Гледна точка
Култура на политическата памет
От „правителството на спасението“ до „кошницата с грижа“ – размисъл за обществената памет, държавността и културата на управлението в България
Обърканата ни държавица е все в ситуация на спасение. Това се случва почти непрестанно в последните десетилетия на преходност и демократичност. Постоянното припомняне на фалиралия социализъм не спомага за утоляване на апетитността на новопристигащите, които искат или се канят да ни управляват.
Социалните напрежения идват и си отиват, но все със същия почин се потушават с политики на оправяне на нещата, на които тяхната резултатност е толкова временна и съмнителна. Някак си ми се иска нашата паметност да не е толкова оскъдна и да позапомни случващото се и поне малко да се поучи от случващото се. Започнахме с „Правителство на прехода“, предвождано от Андрей Луканов, а след това ни последва „Правителство на националното съгласие“, често наричано и „правителство на спасението“, на Димитър Попов. След това последва първото демократично правителство на Филип Димитров и експертното на Любен Беров. След правителството на БСП на Жан Виденов ни придойде Правителство на реформите и правителство на валутния борд, водено от Иван Костов. „Царското правителство“ леко и за малко потуши страстите, но не ни реши проблема за 800 дни и се спряхме на тройна коалиция. Поредната оправия дойде с правителството на ГЕРБ, но се препъна в нова експертност с Пламен Орешарски, но продължила твърде кратко и отишла си бурно. След това коалиционни разправии и отново Правителство на промяната на Кирил Петков, но без да се случи и получи. Ротационно нещо като правителство и много пъти служебно раздаване на картите, но сега сме в хипотеза на Правителство на кошница с грижа.
Бяхме участници в „Политика на потребителската кошница“ – нещо като държавни мерки за цените на основни стоки и изчисляване на издръжката на живота. После „Пазарска кошница“ в контекста на инфлацията и статистиката. „Валутна кошница“ – кошница от валути за определяне на курс. Не стигнахме до „Политика на празния стол и кошниците“ в международните отношения, защото просто никой не ни даде тази възможност.
Днес бихме се чувствали по-безгрижни, ако въобще нямахме и не бяхме стигали до политика на кошница с грижа.
Истинската грижа не е в кошницата, а в способността на държавата да не поставя гражданите си в положение непрекъснато да чакат помощ!
.................
Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.