Гледна точка

"Другата България" срещу "нашата България"

Надежда винаги има, но...

Всеки българин, пък и български гражданин изобщо, предполагам, смята България за своя (своя родина, своя страна, свое отечество и пр.). Това е разбираемо и естествено, то е израз на един светъл идеализъм, но не за него ще стане дума в това есе. А за нещо съвсем друго и съвсем не така възвишено.

"Нашите" и "другите" са двa извечни ипостасa на българския дух. Ще се поясня какво имам предвид. Едно време диктаторът Тодор Живков се хвалеше, че комунистите били постоили "две Българии". Де да беше истина, но вождът на комунистите рядко изобщо разбираше какво казва. Общо взето често той или нищо не казваше, или просто казваше някаква глупост. България е една, но комунистите си я смятаха за своя, за нещо като “бащиния”. Те винаги са възприемали властта като огромна софра, на която яко се плюска. Тези именно герои след 1989 година успяха да “приватизират” България, да я заграбят, да я направят своя частна собственост. Защото какво е една страна, ако не нейното богатство.

Днес комунистите-социалисти у нас са капиталисти – впрочем и в Русия е същото. Стана така, че те заграбиха всичко и сега като говорят “България е наша”, това трябва да се разбира съвсем буквално. Да, “нашите” и “другите” са два извечни ипостаса на българския дух – и това много ни е коствало.

Комунистите особено успяха да доведат до крайност и абсурд тази комуноидна по същество психология. “Той е наше момче, той е от нашите, дай да направим нещо за него и пр.” – така говореха другарите и се уреждаха навсякъде. Така именно те успяха да заграбят всичко, цялото национално богатство. “Нашите” успяха да отмъкнат под носа ни нашата, общата България и да си я направят своя. И сега си чувстват България съвсем своя. И като кучета си я бранят и не я дават никому. Приватизираха я, санким, България стана тяхна частна собственост. Днес България е тяхна, на “нашите”, и те нагло заявяват: “Нашата България”, и то тъкмо по начина, по който правят това руските олигарси, наричащи Русия “нашата Русия”. Руската и българската господстващи олигархии и генетично, и психосоматично, и идейно, и всякак имат един и същи корен. Всичко е еднакво у тях, спорно е само коя от тях е по-нагла. В това отношение конкуренцията между тях е огромна.

И ето че сега вече де факто наистина си имаме “две Българии” – “нашата” и “другата”. “Нашите” от другарското котило наричат България “нашата България” и, както казах, разбират това съвсем буквално. Те затова си правят с нея каквото си искат. Тя си била тяхна, нима трябва да дават някому отчет какво правят с нея?! Ако поискат, могат да я харижат, примерно, на Русия, да я завещаят на руската олигархия. По-скоро не ако те искат, а ако руснаците я поискат, “нашите” като едното нищо ще им я дадат или завещаят даже. Те в това отношение имат исторически опит. За пет десетилетия бяха направили България московски вилает. По едно време даже почнаха да молят московския си господар да ликвидира българската държава, а България да стане 16-та република на СССР. Тя, България, щом си е тяхна, те могат да си правят каквото си искат с нея. Нещо повече, те не само всичко българско и национално си смятат за свое, ами и… европейските фондове си смятат за свои, за своя бащиния!

Ето сега фирмите не само на комуниста-ченге Доган, но и на цялата ни комунистическа олигархия ще се изпоядат кой повечко да лапне от фондовете. Като хиени се джафкат, ала все пак делят плячката: дори и Симеоновите хора нещичко поналапаха. Този казус със Симеон е българска екстравагантност: царят и царските хора имат голяма заслуга, за да стане така България да е тяхна, на олигархията. И някои сини, седесари де, се присъединиха към лапащите.

