Гледна точка
Български "Sicko"?
В търсене на нашия Майкъл Мур
От английски sick – болест, боледувам, става sicko (нещо като споко, гаско и други "-ко" неологизми в нашия език).
Американският “Сико” на Майкъл Мур е документален филм, който критикува системата на здравното осигуряване в САЩ, сравнена с тази на Франция, Великобритания и Куба. Въпреки че Мур е пропуснал България, премиерата на филма (19 май 2007 г. в Кан) е била аплодирана от повече от 2000 зрители в продължение на 15-20 минути.
“Приятели – обърна се вчера Майкъл Мур към американците. Тази вечер – петък, 20 юли – филмът ще бъде прожектиран в много градове на САЩ. Това ще бъде “Sicko’ Night in America.” (До 16 юли от прожекциите на “Сико” е натрупана печалба от около 16 милиона щатски долара.)
MICHAEL MOORE (53) - един от най-гласовитите американски критици на глобализацията, големите корпорации, престъпленията от свободната продажба и използване на лично оръжие, на политиката на президента Буш и войната в Ирак, и със "Сико" – на здравната система и фармацевтичните компании в САЩ. През 2005 г. списанието “TIME” включи Майкъл Мур между 100-те най-влиятелни хора на нашата планета – и както той самият казва: “Вече съм мейнстрийм.” (главен поток).
И продължи: “Ако раздавах по 1000 американски знамена на ден, те (бел. моя – Буш и хората, които го подкрепят) щяха да намерят начини да ме обвиняват в некоректни действия.”
МАЙКЪЛ МУР (53) - човекът, който изрече пред очите на цяла Америка: “Срамота, срамота!”, адресирана за президента Джордж Буш-младши във връзка с войната срещу Ирак.
Не знам българи – освен режисьора Александър Морфов (и Явор Гърдев?) - които така артикулирано да критикуват политиците. Приветствието на Морфов след получаването на “Аскеер” (2007) е единственият императивен вик срещу бездействието на българските управници за финансирането и развитието на изкуството и културата.
А други?
Не фенери на Диоген, мощни прожектори, телескопи и микроскопи са необходими, за да открием друг съвременен български Майкъл Мур.
Да направи български “Роджър и аз” (критика на мутризирания бизнес), “Боулинг за Коломбайн” (критика на свободата на дрогата и проституцията), “Фаренхайт 9/11” (критика на президента Георги Първанов и неговата агентурна дейност). И “Сико”, разбира се – критика на здравната система в страна, която дава нищожни средства за здравеопазване, образование и наука (за сравнение, САЩ дават повече от 15% от брутния си продукт за здравно осигуряване – и Майкъл Мур пак ги критикува).
- Срамота, срамота за българското правителство, парламент и президент!
Американският “Сико” на Майкъл Мур е документален филм, който критикува системата на здравното осигуряване в САЩ, сравнена с тази на Франция, Великобритания и Куба. Въпреки че Мур е пропуснал България, премиерата на филма (19 май 2007 г. в Кан) е била аплодирана от повече от 2000 зрители в продължение на 15-20 минути.
“Приятели – обърна се вчера Майкъл Мур към американците. Тази вечер – петък, 20 юли – филмът ще бъде прожектиран в много градове на САЩ. Това ще бъде “Sicko’ Night in America.” (До 16 юли от прожекциите на “Сико” е натрупана печалба от около 16 милиона щатски долара.)
MICHAEL MOORE (53) - един от най-гласовитите американски критици на глобализацията, големите корпорации, престъпленията от свободната продажба и използване на лично оръжие, на политиката на президента Буш и войната в Ирак, и със "Сико" – на здравната система и фармацевтичните компании в САЩ. През 2005 г. списанието “TIME” включи Майкъл Мур между 100-те най-влиятелни хора на нашата планета – и както той самият казва: “Вече съм мейнстрийм.” (главен поток).
И продължи: “Ако раздавах по 1000 американски знамена на ден, те (бел. моя – Буш и хората, които го подкрепят) щяха да намерят начини да ме обвиняват в некоректни действия.”
МАЙКЪЛ МУР (53) - човекът, който изрече пред очите на цяла Америка: “Срамота, срамота!”, адресирана за президента Джордж Буш-младши във връзка с войната срещу Ирак.
Не знам българи – освен режисьора Александър Морфов (и Явор Гърдев?) - които така артикулирано да критикуват политиците. Приветствието на Морфов след получаването на “Аскеер” (2007) е единственият императивен вик срещу бездействието на българските управници за финансирането и развитието на изкуството и културата.
А други?
Не фенери на Диоген, мощни прожектори, телескопи и микроскопи са необходими, за да открием друг съвременен български Майкъл Мур.
Да направи български “Роджър и аз” (критика на мутризирания бизнес), “Боулинг за Коломбайн” (критика на свободата на дрогата и проституцията), “Фаренхайт 9/11” (критика на президента Георги Първанов и неговата агентурна дейност). И “Сико”, разбира се – критика на здравната система в страна, която дава нищожни средства за здравеопазване, образование и наука (за сравнение, САЩ дават повече от 15% от брутния си продукт за здравно осигуряване – и Майкъл Мур пак ги критикува).
- Срамота, срамота за българското правителство, парламент и президент!
Автор:
Д-р Георги Чалдъков
Публикация:
20.07.2007 г. 22:36
Посетено:
1019
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/4317-balgarski-sicko