Изкуството като Сътворение – пътища към реалността в творчеството на проф. Пламен Легкоступ

Запознанството се случи по повод работа и споделени грижи. Времето създаваше възможности за проверка, за преживявания и за онези мигове, в които отношението и приятелството се освобождават от натоварванията на делника. Доверчивостта на твореца създава и определени препятствия, позволявайки до него да се доближават хора, които не се отличават с особена добронамереност. Времето не успява да излекува раните, но дава сили и мъдрост за приемане на всичко по един по-спокоен и ненаивен начин.

Живеейки във времена на безпокойство, на омраза и злост, се изискват не само пространство, но и време за оценка на таланта и духовността. Духовната колебливост поставя на изпитание както таланта, така и издръжливостта. Разбирането за същността на човека, който общува с нас не само вербално, но и чрез това, което ни представя като изкуство, се превръща в сложно и тежко изпитание. Неговото общуване е специфично като смислово изразяване, а размислите му, споделени в поредица от разговори, представляват непрекъснато търсене на смисъла отвъд видимото.

Една от впечатляващите идеи в неговите разсъждения е свързана с природата на реалността. Според него човек не възприема света директно, а чрез интерпретация, създадена от собствения му мозък – „история, генерирана за нас“. Тази мисъл предизвиква не само интелектуален интерес, но и известно смущение, защото поставя под съмнение стабилността на онова, което приемаме за „реалност“.

Изкуството се явява естествено продължение на човешкото възприятие – то не просто отразява света, а го пречупва през индивидуалното съзнание на автора и зрителя. Именно тук се проявява неговата сила – в способността да променя начина, по който виждаме реалността. Промяната на гледната точка означава и промяна на самата реалност, а това внушение носи особена надежда, че чрез изкуството човек може да открие нови неща дори в познатото.

Темата за самотата, която често се възприема като болезнена, при него придобива различно значение и измерение. Тя е описана като „лаборатория на духа“ – пространство, в което човек остава насаме със себе си и същевременно се среща със своята най-истинска същност.

Това разбиране предизвиква силен личен отклик. В свят, в който самотата често се избягва или дори поражда страх, идеята, че тя може да бъде източник на творчество и вътрешна хармония, звучи почти освобождаващо. Пламен Легкоступ не я възприема като изолация, а като съзнателен избор и необходим етап от творческия процес.

Същевременно той подчертава, че художникът трябва да се връща към обществото. Това движение между уединение и споделяне създава динамиката на изкуството – то се ражда в тишината, но оживява в срещата с другия.

Една от най-разпознаваемите характеристики на творчеството на Легкоступ е богатият му символен език. Особено впечатляващ е образът на рибата, който се превръща в своеобразен център на художествената му вселена. Тя е „цветният живот“ – динамичен, променлив и изпълнен с игра. В тези образи има нещо едновременно леко и дълбоко – привидно игриви, но наситени със символика. Рибите носят върху себе си цели светове – градове, храмове, култури. Това създава усещане за крехкост и едновременно за устойчивост на човешката цивилизация.

Особено въздействаща е метафората за корабите като „ноеви ковчези“, които пренасят духовните ценности в съвременния „потоп“. Тук ясно се усеща не само художествена, но и нравствена позиция – тревога за съдбата на човека и надежда за неговото спасение.

В глобализирания свят, където границите между културите се размиват, въпросът за художествената идентичност става особено актуален. Пламен Легкоступ съзнателно изгражда своя стил, който нарича „Plam Art“. Той не е просто визуална система, а философия и лична територия.

Интересно е, че самият автор осъзнава напрежението между запазването на стила и необходимостта от неговото развитие. Това вътрешно колебание придава човешко измерение на творческия процес, който не е статичен, а изпълнен с търсене, съмнение и надграждане.

Пламен Легкоступ не разглежда изкуството като изолирана сфера – напротив, за него то е средство за комуникация, за съхраняване на ценности и за осмисляне на обществените процеси.

Проф. Пламен Легкоступ разкрива изкуството като сложен и многопластов процес, в който се преплитат философия, символика и личен опит. Неговите идеи надхвърлят рамките на визуалното и достигат до същностни въпроси за човека, реалността и смисъла на съществуването. Срещата с неговото творчество не е просто естетическо преживяване, а вътрешен опит – такъв, който ни кара да се замислим, да почувстваме и дори да се променим.

Последната ни среща беше на една скамейка пред зала в Съдебната палата – странно място за общуване, но и там неговата духовност се усещаше и търсеше споделяне. Може би най-ценното, което остава след този досег, е усещането, че изкуството все още има силата да бъде чудо – тихо, но преобразяващо.

Митологията на „Града-риба“ оживява в нова изложба на Пламен Легкоступ

Заглавието на експозицията не е избрано случайно. За автора изкуството винаги е било игра – игра на създаване на видения, реализиране на мечти, разкодиране на митове и търсене на точните наименования – както на отделните творби, така и на самите изложби. След самостоятелната си изложба през юни 1997 г. в бургаския хотел „България“ и участията си в редица общи експозиции тази година той отново представя свои произведения пред бургаската публика – този път в пространството на Културен център „Морско казино“.

В изложбата са включени творби, създадени в периода 2020 – март 2026 г. – време, през което авторът е по-трайно свързан с Бургас и с БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Експозицията представя 24 картини (с размери от 160/70 до 20/20 см), изпълнени с акрил върху платно, както и 27 литографии (от 100/70 до 35/50 см), специално подбрани за събитието. След 2020 г. художникът създава над 220 картини и графики, от които селекцията включва 51 произведения.

На 3 април от 18:00 часа в зала „Александър Г. Коджакафалията“ на Културен център „Морско казино“ в Бургас ще бъде открита изложбата „Космогония на Града-риба“ на художника проф. д.н. Пламен Легкоступ.