Между култура и компетенции: адаптиране на човешкия капитал

Съвременният свят е свидетел на безпрецедентни социални и технологични промени, които оказват дълбоко влияние върху всички сфери на обществения живот, в т.ч. и върху пазара на труда и изискват непрекъснато адаптиране на човешкия ресурс. Тези трансформации не са просто тенденции, а фундаментални промени, които преобразяват начина, по който работим, живеем и взаимодействаме.

Технологичните трансформации включват навлизането на дигиталните технологии, автоматизацията и изкуствения интелект. Тези иновации водят до появата на нови професии, промяна в съществуващите и необходимост от придобиване на нови дигитални умения. Например, автоматизацията в производствените процеси вече е факт, което изисква работна сила с по-висока квалификация и умения за управление на сложни машини.

От своя страна, социалните трансформации обхващат промени в демографската структура, ценностите и очакванията на хората. Глобализацията, увеличаването на междукултурното многообразие и нарастващото търсене на гъвкавост в работното време и място са само част от тези процеси. Сътрудниците все повече търсят не само финансова сигурност, но и смисъл в работата си, баланс между професионалния и личния живот, както и възможности за личностно и кариерно развитие.

Социалните и технологични трансформации обхващат всички процеси на развитието – от управлението на най-високите нива до тези в по-ниските нива на обслужващата сфера, в които трудът е по-нискоквалифициран. Тези трансформации променят средата: променят се системи, институции, начини на взаимодействие и оказват влияние върху всички участници в процесите и върху индивидите. В резултат човешкият ресурс се настройва на непознати вълни на политическо, организационно, физическо, социално, културно и технологично поведение.

В този контекст, адаптирането на човешкия ресурс се превръща в критичен фактор за успеха, защото системите и организациите, чрез които се реализират трансформационните процеси, се състоят от хора. Това означава активно ангажиране, което изисква нови знания, умения и компетентности: знания – за характера на процесите; умения – за ефективно и качествено реализиране на процесите; компетентности – за ефективно управление и включване. В този смисъл адаптацията на човешкия ресурс към обществените трансформации изисква непрекъснато учене, развитие на професионални и преносими умения (аналитичност, критично мислене и емоционална интелигентност, дигитална грамотност, вземане на решения и др.). Част от процеса на адаптация е превръщането на системите и организациите в подкрепяща среда, която насърчава гъвкавостта, иновациите и ученето, като същевременно се грижат за благосъстоянието на участниците в трансформациите по цялата верига.

Какво означава адаптиране на човешките ресурси към социалните и технологични трансформации? Най-просто казано това е приспособяване към променящата се социална и технологична среда. По същество това е цялостен културно-исторически процес, в който индивидът е едновременно обект и субект на процесите – върху него се оказват много влияния, като той също оказва влияние върху системите. Т.е. това е развитие на човешкия ресурс, което по принцип е един непрекъсваем процес. Днес то се осъществява в условията на изключително динамично променяща се околна среда. Ако в 20. век и дори в първите години на 21. век развитието на човешките ресурси се свързваше с обучение чрез курсове, по определени програми и с определени лектори и това обучение беше достатъчно, за да създаде умения за един по-продължителен период от време, то социалните и технологични трансформации днес предявяват изисквания за почти взривно натрупване и използване на нови знания и умения. Наличието на компютри, таблети, интернет, онлайн комуникации, технологии и др. – всичко това изисква висока скорост на реакция от страна на индивидите, т.е. социална и технологична проактивност. Днешното знание утре вече е недостатъчно, утрешните умения няма да са достатъчни за след няколко дни, защото няма да съответстват на променилия се пазар на труда, на променените изисквания на работодателите, няма да са достатъчни за нововъзникващите професии или за новите кодове и ключове на информационните и комуникационни потоци.

Ето някои от социалните фактори на адаптацията, към които по-конкретно е необходимо адаптиране и за какво трябва да е готов човешкият ресурс: промени в структурата на работната сила; застаряване на населението; нарастваща роля на жените на пазара на труда; повишена мобилност на работната сила; променена квалификационна структура на заетостта; промяна в сигурността на работните места и др.

Човешкият ресурс трябва да се адаптира към промените в ценностите и очакванията: сътрудниците все повече търсят баланс между работа и личен живот, гъвкави форми на заетост, смислена работа, удовлетвореност, възможности за кариера и развитие. Промените в социалните норми, ценности и очаквания влияят върху мотивацията, ангажираността и удовлетвореността. Развитието на човешките ресурси трябва да се фокусира върху създаването на позитивна работна среда, която да отговаря на новите социални очаквания и формирането на новите социални отношения.