Тия, дето бяха подминати сякаш от голямото лапане, именно аутсайдерите сред мутрите, сред милиционерите, сред ченгетата, сега, ето в тия последни две години, обединени около своя титан и народен любимец бат Бойко, също заявяват претенции да се наместят на софрата. Не че досега са били лишени от лапане, те също са били около трапезата, ала са им се падали май само оглозганите кокали и трохите. Ето затова те сега справедливо се възмущават и искат да грабнат и ножа, и хляба, и печеното, и вилицата. Като едното нищо ще го постигнат, защото успяха да заблудят доста хора, че уж се били възмущавали от голямото лапане. Бат Бойко уж бил борец срещу... олигархията: тука кораб през окото ми минава ли?! Тези неговите херои обаче също като другите, няма как, разглеждат България като своя. Те също гръмко крещят и се тупкат по космясалите гърди: “България е наша, нашата България!”. И те го разбират това съвсем буквално, да не си помислят някои, че го разбират идеалистически, не, няма такова нещо… нема да се излагаме сега я!

Коя обаче е “другата България”? Това сме ние, прецаканите, извозените, тия, дето позволихме на “нашите” да турят ръка на България и да си я почувстват като своя в един съвсем пазарен смисъл. Ние, хората от “другата България”, сме всякакви: сред нас има и мечтатели-нехранимайковци, и наивни лапнишарани, и идиоти (като моя милост примерно!), които обичат силно свободата и демокрацията, но съвсем идеалистично, по най-възвишени ценностни подбуди, и много, много други. Ние, хората от “другата България”, сме на път да станем една съвсем неорганизирана, отчаяна паплач, която изобщо не знае какво иска и която олигархията ни, “нашите” де, могат да си манипулират както си искат.

Олигархията ни има тотален медиен диктат и работи всекидневно по всеобщото опростачване на нацията ни, симптоми на което са следните феномени: Слави Трифонов е обявен за “морален стожер на нацията”; всеизвестният ви бат Бойко, знайно е, е обявен за… “титан на мисълта” и “баща на българската демокрация” (Чувам, че някои хора смятали бат си Бойка за… "интелегентен"?! Майчице?!); вървим нататък, в този ред на мисли Тошо Тошев, агент Бор, пък е обявен за стожер на... свободното слово и мисъл (Майчице!?); на бая ви Вучкова пък е отредена ролята да бъде “народен трибун”, “вожд на онеправданите”, на “страдащата бедност”, нему отреждат мисията да бъде нещо като “съвременний български Цицерон или поне Демостен”, докато той, естествено, си е просто едно куку, едно плямпало, едно чене-мелница, което не може да спре; Сидеров пък е обявен великодушно за “първи патриот на нацията”, е, той играе ролята на непослушен, ама то е за балъците, а иначе си е в най-буквалния смисъл вдъхновен тъкмо от руско-нашенски комунистически пари; да продължавам ли по-нататък?! Нали загряхте, мои мили бавнозагряващи български реотанчета от “другата България” за какво всъщност става дума?!

Жестоко е положението на “другата България”, докато “нашата България” цъфти и процъфтява в най-пищни цветове. Нали сте гледали филма “Маргарит и Маргарита”, спомняте ли си Нерезанов от този вече стар, но много правдив български филм, който навремето другарите забраниха?! Ето, той именно символизира най-пълно образа-символ на “нашите”, дето цъфтяха и процъфтяваха и тогава, цъфтят и процъфтяват и сега. Е, във филма се намери едно момче, което счупи главата на Нерезанов в радиатора на парното, но сега де ти вече такива герои?! Не, няма вече, пък и да има, то това много не помага: нерезановците сега у нас са страшно много! Тази напаст не може да бъде победена по този начин, с удряне на глави в радиатори. Трябва, ама не може. Или може, знам ли? Не знам какво е предвидила историята по този случай: как да си върнем Българията от тия, дето ни я заграбиха така грозно?

