Гледна точка
За една пробна матура по български език и литература във Френската гимназия в София
Национално препитване или реално изпитване?
От години вече в сферата на българското образование се влачи една епопея, наречена “матури”. След множество дискусии, спорове, протести, различни експертни мнения “за” или “против” последното окончателно (засега) решение е, че матурите ще бъдат въведени за випуск 2008. По този повод в началото на месеца на сайта на Министерството на образованието и науката бяха публикувани пробни варианти на държавните зрелостни изпити, включително и на този по български език и литература. Последният представлява тест, съставен от 41 въпроса, свързани с граматиката, правописа и пунктуацията на езика, също както и с литературните произведения, изучавани в 11. и 12. клас. В пробния вариант на изпита има и задачи за резюмиране на текст и за създаване на собствен такъв, който да тълкува откъс от позната творба от българската литература.
Като оставим настрана факта, че никъде на въпросната интернет страница не е отбелязано времето, за което трябва да се реши тестът, нивото на въпросите е, меко казано, ниско. По-голямата част от тях изискват най-елементарна грамотност или повърхностни знания върху произведенията, които всеки средно статистически гимназист, който дори само е слушал в часовете по литература, може да покрие. Умението да се обобщава информация от даден текст би трябвало да е формирано още в 5-6 клас и не е ясно защо такава задача присъства в една матура. Затова пък задачата за анализ и интерпретация на откъс от познато литературно произведение може би би могла да отслаби традицията на механично зазубряне на огромни теми, наложена от консервативните изпити по български език и литература, които полагат днешните кандидат-студенти. Точно този формат на пробна матура бе проведен в 12. клас (една паралелка) в началото на годината във Френската гимназия в София. Като участник ще си позволя да споделя някои наблюдения.
Учителите по литература оценяват електронния вариант на изпита като достоен не за 12., а за 7. клас. Повечето ученици също смятат, че тестът е изключително лесен, а част от онези, които се занимават с литература и се подготвят за кандидат-студентската кампания, дори се чувстват засегнати от елементарни въпроси като "Какъв е жанрът на “Тютюн”?". Други примери за подобно интелектуално принизяване могат да бъдат: “Попълнете думата в празното пространство птица - ..., така че да се запази отношението както в двойката дърво - липа…” Или: “В кой от редовете думите не са синоними:
а) старание, усърдие; б) широта, размах; в) замисъл, смисъл; г) защита, закрила?…” А какво ще кажете, дали в изречението: “Филмa “Двете Кули” още не съм ги гледал и не мога нищо да кажа за качествата му.” има грешка?! Но най-безсмислено и дасадно за всички, струва ми се, е резюмето на част от урочна статия. Подобни задачки се дават в 7. клас.
Естествено е, че както във всеки друг изпит, и тук трябва да има определен процент лесни въпроси, които да позволят на по-слабите ученици да изкарат тройки или четворки. Но елементарните задачи не могат да преобладават или, както тук, да бъдат 98%, а трябва да се постигне някакъв баланс.
Ако случаен човек си направи труда да прочете цялата пробна матура, би могъл да стигне до някои заключения:
. или че днешното поколение ученици наистина е посредствено,
. или че университетите ни отчаяно се нуждаят от попълване на квотите и следователно са готови да преглътнат ниските резултати на своите бъдещи студенти и снизходително да махнат с ръка,
. или пък че някои хори се надяват децата им “да не се мъчат” на зрелостните изпити.
Естествени и логични изводи, като се има предвид, че тестът очевидно е съставен така, че да има много високи оценки и практически да липсват двойки. Но човек ако не се е научил да пише и да се изразява в училище, университетът няма да му помогне особено.
От друга страна, всеки ВУЗ е относително самостоятелен и има правото сам да реши дали да приеме матурата, или да задължи кандидатстващите отделно да държат и неговите изпити, което ще доведе до нова объркана каша. А през това време горките родители ще пръскат луди пари по всевъзможни уроци и курсове, ще търсят учители, професори и декани, за да затвърдят, разширят или наваксат техните отрочета това, което не им е било преподадено или което са пропуснали в училище (Но това вече е друга тема!).
Положителното във въвеждането на тестовете е, че ще се увеличи обективността при оценяването на изпитните работи, но за да бъдат оценките наистина реални, е необходимо нивото на трудност също да бъде вдигнато. Единственото, което засега недвусмислено показват резултатите, е че дванайсетокласниците са доста скарани с пунктуацията и задачите, които ги затрудняват, са свързани именно с нея. Но на въпрос от рода на: “Коя от изброените четири творби не е написана в проза: “Разни хора, разни идеали”; “Ралица”; “Кошута” или ”Дядо Йоцо гледа”?” би се изсмял и най-заклетият двойкаджия по литература.
