Гледна точка

За мъртвите не ме е страх, но ми е жал за живите

“Дуй, дуй, дуй...”

Не знам кога и как ми е влязло в съзнанието това “дуй, дуй, дуй”, но може би тъкмо заради семантичната си двусмисленост то първо изплува сред объркаността на мислите, когато чух от синия екран, че в предизборната кампания на БСП за избор на евродепутати ще участват “звездите” Азис, Устата и т.н.

Бях изумена! Възможно ли е това да е истина? – звучеше в ушите ми. Възможно ли е Партията-столетница, която и до днес се пъчи с това, че в соцвремето е отглеждала грижовно духовността (ограждайки я със специално внимание и замервайки я с банкноти – бел. моя), да стигне до дъното на човешката същност заради някаква привиждаща й се победа?

“Дуй, дуй, дуй...”. Но в рязък контраст с натрапчивия рефрен пред очите ми застанаха исполини като Никола Вапцаров, Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Динков, Любомир Левчев, които тя – същата тази Столетница – припознаваше като свои родни и пееше стиховете им на многолюдните си предизборни форуми.

За мъртвите не ме е страх, но ми е жал за живите сред тях, които волю-неволю ще станат свидетели на един безподобен позор, слушайки с другарите си на митинга долнопробни съчинителства от рода на:

“Ето ме, пред вас заставам,
хиляди сърца пленявам.
Вие мене ме избрахте,
с любовта си ме заляхте.
.........................................
А сега се дръжте здраво,
дай сега, дайте направо
да запеем наште песни.
Аман-аман,
че избран съм, зная, зная,
с вас да бъда аз до края.
И със вас до късна доба,
ще побъркаме народа.”

Ако целта е да се побърка народът, то трябва да признаем, че това е вече не толкова недостижима цел. Но тъй като най-близката цел е друга – Европарламента, схванах усилията на БСП съвсем конкретно. (Тук ще отворя скоба, за да се извиня на читателите за следващите редове.)

Та, четейки текстовете в интернет на въпросните чалгаджии, си помислих, че Столетницата няма против да погали народа и по срамните му части, стига това да го стимулира да избере бюлетина № 7 и да я пусне в цепката на лелеяната победа. Защо иначе би призовала Азис с неговите стенания:

“Дай ми само аз отдолу
да те хвана пак на голо...”
.........................................
“Искам ти да си играчка за рождения ми ден,
с теб чаршафите да мачкам,
да те ползвам само ден.
.......................................
Дай ми го, дай, в ръцете дай,
сърцето дай, с него си играй.”
 
Такова гнусно кръвосмешение (Столетница + Азис) не помни историята на душата ми!

А може би не разбирам – може би това е промененият (европейски) образ на Столетницата, споделяща искрено с нас:

“Бог ми даде този глас
и ще пея аз за вас.
Друго нямам да раздам,
песента ще ви дам.
Че богатство нямам аз,
златото е моят глас.”
 
Може би смята, че това е пътят да попълни позастарелите си редици с пълнокръвни млади членове:

“Дуй, дуй, дуй...
Нек ревнуваш, нека псуваш.
Искам мене да сънуваш!”
 
Но... млъкни, сърце!

Само ми се ще да отбележа в края: Столетницата има дълго да пее “Дуй, дуй, дуй...”, ако този апотеоз на бездуховността и кича наистина се състои.
Автор: Божана Апостолова
23.04.2007 г. 11:53
Посетено: 1063
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/3861-za-martvite-ne-me-e-strah-no-mi-e-zhal-za-zhivite