Знам едно: ще стане само това, което ние решим и пожелаем. Ние, хората от “другата България”, дето не сме крали, дето не сме лъгали, дето не сме мошеничили, а, напротив, дето сме от окрадените, от лъганите, от прецаканите, дето сме се обезверили дотам, че вече даже не ходим да гласуваме. Не вярваме хептен вече на демокрацията и на свободата дори. Казваме: "Да си чупи главата Българията, тя вече не е моята страна!", а не бива така да се говори. 70% от българите са от тази, от “другата България”, и те не идат да гласуват напоследък. Не гласуват, защото вече не чувстват България като своя, а това е страшно. Такива хора не чувстват България като свой дом, понеже наглеците от “нашата България” са се настанили сякаш даже и в дома им (чрез медиите!) и ги унижават всеки Божи ден.

Нетърпимо е станало вече – но само за ония, които имат все още някакво здраво чувство, в това число и морално. Най-лошото е, че поради “промиването на мозъци”, и то не от вчера, а от десетилетия, огромната част от нацията вече е хептен извратена даже в чувствата си, загубила си е даже усета! Днес в истината у нас почти никой не вярва. Сега лъжата у нас всекидневно триумфира. Казах, не е случайно това, че на такива даже бат им Бойко им бил изглеждал… “интелегентен”. То на такива и Слави Учиндолски им изглеждал честен, ама нима е така?! На такива и бая им Вучкова изглеждал нормален, ама така ли е и това?! 

Аз, признавам си, на моменти също се отчайвам. Не зная какво да мисля. От една страна, вярвам, че България върви по верния път – европейски ценности, права на човека, пазарен строй. Надявам се, че пазарните сили ще дръпнат нещата напред и дотам, че олигархията ни да не може повече да ни прави на просяци, както е сега. Надявам се да заживеем един ден нормално – е, не аз да го доживея този ден де, но поне детето ми или неговото дете.

Но, от друга страна, като гледам “демокрацията” ни колко е демокрация, “пазарът” ни колко е пазар, “акълът” ни колко е акъл, като гледам как си играят с нас и как издевателстват с нас всеки ден, признавам си, на моменти силно се отчайвам. Как да не се отчаеш, когато примерно държавен глава ни е един доказан лъжец: агент Гоце. Или че премиер ни е съветският гражданин Серьожка Дмитриевич – кажете, как да не се отчаеш, като ги гледаш тия какво правят с нашата, да, с нашата България!!! Не с другата, ами с нашата: как допуснахме нашата България да стане тяхна, а пък ние да се свием подло и страхливо в ъгъла, в ъгъла на “другата България”?!

Приятели от “другата България”, дайте да се освестяваме вече, време е, а? Кажете нещо де?! Дайте нещо да направим, стига сме мърморили, как мислите, възможно ли е това?! Да мърморим и да се оплакваме го можем, дайте да проверим дали можем да направим нещо реално, а, какво ще кажете? Да се опитаме да променим злия развой на нещата, да почнем да се чистим от тази напаст, от тази наглост, от тази руско-българска комунистическа сволоч, която ни дави все едно не сме хора, ами сме… да не казвам какво. Как мислите, можем ли изобщо да направим нещо, или всичко е безнадеждно?!

Надежда винаги има, но се иска ние да повярваме в себе си, сиреч ние да станем поне малко от малко по-надеждни. Надеждата всъщност е в сърцата ни: затова нека да погледнем какво имаме в сърцата си, приятели от тази наша онеправдана, потисната, изнасилена и насилвана всеки ден България. Нашата, другата България де, щото България като такава, оказа се, вече май съвсем не е наша. Но от нас зависи да си я върнем – ако го поискаме силно, нищо не може да ни спре. Тогава наглеците ще се разбягат и скрият по дупките като най-жалки плъхове. Но да не направим така разбягването им да дойде едва тогава, когато корабът, наречен България, почне да потъва. Не трябва да допускаме поне това. Или то вече е започнало?!

Автор: Ангел Грънчаров
07.02.2008 г. 23:34
Посетено: 928
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/5290-drugata-balgariya-sreshtu-nashata-balgariya