Какво да е образованието?

„Чудя се някои от всички тия автори на учебници по български от всички тия издателства дали понякога отварят я фейсбук група, я форум, я инстаграм профил да видят резултата от труда си… Да прочетат, че се дават под наем две стай от апартамент, че се предлага работа на шофиор, че тротоара е заринат с буклуци, че се търси Двустаен… Да попият народна мъдрост от типа „изяще една ябълка“, „има бог и той връшта“, „казва се село, защото там се е сеело“… Да се запознаят с текстове със запетая между подлога и сказуемото… Да четат статуси с интервали пред пунктуационния знак или пък без никакви интервали… Да се срещнат с творчеството на копирайтър, превеждал с Deepl… Да се насладят на словното богатство на инфлуенсърка… И после да си зададат въпроса: Къде сбъркахме?

Аз къде сбърках – си знам…“

Доста хейт отнесох за тази публикация във фейсбук от 11 март 2024-та. Знаела ли съм аз какви усилия полагат учителите по български език и литература? Имала ли съм представа как се пишат учебници? Ами как се избира от няколко учебника?

Отговарям: Не. Нямам представа. Не.

Но виждам резултата. И ми се струва, че нещо трябва да се направи, и то веднага.

Защо например образованието по роден език не обясни на детето, че думата може да се раздели на срички (както когато искаш да я извикаш насечено, на висок глас), обаче освен срички има и корен, представка, наставка, окончание (градивните „тухлички“ на думата). И че сричките помагат да прочетем и да напишем думата правилно, а морфемите й пък ще открием и в други думи, тези нейни части са, така да се каже, системни...

Ето например в тази красива дума родина има три срички (ро-ди-на) – така ще я извикаме (скандираме), но така и ще я разделим, за да пренесем част от нея на другия ред (това го знае всеки компютър!); тя си има обаче и: корен (род-), наставка (-ин) и окончание (-а) – пък тези елементи (в компанията на други) срещаме и в: роднина, роден, родолюбци, безродник...

Ами ударенията? Как детето ще научи чужд език, ако не му е обяснено как ударението може да е свободно (на която и да е сричка), може да е подвижно (в различните форми на думата), но може и да е фиксирано (на определена сричка – както е например във френски)?

А защо казваме, че учител е съществително, а влезе е глагол, пък когато стане: Учителят влезе, същите тия били подлог и сказуемо?!

*

Мисля, че ако се започне с малкото, с конкретното, ще се стигне и до обобщението, до дефиницията.

Мисля, че ако се чете повече, повече думи, форми, конструкции, правила ще се разпознават – а как се овладява език иначе, освен с научаване на думи и правила?

И накрая (но не на последно място) – графичният облик на текста! Нима трябва да оставяме Android да покаже на младия човек как изглеждат тирета, тиренца, кавички? Нима е трудно за образователната система да осъзнае, че детето пише на клавиатурата на телефон, преди да е писало с молив? И след като го осъзнае – да се погрижи да обясни за интервалите при пунктуационния знак, за пряката реч (че в български не изглежда като в английски!), за новия ред – ние ли го правим, или програмата? И в какви програми да пишем, та компютърът да ни помага да изписваме думите правилно?

Простичко, ясно и навреме – защото наученото в детството остава завинаги.

Инак оттук до края на света ще четем: Здравей те! Търся, момиче за кафе - сладкарница.