QUO VADIS? Или накъде сме тръгнали?

QUO VADIS? Или накъде сме тръгнали?

Имало едно време… Знаем от Историята - имало е времена, когато млади, хубави момичета са изгаряни на клади на градския площад по донос, че в тях се е вселил дяволът. И те са признали това, след като са прекарвали известно време насаме с монасите доминиканци. И след въздействието на строго научните способи за изтръгване на истината от упорстващите – като така наречения „Испански ботуш“, например. Нали това е било обичайното развлечение на гражданите в доброто старо време. Особено са се радвали, ако обвинената е била възрастна жена с бели коси, разпилени от вятъра – обичайната представа за вещица и досега.

Имало едно време… В по-ранните, не толкова цивилизовани времена са замервали с камъни хора от тогавашните два пола, мъжки и женски, съвсем равноправно… тези, които не вървят в същата посока като множеството. Убиването с камъни, lapidatio на латински, също се е смятало за изтънчена забава. В тези времена са се събирали тълпи от тогавашни човеци, всеки с подходящ камък в ръка, за да участва в празненството… А изглежда и в нашия свръхцивилизован и технологичен ХХI век още има любители на тази забава.

Имало едно време… наистина съвсем неотдавна, когато наблизо, на площада пред Храма-паметник „Александър Невски“ са се събирали екзалтирани привърженици на поредната идеология, за да скандират: Смърт на враговете на народа. Смятали са, сигурно напълно искрено, че само те са народът.

Имало едно време… да, да, не много отдалечено от нашето. Когато на някого му е хрумнало, че може да се освободи от един цял народ, като го обяви за заразен. За да се отличават от другите е трябвало да носят жълти звезди на видно място на връхната дреха, забранено им е било да влизат в магазините, да ходят на концерт, опера, бирария и ресторант, сладкарница… И болшинството техни съграждани са приели това спокойно. И малко по-късно просто не са забелязали, че същите тези хора ги няма по улиците, а са затворени в концентрационни лагери… И отново властимащите с огън са изкоренявали заразата.

Имало едно време… Така започваха приказките от детството. Интересно, как ли ще изглежда Приказката за нашето време, когато потомците ни се огледат назад от Светлото бъдеще? Това, което сега ние им подготвяме…