Глобализацията и културното многообразие също определят някои направления на адаптацията на човешкия ресурс. Така например управлението на разнообразни екипи и разбирането на различни културни норми стават все по-важни; налагането на международни корпорации и компании; трансгранични или по-далечни преходи се превръщат в норма на реализацията на човешкия ресурс. Глобализацията увеличава конкуренцията на пазара на труда и изисква от компаниите да инвестират в развитието на своите сътрудници, за да останат конкурентни. Развитието на човешките ресурси трябва да се фокусира върху развитието на глобални компетенции, езикови умения и междукултурна комуникация.

Демографските промени, които стават все по-съществени, са един от факторите, които имат съществена роля в процесите по успешна адаптация на човешкия ресурс. Стареенето на населението, миграцията, както и промените в семейната структура оказват влияние върху наличния човешки капитал и изискват адаптиране на политиките за развитие на човешките ресурси. Променя се моделът на подготовка, квалификация, преквалификация в зависимост от доминиращата възраст, както и от трайното присъствие на работници – емигранти и др.

Още по-сериозен е натискът от технологичните трансформации – основно от страна на зелените и дигитални трансформации. Без да познават граници, те се разпространяват почти едновременно от деня на своето откритие.

Факторите на технологичните трансформации – автоматизация, дигитализация, зелени технологии и други технологични иновации променят търсенето на умения и компетенции. Човешкият ресурс следва това развитие и трябва да се адаптира към изискванията, като се фокусира максимално бързо върху осигуряване на обучение и преквалификация, които да отговарят на промените.

Променя се моделът на обучение и преквалификация: технологизирането на образованието е отговор на технологичните трансформации. Компютърни технологии, лаптопи, таблети, интернет, СТЕМ обучение и др. придобиват ключово значение в образованието на всички нива за адаптирането на човешките ресурси към новите изисквания.

Ученето в движение (различно от онлайн обучението) ще се превърне в новата парадигма на ученето през целия живот. Адаптацията се превръща в състезание за съответствие с новите реалности. Този процес предполага непрекъснато развитие на личността в различни условия, при които тя следва да съществува – благоприятни и/или неблагоприятни. Единството на личността със социалната и технологична среда предполага непрекъснато развитие на личността.

Адаптацията върви с развитието и на ключови компетенции. Развитието на ключови компетенции като аналитичност, критично мислене, креативност, комуникация и работа в екип е необходим процес за справяне с променящите се условия. Изключително бързо като отговор на технологичните и социални трансформации навлизат и новите модели на управление. Създаването на гъвкави и адаптивни организации, които могат бързо да се приспособяват към промените, е една от възможностите за подобни модели и е ключов фактор за успеха в динамична среда.

Адаптацията на човешките ресурси към социалните и технологични промени налага и една нова парадигма на развитието - Управление на промените. Това е ключово преобръщане – трансформациите предизвикват необходимостта от адаптация, а самата адаптация води до необходимост от ефективното управление на промените. Всъщност това е ключът на развитието – човешкият ресурс като обект и субект на трансформациите и ролята на неговата адаптация за минимизиране на негативното им влияние върху сътрудниците и организациите.

Адаптацията на човешките ресурси има и още една страна и това е подготовката на човешките ресурси за включване в промените и последваща адаптация. Всяко поколение встъпва в реализация през определен период, когато поколенията преди него вече са преминали към процеса на адаптация. Всичко това означава, че на какъвто и етап от промените да навлезеш в реализационния процес, трябва да си първоначално подготвен, повече, отколкото всяко предишно поколение. Този непрекъсваем процес изисква сериозен модел на образователна подготовка, който за всяка генерация е различен и трябва да съответства на нивото на трансформациите в обществото. Оценявайки консервативността на образователната система, това очевидно ще се постига трудно и трябва да се предвиди достатъчен баланс между информация, нови знания и умения, които трябва да придобие съответното поколение. В помощ на тези модели трябва да се добавят и усилията на бизнеса, при който се реализират подготвените кадри. Т.е. образованието се разпределя, докато адаптацията остава почти винаги при бизнеса. Намества се още един съществен в подготвителния и адаптационен процес и това е управлението на знанието. Само чрез неговото включване могат да се предвидят и реализират всички образователно-културни и комуникационни канали, които да осигурят както подготовката, така и адаптацията.

Развитието на човешките ресурси е от ключово значение за справяне със социалните трансформации и променящите се общества. Инвестициите в обучение, преквалификация и развитие на ключови компетенции са необходими за осигуряване на конкурентоспособност и благополучие на сътрудниците и организациите.

.............................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.