Гледна точка

Новите "англичани"

Какъв български език ще заговорят децата на новите емигранти?

Културата на новите български заселници определя и езика, на който те разговарят. Какъв български език ще заговорят децата на тези емигранти, които сега се “интегрират” на Острова, в Белгия, във Франция, в Щатите, или в Танзания?  


Седя и зяпам градината, изнемощялото циганско слънце, враните, които любопитно прехвърчат над градинската порта и хапват от огризките, които току-що им оставих... Чака ме работа, а въобще не ми се подхваща. Пиша и слушам “Джелем, джелем”. Ако преди 6 години някой ми беше казал, че не другаде, а в Англия ще заобичам така силно българския и циганския ни фолклор, щях да го обвиня в ерес.

В ерес ме обвиняват и някои “българи” из емигрантските форуми, които никнат като гъби из “нет-а”.

Чудна работа: всички до един слушат “техно, поп, рап и рок музика”; всички до един пишат български по начин, по който единствено те могат да се разберат (“канселирай си селфемплоймента и се чарджи като елтеде, имаш повече бенефити от тва!”, “мога ли да се логна в хоумофиса?”, “колко те чарджи твоя имплойър за закъснението?”, “пейстни ми тоз линк”, “абе я го делни тоя бастард”, “фъкинг енейчес”, “къв джоб ти такснаха в инландревенюто”, “търся свестен ландлорд”, “опраили си иншурънса?”); всички до един са “супер” с компютрите и “браузерите”, всички до един работят като самонаети, т.е. имат свой собствен бизнес, а всички до един денонощно седят в този форум срещу екраните си. Сигурно само така ми се струва, но не мога да се отърва от мисълта, че всички до един вият от мъка и са изкукали от самота. Но да си го признаят?! Никога!!!

Такава е културата на новите български заселници на Острова.

Аз също нямам с кого да си говоря. Но затова пък имам приятелите, роднините... Говорим си в писма. По телефона – веднъж в седмицата. Много странно се чувства човек, когато не говори, а само пише на своя език. Устата му е в каторги, а умът – свободен. Няма с кого да размениш две думи. Езикът ми е изостанал, изпосталял и обеднял. Измършавял като проскубана лисица, признавам си. Ала в стремежа си да оцелеят, сънародниците ми наоколо нямат време дори и това да си признаят. Защо им е да бъдат искрени, да “разводняват темата” и да изпадат в сантименталности?

Англичаните НЕ ГО правят, българите да “не сме по-долу от тях”.

Повечето от новопристигналите българи са в най-хубавите си години - 20-30-годишни. Живеят по двойки, раждат деца, децата растат, играят, почват да говорят. Проговарят езици. Какви? Светлозар (Слънчо) - един от читателите из форумите, дава част от отговора. Разказите, които пише под формата на постинги (а те са наистина впечатляващи по дълбочина и чувственост!), са написани на “български” език. Езикът няма нищо общо с граматиката и морфологията, на която съм учена от моята първоначална учителка “другарката Сандулова” в 126-то училище на софийския квартал “Емил Марков”, някъде през 60-те. Ала при всички случаи езикът на Слънчо е хиляда пъти по-български от този, на който говорят “английските” българи на Острова. Слънчо спада към втората генерация българи, интегрирали се от десетилетия в англоезичния (в неговия случай – Канада) свят.

Какъв обаче български език ще заговорят децата на българските емигранти, които сега се “интегрират” на Острова, в Белгия, във Франция, в Щатите, или в Танзания?

Само ако някой от форумците случайно “сбърка” и отвори тази тема, веднага други “българчета” се провикват: “Къш! Като не ти харесва тва, хващай си шапката и заминавай в БГ”. Вълчата конкуренция диктува правилото – един българин по-малко, едно гърло - затворено. Културата на новите български заселници определя и езика, на който те разговарят. Докато си “канселират селфемплоймента
и се “чарджат като елтеде, защото имат повече бенефити от тва!”, и докато се “таксват в инландревенюто”, търсейки “свестен ландлорд” и “опраат иншурънса”, те не намират за нужно да четат или да си приказват на други теми и на друг език.

Някой от тях зададе въпрос преди време - защо на Острова има ВСЯКАКВА преводна литература, но не и българска, а в книжарниците няма дори карта на България? Друг форумец даде “акъл”: “...и е добре, като си тука, да използваш времето и да не четеш бг книги. сега е времето да се образоваш западно. ленин като е бил в германия да не мислиш, че е чел руски война и мир? чел е само на немски - капитала и е шпионирал. Така че взимай пример и чети на английски...”. Сигурно е прав/а.

В началото на учебната година двама от английските ми ученици в класа по български, който водя от две години,  ми се оплакаха, че не могат да намерят българско-английски речник. Няма търсене – няма предлагане, бил отговорът на продавача. Няма търсене, няма и предлагане на българска литература. И защо да го има, когато българите (за разлика от руснаци, германци, поляци, украинци и т.н.) на Острова НЕ ЧЕТАТ български книги, а наблягат “на западно”, “рап, поп, рок и техно”? Това са техните интереси, това е и културата на съвремения български “англичанин”, с която коренното население ни възприема.

Българите, които се мярват в ежедневието ми, са или неграмотни строители, дошли тук да изкарват хляба си, или загазили шофьори – и двете категории по един или друг начин попаднали в полицията, или в данъчните служби, където превеждам на доброволни начала. Но има и изключения.

Едно от тях е Николина*, приятна млада жена от българските роми. Казвам “приятна”, защото за разлика от повечето като нея, които по един или друг повод попадат в тукашните затвори, тя има обноски и се държи на положение. Николина излежава краткосрочна присъда в един от английските женски затвори. От две седмици вечерно време ми се обажда по телефона. В затвора това е като награда за добро поведение. Да си поговорим, казва. Отивам до касетофона и пускам “Джелем, джелем”. Тя мълчи. Не говори. Слуша. Знам, че е там. Знам защо не говори. Оставям телефонната слушалка да виси, докато песента свърши, а тя си поплаче.

А днес на първа страница на един от българските вестници е застинала новина с едри букви. Буквите са едри, а победата, за която пишат, е малка. Извоювана е вчера в Европейския парламент. Не е победа като на мач по ръгби между Англия и Франция, за която вестникарите  ще луднат след броени часове. Но Е ПОБЕДА на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК и БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, които са надвили в изписването на думата “евро”. Тема, за която “българите” на Острова ги мързи да си отворят устата. Трябва ли им?

Обратно на тях, моите английски ученици, на които преподавам български от две години, са петимни за всичко българско. Тях не само, че не ги мързи, но чакат с нетърпение да свърши ваканцията, за да гледаме заедно филма за Чепеларе, който им обещах. Дано догодина имам отново клас с тях!

Поне така се надявам търсенето на българско-английски речници да нарасне.



________

* Името е измислено.
Автор: Aни Койчева
21.10.2007 г. 11:42
Посетено: 564
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/4684-novite-anglichani