Гледна точка

Мит ли е лъвският скок на Васил Левски?

По повод 170 г. от рождението на Апостола

◊ МАЛКОИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА РАННИТЕ МУ ГОДИНИ

Рядко се отваря дума за това, че Васил Левски е роден и израснал в просветено и книголюбиво семейство. Името на баща му Иван К
унчев стои сред спомоществователите на издания като “Христоития или благонравие” на Райно Попович от 1837 г., “Александрия” в превод на Христо Василев от 1844 г. Вкъщи често четели и говорели за живота на християнските мъченици и техните легендарни подвизи удивлявали децата.

Васил Кунчев имал двама братя – Христо и Петър – и две сестри – Ана и Марийка. Когато бащата умира от мозъчен кръвоизлив, Васил е 14-годишен, но заедно с двамата си братя поема грижата за семейството. До 1855 г. учи във взаимното училище в родното Карлово, след което става послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Две години учи в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.


◊ ПО ПЪТЯ КЪМ ЛЪВСКИЙ

И съвременници, и изследователи на делото на Апостола изтъкват неговия “здрав разсъдък”, “критичен усет” и “нравствен реализъм”.

Воден от тези качества, той много рано е открил тайната на божественото възвисяване на новите български мъченици и въздигнал в култ тяхната саможертва по своя воля да дирят смъртта и дори да “режисират” екзекуциите си...

В онова време редица българи приемали мъченическа смърт. Но те не били нападани и съсичани от турците, както стотиците хиляди мирни християни в Македония, Мизия или Тракия, напротив – сами “атакували” Цариград за честта на християнската вяра и увисвали на въжето след чудовищни мъчения, но с непречупени вяра и убеждения...

Не е възможно човек като Васил Левски да не е проследил методите и тактиката по пътя към подвига на мъченици като Йоан Българин, Райко Шуменски, Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Йоан Търновски и други... Изключено е да не е разбирал, че светостта и мъченичеството са били въпрос на личен избор! Затова приел монашеството – като задължителна стъпка към подвиг, с който можел да даде нов пример на твърдост и мъжество, и сам да се нареди сред сънародниците си, отдали живота и делото си за Родината.

Фактът, че не е взел името на наставника си ахимандрит Василий, какъвто е бил редът, а Игнатий, също е показателен – Игнатий Старозагорски (обесен в Цариград през 1814 г.) е от неговия край, а Дякона често напомнял за себе си: “Такова ми е предназначението – да не видя себе си в голям чин, а да умра, батко”.

Знае се, че е бил смел и нетърпящ несправедливостта човек. Много ясно за това говори една постъпка на Левски, който видял как двама турци се опитвали да изнасилят майка и дъщеря, докато той и негови съученици беряли череши. Другите момчета хукнали да бягат, а Васил грабнал изтърваната от жените кобилица и заудрял турците...

А как е можел да се бие, добре се вижда от дейното му участие му в Легията на Георги Раковски, в която постъпва през 1862 г.

Между другото, първоначалното значение на званието дякон е служител. При това служител не на църковния клир, а на братята, на всички хора, на човечеството. Затова Васил Левски не виждал как може дяконският му сан да му препречи пътя на борец за свободата на българите и макар да си отрязал косите, за да постъпи в Легията на Раковски, той се записал на новата служба с монашеското си име и длъжност: “Дякон Игнатий”. По този начин се включвал и в църковни ритуали, и свалял расото, когато обстоятелствата го изисквали. Щом станал дякон, Васил залегнал упорито над богословието.

През 1864 г. постъпва като учител в с. Войнягово, Карловско, а през 1867 г. - в Еникьой, Северна Добруджа. През този период той станал йеродякон, но държал да го знаят като Дякона.

Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. Движи се в средите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, а през 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.

Удивително е, че дори официалната епархийска власт е ценяла искреността и дълбочината на революционното му чувство, когато вече бил боец в Първа българска легия. Тогава неговият вуйчо ахимандрит Василий поискал от Пловдивската митрополия да наложи канонична санкция на дякон Игнатий заради “изоставянето” на религиозните за сметка на революционните му дела. Но оттам се застъпили категорично за Дякона и наредили на вуйчо му да не го преследва повече...

Като легионер Васил Кунчев приел ново, оброчно име. Избрал да се назове на герой от Апокалипсиса: “Лъвский”. Това е един много специален персонаж от глава 5-та в Откровението на Йоана – точно където Всевишният търси достойния да отвори запечатаната със седем печата книга, съдържаща тайната на бъдещето. Тогава именно Лъвът, когото посочват като единствения достоен кандидат да отвори книгата, се превръща в жертвен агнец, с чиято кръв се изкупват греховете на хората...

С “Лъвский”, именно с “Лъвский”, посочват изворите, се е подписвал Васил Кунчев. Но изследователите предпочитали да извеждат басни за лъвските му скокове. А и времето било такова, че моралните добродетели и религиозните ценности били лековерно заменяни с революционните подвизи. По този начин образът на Дякона се идеализирал и му се приписвала свръхсила...


◊ ЗА РУСОФОБСТВОТО НА АПОСТОЛА

Интересно е също да споделим и друг факт, дълго време стаяван от съвременниците и невключван в учебниците по история.

Наравно със стремленията за преместване на революционната си дейност изцяло в България и свързаните с това постоянни и изтощителни пътувания до Румъния (БРЦК заедно с Любен Каравелов) и Сърбия (Втора Легия на Раковски), Васил Кунчев проявявал отявлено русофобство, противно на русофилските настроения за включването на Русия в борбата за освобождаването на България.


“Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби”, казвал открито Дякона на събрания и давал мило и драго България самостоятелно да изкове свободата си.


◊ ДРУГИ СВЕТИ МИСЛИ НА АПОСТОЛА


. "Ние гоним царя и неговите закони!"
. "Ако спечеля - печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си!"
. "Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."
. "Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили."
. "Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност."
. "Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република."
. "За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
. "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…"
. "Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.“
. "Дързост и постоянство!"
. "Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
. "Днешният век е век на свободата."
. "За враговете на Демокрацията и Републиката - СМЪРТ!"
. "Времето е в нас и ние сме във времето" – до Панайот Хитов.
Автор: Гичка Граматикова
26.07.2007 г. 15:02
Посетено: 5429
Етикети: Васил Левски
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/4331-mit-li-e-lavskiyat-skok-na-vasil-levski