Оставяме всичко за после и за утре или за някога

Търся своето „Аз“ в объркването на днешния ден. Толкова наслоявания се случиха в последните години от препятствията на променящото ни общество, че дори и тези, които се смятат за ачигьоз, започнаха да се лутат в търсенето.

Някакво натрапчиво изземване на собственото ми „Аз“  и ползването не по предназначение от всички, които се опитват да ни управляват, се е населило безотговорно в днешната ни действителност. Развилнелите се политици разпореждат от единственото си число на делегираното им величие и нескромно си приписват висока заслуженост в това начинание. Озаптяването им е невъзможно, защото има пълно неразбиране от функцията им, която са приели да служат на народа и родната си земя. В пълна степен на химерност са техните въжделения „да оправят нещата“, но няма и най-малко стремление това да се случи, а получаването на краен резултат е ненужна измислена дейност в тяхната житейска битност.

Изскачат като в приказен филм и размахват думи и действия, подобно на аватари – въплъщение на индуско божество. Проявяващи се като непреходен брахман с непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцендентална реалност, която е божествената основа на всяка материя и енергия.

Днес сме зачеркнали собственото „Аз“. Откраднато е и дори не го пускат поне да отдъхне за малко. Манифестиращо шествие от заграбилите го днес, а дори не ги освиркват, дори не ги посочват с пръст и дори нямаме смелост да им кажем, че това е неудобно, защото нито сме го дарили или продали.

Констативния характер вече не помага в това ни състояние на нелепост, дори увеличената алкохолна опияненост е недостатъчна да ни остави смирено равнодушни, а сме поставени в поредната омаломощеност на нашата действителност.

Партизанско движение няма, ремсистите отдавна са забравени, съпротивата е отцепена, а квартирите на ятаците са разкрити. Днес сме в изобилие на прозрачност и в същото време в същностно неведение на случващото се. Каква илюзия на демократичност ни е обзела при порочност на всяко наше действие или бездействие.

Оплакването е почти безрезултатно, молитвите отиват в небитието, а случващото се продължава да властва необезпокоявано от нашето присъствие.

Превзетото ни „Аз“ е спряло дори да се брани от нападките – превзето е.

Сутрешното кафе е изпито, днешният вестник е небрежно прелистен, от радиото върви многословно говорени, а топлината на деня се опитва да разсее поредната ни мрачност в мислите. Терзанията прибираме отново, разпокъсаните мисли са забравени – делникът поставя всичко в определена реалност.

Оставяме всичко за после и за утре или за някога …

Аз-концепция

Аз-концепцията (на английски: Self-Concept; на немски: Selbstkonzept; на руски: Я-концепция) е набор от характеристики, способности, нагласи и ценности, които, според човека, дефинират кой е той. [1] Аз-концепцията е сложно образувание, което включва: когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти. [2] Основните процеси, свързани с Аз-концепцията, са: самопознание и самооценка. Формирането на Аз-концепцията е в зависимост от опита и неговата интерпретация. Следователно Аз-концепцията не е неизменна. След като вече веднъж е изградена, самата Аз-концепция започва да влияе на опита и на това как той бива интерпретиран. За по-лесното разбиране на Аз-концепцията Уилям Джеймс разграничава Аз-а като познаващ и познаван.

В края на XIX-ти до средата на XX-ти век идеите по отношение на Аз-концепцията са централни за психологията и се разработват по абстрактен или теоретичен начин, както от психолози, така и от социолози и психиатри. Най-известната разработка от началото на този период принадлежи на психолога Уилям Джеймс. Неговите твърдения са базирани на наблюдения в естествени условия, които включват дори и неговите собствени интроспективни наблюдения върху съзнателните му процеси. Мери Колкинс прави опит да пренесе изучаването на Аз-концепцията от полеви условия в лабораторни, където се използва контролиран метод на интроспекция. Курт Кофка поставя на преден план разглеждането на Аз-а от гещалтпсихологията като използва т.нар. феноменологична интроспекция. При този вид интроспекция, наблюдателите докладват своите съзнателни преживявания без ограниченията или анализите, които използва Колкинс. Аз-концепцията се разглежда и от социолозите Кули и Мийд. Те са привърженици на тезата, че значение в оформянето на Аз-концепцията на хората имат социалните взаимодействия. Аз-концепциите на хората се разглеждат като детерминанти с критично значение за тяхното социално поведение. Клиничните психолози в Европа и САЩ от своя страна поддържат идеята, че Аз-концепциите са от значение за клиничното разбиране на хората и за определени твърдения, които са част от техните теории за личността. За своите изследвания върху Аз-концепцията, те използват изцяло неконтролирани клинични наблюдения на отделни случаи. При тези изследвания липсва стриктност и проверяемост. Понякога се стига и до противоречие с научния детерминизъм. Поради тези причини, техните становища са изключени за няколко десетилетия от американската изследователска психология. Развитието на социалното познание (познанието за другите и за собственото си Аз) става обект на изследване от детските психолози. Тези изследвания повдигат множество въпроси като: могат ли да се появят качествено различни етапи в развитието на социалното познание; дали тенденциите на развитието в придобиването на обикновения език се свързват с развиващата се концепция за себе си и другите; влиянието на родителските характеристики и поведения върху Аз-концепциите. [3] Множество от теориите на социалните психолози като: за убеждаване и конформно поведение, за когнитивния дисонанс, за междуличностното привличане и атрибутивната теория придават значение на променливите на Аз-концепцията. Също като социолозите, социалните психолози отчитат ефекта върху Аз-концепцията на променливи като възраст, пол, класа и раса. В теорията на личността интересът към Аз-концепцията продължава и се разширява например в твърденията за паралели между използването от страна на обикновения човек на Аз-концепциите в ръководството на всекидневното поведение и използването на хипотези и теории от страна на учения в ръководенето на изследователското поведение. [3] Изследванията до този момент са съсредоточени изцяло върху феноменалната или съзнателната Аз-концепция, а не върху т.нар. безсъзнателна, поради трудностите при нейното измерване.

1.Бърк, Л. (2012) Изследване на развитието през жизнения цикъл, Издателство „Дилок“, 2012, стр. 242.

2. Стаматов, Р. (2012) Детска психология, Издателска къща „Хермес“, 2012, стр. 253.

3. Корсини, Р. (ред.) Енциклопедия психология и поведенческа наука, Издателство Наука и изкуство, 2008.

.......

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.