За библиотеките

 „Библиотеката съдържа всичко – и реалност, и прищявка. Библиотеката съдържа свидетелства за истини и свидетелства за лъжи.“,
Умберто Еко

И ако днес някои определят библиотеките само като хранилище, то те изключително много грешат в своята представа за същността им и за огромната мощ и сила, която крият именно в книгите, които пазят. Вики Майрън споделя: „Библиотеката не е плевня или склад… Това е жизнено важен обществен център.“ Ако на американската авторка – библиотекар и директор на библиотека „Спенсър“ повече от 20 години – ѝ се налага да обяснява смисъла и значението на тази институция, то на нас ни остава само да приемем или да осмислим нейните думи.

Американският професор по математика и компютърни науки и автор на научна фантастика, Върнър Виндж, нарича библиотекарите „Стражи на Миналото, Слуги на Бъдещето.“ Доказателство на тези думи намираме в мисълта на американската писателка Сюзан Бет Пфефър: „Библиотекари! Библиотекарите винаги знаят как да открият нещата. Това беше тяхната работа още преди интернет.“

Без да противопоставяме всички ония, които не познават хартиената книга, а само електронния ѝ следовник, и тези, за които единствен източник на информация е само интернет пространството, то просто и логично следва да посочим, че книгите съхраняват толкова много история и човешко познание, че нито едно ново или старо интернет социално пространство няма как да го събере, защото библиотеките и книгите са освен нашата съхранена мъдрост, но и нашето особено важно социално пространство, нашето същностно развитие и разбира се – нашето бъдеще.

И ако наистина е по-лесно да се обръщаме към хора доста по-дълго живели и събрали достатъчно опит и знания, то неминуемо ще се замислим над думите на италианския писател и философ Умберто Еко, който ни казва: „Библиотеката съдържа всичко – и реалност, и прищявка. Библиотеката съдържа свидетелства за истини и свидетелства за лъжи.“

Днес библиотеките са различни – големи, малки, забравени и изоставени. Някои – в просторни сгради, но пусти, други – запокитени в малки и неугледни помещения, но изпълнени с живот. Най-ценното в тях си остава наличието на книгите – те все още са тук и при нас. И когато сме в криза и ги отворим или намерим, открием или преоткрием, ще усетим тяхната особена сила.

За жалост днешните наши ученици, дори и студенти, все по-рядко посещават тези храмове. Дигиталните технологии, отдалеченият достъп до тези съкровищници, намали социалната функция на тази институции. Тепърва ще се налага да се връщаме, та дори и да се обучаваме в умения за толкова необходимото ни днес приобщаване и споделяне на знание. Човешката ни същност е така устроена, че има необходимост от това общуване.

В днешните трудни и объркани времена стои един въпрос, който е публикуван в заключителния доклад на българската фондация „Глобални библиотеки“ – на бъдещето или миналото ще принадлежат българските обществени библиотеки?

Отговорът на този уж лесен въпрос е доста тежък. Един от видните американските теоретици в областта на литературната наука Стивън Грийнблат казва: „Библиотеките, музеите и училищата са крехки институции.“ И в тази си крехкост, то времето и историята показаха, че те устояват на много бури и превратности, защото „Библиотеките са съкровищниците на всички богатства на човешкия дух.“ (Готфрид Вилхелм фон Лайбниц).

И ако все пак в глобалния свят тази твърде отговорна и важна мисия е смисъл на много хора, то със сигурност това е част от нашето оцеляване като хора. Днес, отново връщайки се при този спомен за библиотеката – някак ми се иска те да бъдат пълни с онзи живот на споделеното знание и онази тишина на тяхната тайнственост.