото, както казва Чардафон Велики: „Таково е течението!”. Защо да вървим срещу него, когато може и по брега?

Ще си позволя да завърша тези редове не с дълбокомислено заключение, съвет или тям подобни, а с нещо съвсем различно и противоречиво - нещо, което загатнах още в първия пасаж:

СОНЕТ

Популярни сме със свойта неизвестност.
Елитарни сме с плебейските си лозунги.
Тъпото умува. Трудно става лесно.
Ъгловатите глави са с гладки мозъци.
Революциите раждат ренегати.
И макар, че сме в Европа, пак сме в Азия.
Както зло не мислим, хубаво си патим.
Реалисти сме във своите фантазии.
Ако правим нещо, правят ни на нищо.
Ентусиазмът днес е утрешно униние.
В непросветност щом сме, лошо ни се пише.
Само тези, дето кривват, са на линия.
Който губи, е играл по правилата.
Истина е: истината е в лъжата.

Толкоз.
Автор:
Петър Краевски
Публикация:
19.02.2008 г. 13:57
Етикети:
Посетено:
1514
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/5339-za-kosovo-i-politicheskata-oksimoroniya