Белези на грамотността

Белези на грамотността

Размисли по повод Деня на народните будители

Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно
ще има светла и трайна бъднина!
Васил Друмев

Белезите на грамотността могат да бъдат търсени и намирани във всичко. Да бъдем грамотни – можем поне да опитаме!

За практичната страна на науката и доколко грамотно използваме езика си можем да съдим навсякъде и по всичко – от надписите в кварталния магазин до табелите на кое и да е родно летище. И ако в кварталния магазин, не че е допустимо, то все някак ще преглътнем надпис с грешен правопис, то неграмотният надпис на аеропорта със сигурност ще ни накара да се изчервим. Но когато и в претенциозните обяви и покани на десетки научни форуми срещнем разнобой и вариации на една и съща дума, горчивината от разминаването между претенциозността и познанието не може да се подмине ей така.

„Национална научнопрактическа конференция за разпространение на добри практики в областта на изпълнението на целите на…“, „Научно-практическа конференция „Глобални и регионални…“, Международна научно-практическа конференция „Устойчиво развитие и социално-…“ (от уважение към колегите не изписвам пълните имена на форумите).

Училищните спомени ми припомнят, че ако сложното прилагателно означава научен И практически, думата се пише полуслято – научно-практически. Но тогава, когато сложното прилагателно се отнася до понятието научна практика – сиреч, тези практики бъдат представени на научен форум, изписването е слято. А какво, ако не научни постижения и практики, съдържат докладите, представяни от учени и изследователи на научен форум, организиран от университет? Водеща, безспорно, е науката. Научните конференции, организирани от висши училища, нямат обособена отделно изцяло практическа част, а само научна, в която се представят научни постижения и изводи, правят се прогнози, чертае се бъдеще. Така че, дори и да не съм филолог, апелирам – нека конференциите ни бъдат научнопрактически.

А практиките – те са онази добавена стойност, която осмисля науката и ѝ придава човешко лице. Важни и особено нужни, те са живото продължение на науката. Но нека тогава и само тогава, когато някой някъде организира събитие, в което практиката е изнесена, показана, демонстрирана като отделна, самостоятелна и неразривна част от цялото, организира научно-практически семинар, практикум и др.п.

Белезите на грамотността могат да бъдат търсени и намирани във всичко.

Да бъдем грамотни – можем поне да опитаме.