И така, българската сага, наречена “матури”, засега само подсказва за една по-широка приложимост и обективност, но не и за реално и диференцирано национално препитване на зрелостниците. Дано следващите електронни варианти са по-удачни. И слава Богу, че засега всичко е само “пробно”!
Като оставим настрана факта, че никъде на въпросната интернет страница не е отбелязано времето, за което трябва да се реши тестът, нивото на въпросите е, меко казано, ниско. По-голямата част от тях изискват най-елементарна грамотност или повърхностни знания върху произведенията, които всеки средно статистически гимназист, който дори само е слушал в часовете по литература, може да покрие. Умението да се обобщава информация от даден текст би трябвало да е формирано още в 5-6 клас и не е ясно защо такава задача присъства в една матура. Затова пък задачата за анализ и интерпретация на откъс от познато литературно произведение може би би могла да отслаби традицията на механично зазубряне на огромни теми, наложена от консервативните изпити по български език и литература, които полагат днешните кандидат-студенти. Точно този формат на пробна матура бе проведен в 12. клас (една паралелка) в началото на годината във Френската гимназия в София. Като участник ще си позволя да споделя някои наблюдения.
Учителите по литература оценяват електронния вариант на изпита като достоен не за 12., а за 7. клас. Повечето ученици също смятат, че тестът е изключително лесен, а част от онези, които се занимават с литература и се подготвят за кандидат-студентската кампания, дори се чувстват засегнати от елементарни въпроси като "Какъв е жанрът на “Тютюн”?". Други примери за подобно интелектуално принизяване могат да бъдат: “Попълнете думата в празното пространство птица - ..., така че да се запази отношението както в двойката дърво - липа…” Или: “В кой от редовете думите не са синоними:
а) старание, усърдие; б) широта, размах; в) замисъл, смисъл; г) защита, закрила?…” А какво ще кажете, дали в изречението: “Филмa “Двете Кули” още не съм ги гледал и не мога нищо да кажа за качествата му.” има грешка?! Но най-безсмислено и дасадно за всички, струва ми се, е резюмето на част от урочна статия. Подобни задачки се дават в 7. клас.
Естествено е, че както във всеки друг изпит, и тук трябва да има определен процент лесни въпроси, които да позволят на по-слабите ученици да изкарат тройки или четворки. Но елементарните задачи не могат да преобладават или, както тук, да бъдат 98%, а трябва да се постигне някакъв баланс.
Ако случаен човек си направи труда да прочете цялата пробна матура, би могъл да стигне до някои заключения:
. или че днешното поколение ученици наистина е посредствено,
. или че университетите ни отчаяно се нуждаят от попълване на квотите и следователно са готови да преглътнат ниските резултати на своите бъдещи студенти и снизходително да махнат с ръка,
. или пък че някои хори се надяват децата им “да не се мъчат” на зрелостните изпити.
Естествени и логични изводи, като се има предвид, че тестът очевидно е съставен така, че да има много високи оценки и практически да липсват двойки. Но човек ако не се е научил да пише и да се изразява в училище, университетът няма да му помогне особено.
От друга страна, всеки ВУЗ е относително самостоятелен и има правото сам да реши дали да приеме матурата, или да задължи кандидатстващите отделно да държат и неговите изпити, което ще доведе до нова объркана каша. А през това време горките родители ще пръскат луди пари по всевъзможни уроци и курсове, ще търсят учители, професори и декани, за да затвърдят, разширят или наваксат техните отрочета това, което не им е било преподадено или което са пропуснали в училище (Но това вече е друга тема!).
Положителното във въвеждането на тестовете е, че ще се увеличи обективността при оценяването на изпитните работи, но за да бъдат оценките наистина реални, е необходимо нивото на трудност също да бъде вдигнато. Единственото, което засега недвусмислено показват резултатите, е че дванайсетокласниците са доста скарани с пунктуацията и задачите, които ги затрудняват, са свързани именно с нея. Но на въпрос от рода на: “Коя от изброените четири творби не е написана в проза: “Разни хора, разни идеали”; “Ралица”; “Кошута” или ”Дядо Йоцо гледа”?” би се изсмял и най-заклетият двойкаджия по литература.
И така, българската сага, наречена “матури”, засега само подсказва за една по-широка приложимост и обективност, но не и за реално и диференцирано национално препитване на зрелостниците. Дано следващите електронни варианти са по-удачни. И слава Богу, че засега всичко е само “пробно”!
Автор:
Цветана Балабанова
Публикация:
02.02.2007 г. 00:01
Посетено:
1340
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/3443-za-edna-probna-matura-po-balgarski-ezik-i-literatura-vav-frenskata-gimnaziya-v-sofiya