Уловени театрални мигове за вечността

Книгата „Театрални мигове от вечността. 1870 – 2022“ на актьора Иван Митев от Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново е плод на един широкомащабен негов вече петнадесет годишен проект.

В продължение на десетилетия нейният автор изравя частица по частица спомени за нашето театрално минало. Резултатът е една трилогия за историята на Великотърновския театър „Надежда“, „Хроники от едно театрално столетие“ и „Театърът, наречен Кисимов“.

Последната книга  „Театрални мигове от вечността“ представлява сериозен труд от 516 страници с енциклопедичен мащаб. В нея са събрани биографиите на повече от 500 възрожденци, на първите театрали, на първите професионални артисти, на читалищни дейци и актьори, както и на всичко, което се случва в театралния живот в търновския  регион от 1952 г. насам, когато се създава професионалният Окръжен Народен театър. 

„Театрални мигове от вечността“ излиза на бял свят в навечерието на  честванията на 70 години от основаването на Драматичен театър и 50 години от създаването на Оперета във Велико Търново. Книгата е финансирана изцяло от Министерството на културата и е издадена с помощта на Сдружение „Забелски глас“.

Публикувани са снимки на редица артисти. Някои от тях, издирени в прашните архиви, се представят за първи път на читателите.  

Голямо достойнство на изследването е, че в него са включени всички театрални премиери през годините, не само от ХХ век, а и десетки премиери през XIX век. Тези премиери са онагледени със снимков материал, представящ артистите в постановките, режисьорите, художниците. В книгата са направени портрети на абсолютно всички актьори, режисьори, художници и драматурзи, работили в Търновския театър. Поместени 4392 снимки и портрети като е необходимо да се отбележи, че общо, издирените, обработени и дигитализирани снимки за архива, са около 45 000 бр. Събраните и дигитализирани афиши и плакати от спектакли са около 500 бр., а програмите от представленията са също около 500 бр. Всички тези архивни материали, с обем над 350 GB, са вече дарени от автора в БАН, НАТФИЗ, Държавна агенция „Архиви“, Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново, ОДА Велико Търново. Митев има амбицията през следващите години да възстанови и целия архив на музикалния отдел на великотърновския театър от началото на ХХ век до днес.

Книгата е приносна и с това, че връща към живот отдавна забравени творци, изчезнали в отминалото време. През последните няколко години Митев успява да издири техни потомци, които помагат за възстановяването на истинската човешка история на всеки. 

По своята структура изданието е различно от стандартните. То се подрежда по датите в годината, като календар и представя на читателите най-значими събития и хора, свързани с всяка от тези последователни дати! 

Около работата си по книгата Митев е успял да направи и близо 30 пространни интервюта от по няколко часа с голяма част от артистите ветерани, повечето от които вече не са между живите. Авторът е издирил портрети на много от големите търновски възрожденци, които също са били част от театралния живот на града. Сред тях са внукът на Колю Фичето – ген. Иван Фичев и адвокатът Марко Тотев. Той разказва, че театрали са били и много от членовете на местния таен революционен комитет, създаден от Левски. Има данни, че Апостола е гледал премиерата на „Многострадална Геновева“ в търновския театър. Бачо Киро е присъствал на първото театрално представление в Търново на 14 март преди 155 години и впечатлен от това създава първия в България селски театър. Митев попада на нещо интересно в записките на ген. Фичев, който пише, че неговата съпруга Сенка е изиграла Геновева на сцената в Търново по време, когато женските роли са се изпълнявали от мъже. Ако това е истина, може да се окаже, че тя е първата българка, която играе на родна театрална сцена. Друг интересен спомен е, че Иван Вазов е харесал повече търновската постановка на пиесата си „Борислав“, отколкото тази в Народния театър. В интервю за БТА Митев припомня, че един от бъдещите министри на културата Стефан Стамболов съдейства за завършването на първият театрален салон в България със сцена и около 650 места, в специална сграда в центъра на Търново. 

Такива по-малко, а и изцяло неизвестни факти може да намери читателят в този текст, в който няма нищо измислено и непотвърдено.

„Театрални мигове от вечността“ е ценно издание и полезно четиво както за специалисти, така и за по-широк кръг читатели, които се интересуват от историята на театралното изкуство в България.

Книгата се разпространява безплатно в библиотеки, читалища, театри, културни домове, като по същия начин достига и до всички желаещи да я прочетат.

Този пионерски труд на Иван Митев, появил се в резултат на къртовски усилия, завършва с изключително вълнуващите думи на неговия автор: 

„Моите забравени герои“! Ровя се из миналото, като в стар изоставен таван. Разлиствам стари завеси, размествам стари декори, прехвърлям из ръцете си стари шпаги и тоги, обърсвам с длани наслоени от времето гримове и лицата им изникват из нищото. Усмихват ми се. Намигат иронично. Шепнат ласкаво. И думите се нижат като броеници. Болката притихва някъде вътре... И радостта от поредната ми среща с тях спасява света около мен. А от пясъчния часовник все тъй полека се източват песъчинките. Ромолят като едри капки дъжд по ламаринения покрив на живота. Събират се в малко поточе и се вливат в реката на отплувалите години. Тъжно е. Но е и радостно. Радостно е! Защото утре пак мога да отворя кориците и да полетя сред тях. Защото утре пак мога да се вгледам в лицата им и да се любувам на звездиците в очите им. Защото утре пак мога да си фантазирам гласовете им и да ги чуя от сцената... Книгата ги върна при нас! Просто открехна вратата и времето, и пространството се прегърнаха. Радостно ми е защото книгата ги върна при живите и те ще останат завинаги с тях. Завинаги!“