Гледна точка
Аз не вярвам в Господ
По повод едно интервю на Слави Трифонов
Няма никакво значение дали си известен или неизвестен. Дали си от село или от Ню Йорк, дали си английската кралица или овчар от махала в провинцията. Всички сме еднакви. И няма значение дали пред цяла България е споделил лични неща един известен водещ или един съвсем непознат човек. Фактът, че някой говори толкова изповедно, е интригуващ сам по себе си. Няма значение кой го казва. Казано е нещо истинско, нещо лично, неизмислено, никаква художествена фикция. Риалити шоу едно към едно. Дори от личния живот се получава риалити предаване - като във филма “Шоуто на Труман”.
Взимам като заглавие за статията точно този цитат от голямото интервю с една-единствена цел. Ако почна сега да изпадам в осъждане, няма никакъв смисъл нито да пиша това, нито да го публикувам. Не да осъдя Слави Трифонов в неверие искам, защото съденето е част от похватите на некоректните глупаци, тези, дето не знаят как да се държат мъжки. Целта ми е да му кажа нещо също толкова истинско, колкото той ни каза на всички нас. Да му върна жеста. Защото с тази изповед вече прекрачихме границите на шоуто, на постановката, ние, зрителите, гледаме него, водещия.
Преди да изкаже твърдението, че не вярва в Господ, той със сигурност дълго е обмислял позицията си по този въпрос. Често е канил изключителни християни, изключителни личности. И те му правеха впечатление. Момчето, което беше зарязало кариерата си на брокер и добрите печалби, за да влезе в манастир, например... Непокорството на Слави обаче беше очевидно през всичките тези години на екрана. Непокорство, което е достойно за уважение, когато става дума за властта или за земните въпроси.
Това кратко нещо, което искам да кажа на Слави сега е, че човек не е слаб, ако признае слабостта си. Че смирението е добродетел. Че страданието има смисъл. Че можеш да бъдеш истински мъж и ще бъдеш истински мъж, ако признаеш Божията воля над своята. Че покорното навеждане на главата пред Бога е най-човешкият жест. А Господ какво ще реши за теб в този момент си е лично Негова воля. Тук сделки няма. Бизнесменът може и да обича сделките, може и да харесва принципа “аз на него, той на мен”, но има и нещо повече от този принцип. Нещо по-голямо. Казвам му го, като изхождам от личния си опит. Не съм духовно лице и не ми се проповядва. Само споделям.
Не знам какво толкова го е разгневило, че да заяви в най-истинското си интервю досега, че не вярва в Господ. Може би неразбирането на страданието и несправедливостта в този свят. Ние сме хора, ние сме творение, творението не може да разбира всичко. Творението може да се докосне до Твореца си, ако го пожелае.
Пожелавам на човека Станислав миг на Откровение. Страданието е част от живота. Хубава част от живота. А на въпроса “Защо?” само Един знае верния отговор.
Дано все пак човекът Станислав намери номера на Господ Бог и му позвъни...
И дано не си говорят за ферарита...
Взимам като заглавие за статията точно този цитат от голямото интервю с една-единствена цел. Ако почна сега да изпадам в осъждане, няма никакъв смисъл нито да пиша това, нито да го публикувам. Не да осъдя Слави Трифонов в неверие искам, защото съденето е част от похватите на некоректните глупаци, тези, дето не знаят как да се държат мъжки. Целта ми е да му кажа нещо също толкова истинско, колкото той ни каза на всички нас. Да му върна жеста. Защото с тази изповед вече прекрачихме границите на шоуто, на постановката, ние, зрителите, гледаме него, водещия.
Преди да изкаже твърдението, че не вярва в Господ, той със сигурност дълго е обмислял позицията си по този въпрос. Често е канил изключителни християни, изключителни личности. И те му правеха впечатление. Момчето, което беше зарязало кариерата си на брокер и добрите печалби, за да влезе в манастир, например... Непокорството на Слави обаче беше очевидно през всичките тези години на екрана. Непокорство, което е достойно за уважение, когато става дума за властта или за земните въпроси.
Това кратко нещо, което искам да кажа на Слави сега е, че човек не е слаб, ако признае слабостта си. Че смирението е добродетел. Че страданието има смисъл. Че можеш да бъдеш истински мъж и ще бъдеш истински мъж, ако признаеш Божията воля над своята. Че покорното навеждане на главата пред Бога е най-човешкият жест. А Господ какво ще реши за теб в този момент си е лично Негова воля. Тук сделки няма. Бизнесменът може и да обича сделките, може и да харесва принципа “аз на него, той на мен”, но има и нещо повече от този принцип. Нещо по-голямо. Казвам му го, като изхождам от личния си опит. Не съм духовно лице и не ми се проповядва. Само споделям.
Не знам какво толкова го е разгневило, че да заяви в най-истинското си интервю досега, че не вярва в Господ. Може би неразбирането на страданието и несправедливостта в този свят. Ние сме хора, ние сме творение, творението не може да разбира всичко. Творението може да се докосне до Твореца си, ако го пожелае.
Пожелавам на човека Станислав миг на Откровение. Страданието е част от живота. Хубава част от живота. А на въпроса “Защо?” само Един знае верния отговор.
Дано все пак човекът Станислав намери номера на Господ Бог и му позвъни...
И дано не си говорят за ферарита...
Автор:
Николай Фенерски
Публикация:
23.04.2007 г. 22:21
Посетено:
992
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/3866-az-ne-vyarvam-v-gospod