Загубената близост на Рождество

Претъпкани улици, забързани хора, разнопосочни погледи и претрупани сергии, които се опитват да задоволят притеснените посетители, опитващи се да приключат с подаръчните покупки. Символично или не съвсем се оказва това наше действие, което ни спохожда периодично при идването на определена празничност. Суматохата ни създава удобство, което може би е присъщо само за такива дни. Откритите пазари са премесили миризмата на курабии, коминчета и скара, което създава една противоречивост, но пък преглъщането е истинско, а това е усещане за появилия се внезапно глад.

Прехвърчащите снежинки допълнително допълват познатата атмосфера и дават пореден порив да сбъднем безсмислените подаръчета, които едва ли ще покрият предполагаемата необходимост, но ще задоволят нуждата от споделена празничност.

Торбите с екзотични плодове днес не са на мода поради тяхното системно присъствие по щандовете на големи и малки магазини за хранителни стоки. Малките дюкянчета с изработени от сръчните ръце на майстори стоки и галерийките, които предлагат художеството, не са приоритетни за днешната ни нова празничност. Мобилни устройства или нещо по-завъртяно е подходящ дар към днешната празничност. Посланията избягваме да запишем в каквато и да е формалност, а по-скоро ще ги изречем, ако остане време за тях.

Потайните писма до Дядо Коледа са излишна подробност и те вече дори не са интересни и на най-малките, защото той вече си има посредници, които са негови представители, и няма нужда от тази подробност. Загубената коледна романтичност е станала дигитална свързаност, прегръдката се е превърнала в съобщение по месинджър, а топлите поздрави са SMS, който ще прочетем когато е удобно.

Днес пожеланията и поздравите пристигат с разрешение и с удобството на приемащите. Обичта ни е прикрепен файл към поредното електронно писмо, а същността ни е забравила, че иска и трябва да бъде обичана.

Колко мечти пропуснахме да споделим, колко любов да изживеем, а вече ми се иска тя да победи машините, които ни разпиляха в бъдното очакване. Нека всичко това със здраве да ви спохожда и с мъдрост да ни променя!

Св. Силуан Атонски: „Когато душата познае любовта Христова, тогава разбира и смисъла на Рождеството – не външна радост, а вътрешен мир.“