Гледна точка

Детската Евровизия – кому е нужна?

О, неразумни юроде, поради що се срамиш...?

Онзи ден, 08.12.2007 г., Българската национална телевизия ни направи свидетели на едно грандиозно шоу. Видяхме, че хората умеят да създават телевизионен продукт, който да бъде интересен. Видяхме, че хората умеят да създават интерес към нещо, което практически нямат.

Видяхме как хора, които до преди петнадесет години не са имали своя държава, сега ни побеждават в едно изкуство, което се е родило много по-рано и развивало години наред в нашата страна, както и в страни от бившия Съветски съюз, Полша, Чехия и други.
 
Сега ще поясня какво искам да кажа. След 10.11.1989 г. над шестстотин български детски вокални групи осиротяват поради липса на държавна политика в областта на културата. И още толкова детски хорове... Като разликата между хор и детска вокална група (ДВГ) е огромна. ДВГ е носител на новото в съвременното българско изкуство. ДВГ е изпълнителят, заради който българските композитори пишат десетки песни всяка година. Песни, в които се третират детски проблеми – от игри до любов. Но по детския и съвременен начин. С интересни аранжименти и актуални музикални средства.

Липсата на закрила и политика на държавата над този сектор просто препъна един летящ старт. И сега сме в положението на зрители. То това да ни е само проблемът – с мед да го намажеш. Но да погледнем какво се случи онзи ден.
 
Онзи ден имаше триумф на професионални композитори и аранжори, текстописци и ръководители на детски вокални състави над публиката, която би трябвало да знае и вярва, че това, което ни се показваше от сцената в Ротердам, е създадено от деца. Нямаше такава песен. ДА, можело да помагат професионалисти при аранжимента, но само който не е създавал песен, не знае колко може един аранжимент да промени авторската идея.

Няма да правя анализ на песните и на класирането. Фактът е един – повтори се това, което се случи на Евровизия 2007 за възрастните – национален, етнически, регионален или както искате наречете вота, но вот, който изважда напред бивши сънародници. Бивши съюзни републики се подкрепяха, държави с почти еднаква стилистика и език гласуваха едни за други. Това не ме учуди. Не ме учуди и това, че нашите момичета бяха в средата на класацията и получихме добри оценки от много, но не достатъчно на брой държави, че да запазим за себе си място в челното класиране.
 
Какво видяхме? Видяхме, че от седемнадесет песни не повече от четири–пет бяха с детска тематика, стилистика и аранжимент. Видяхме, че преобладаваха страхотни сценични решения и прекрасни костюми. Видяхме, че да пееш пред такава огромна публика не е лесно за никого. Видяхме, че отдавна не сме в челните редици на детското музикално-певческо изкуство.
 
Кому бе нужно всичко това?

Ако за професионалните певци, явяващи се на Евровизия, има развитие на една тяхна поява на такъв форум, то за децата какво следва? Само да погледнем за последните няколко години колко от представилите се на този най-голям международен форум успяха да превърнат направените контакти в реални участия в концерти в родните си страни и по света. Болшинството от класираните в челната десятка. Какво следва при децата? НИЩО!
 
Питам тогава:
. Кому беше нужно да участваме в нещо, което е задънена улица?
. Трябваше ли да се подложат на стрес толкова много колективи и солисти в надпреварата за участие в детската Евровизия?
. Необходимо ли беше да създаваме вътрешно напрежение в и без това немощния сектор на детското изкуство?
 
Все пак има и нещо, което не трябва да пропуснем да отбележим – опитът, с който нашите деца се сдобиха по време на детската Евровизия, е несравним с нищо, което им се е случвало досега на българска сцена.
 
Не знам какъв е бюджетът на нашето участие в петото издание на Детската Евровизия. Според мен се представихме добре според нашите възможности.

Мисля обаче, че ако тези средства бяха вложени в едно друго, по-перспективно начинание, каквото е създаването на нови детски песни, то ние тази година щяхме да имаме поне петдесет завършени от професионалисти и представени на широка аудитория, нови произведения за деца. Или едно ново предаване за детска музика. Или нови албуми...

Това би дало база за развитие на този жанр у нас. Би стимулирало българските автори да пишат за деца. Би запазило още малко детското у детето, а не на дванадесет години то да пее за секс, поради липсата на нови и добри детски песни, съобразени с възрастта и интересите му.

Изкуството възпитава в много неща, но едно от най-важните е, че при допир с него ние получаваме естетическа наслада.
 
О, неразумни юроде, поради що се срамиш да си признаеш, че още едно прекрасно българско умение, създавано с десетилетия, се убива ежедневно и систематично?

Поради що се срамиш да се захванеш със спасяването му, докле е време?

Поради що позволи на страни, които никога не са имали детско певческо изкуство да се показват като по-първи от нас в нещо, което сега откриват?

Поради що други са ни виновни, а ние пак чакаме Дядо Иван или Чичо Сам?
Автор:
Мартин Кърнолски
Публикация:
10.12.2007 г. 20:13
Посетено:
835
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/5059-detskata-evroviziya-komu-e-nuzhna