Готова ли е Русия да ни "освободи" за трети път

По-възрастните сигурно още си спомнят седемсерийния руски филм „Брегове“, излъчван по БНТ през 80-те години на миналия век (1982-1983 г., някъде там), и широкия отзвук, който той получи. Сериалът наистина е много стойностен, защото е създаден по необикновения роман на грузинеца Чабуа Амиреджиби „Дата Туташхиа“. Няма думи, с които бих могъл да охарактеризирам този епос, в който се преплитат в едно неделимо цяло митологичното и реалистичното начало, историческото и приключенското, индивидуалното и общочовешкото. Много са художествените достойнства на романа. Просто човек трябва да го прочете, защото в него е заключено огромно богатство, което се отнася не само за времето от края на 19. век, а за всички времена, и не само за борбата на един абраг (самотен бунтовник, въоръжен самотник) като Дата Туташхиа срещу руския царизъм, и не само за съдбата на малък народ като грузинския, озовал се в съседство с една Империя на Злото, каквато е Русия.

Много са изводите, които - без да са му натрапвани от автора – може да си направи човек от „Дата Туташхиа“. Един от тях е за

неизбежната зависимост на малките народи

от интересите на винаги съществуващите по-могъщи съседи и велики сили. Нещо, което е доста обезверяващо, защото обезоръжава и обрича на предизвестен неуспех всеки опит за съпротива. Но същевременно внушава, че това не е така и че съпротивата е въпрос на личен избор – дори когато всички останали „слагат оръжие“. В края на краищата както благородството, така и достойнството задължава! По-достойно е да водиш неравен бой, отколкото да живуркаш в неравен мир. Една от най-силните притчи в романа на Амиреджиби се отнася за това как се отглеждат плъхове плъходави. Начините са два:

чрез преяждане и чрез глад

При първия плъхове се оставят на дъното на здрава каца и се хранят неизменно с една и съща храна в продължение на месец. След това им се подхвърля жив плъх; те го разкъсват на парчета още във въздуха и оттогава стават най-страшните плъхояди канибали, които изтребват за отрицателно време „нормалните“ плъхове в цял град, а накрая се самоизяждат. При втория начин плъховете се държат гладни, докато най-накрая не почнат да се самоизяждат. На останалите два-три живи в кацата също се подхвърля „нов“ плъх за закуска – и те по същия начин го схрускват светкавично, след което ги пускат на свобода да си „вършат работата“… Този метод на отглеждане на необходими инструменти за преследване на една или друга цел успешно се прилагаше при социализма, а служи и досега. При соца чрез преяждане (презадоволяване) бяха отгледани множество партийни натегачи, подлеци и доносници, предатели и мръсници; да не забравяме и спортистите от това време, които се радваха на особени грижи от страна на Партията, защото трябваше да наливат вратове, гърбове и задници, та да печелят медали и титли за „славата“ на социалистическото отечество и за да доказват пред „слисания“ капиталистически свят „превъзходството“ на социалистическия начин на живот, който не беше лайф. По някаква стара заръка-препоръка на вожда и учителя на българския народ Георги Димитров, студентите вифаджии имаха право на нам`си какви количества безплатна храна, или по-скоро на продукти от първа, втора или трета необходимост: сирене, кашкавал, салам, захар, брашно и прочие.

Та няма и до днес да са верни на Партията

и народо ли?! Докато на Запад спортистите след края на спортната си кариера продължават да упражняват своите професии или навлизаха в други области, от „нашите“ задници не можеше да стане нищо друго, освен ченгета или спортни „деятели“, а в по-ново време – обикновени мутри. Защото те никога не са могли да работят нещо, а и се страхуват от истинска работа. В една от залите Националния исторически музей има специално уреден кът на бореца Боян Радев! Със снимки, медали, ордени, купи и всякакви отличия, получавани през годините. А той самият е бил – след спортните си години – някакъв нисш служител на ДС. Сега е пръв капиталист и меценат, собственик на голяма колекция произведения на изкуството. По собствените му думи, ако не била Партията, и досега е щял да си кара каруцата из пернишките села и да прекарва стоки и багаж срещу дребни суми. Божидар Димитров, който приел „дарението“ на бореца и му отредил място в Националния исторически музей, отдавна не е между живите и не знам докога реликвите на Радев ще загрозяват с духовната си нищета истинските съкровища на музея. „Ако не бехме станали рекетьори, требваше да станем работници!“, оправдаваше се сълзливо по една телевизия не'ква мутра от бандата на не'къв Пръч от Враца. Затова сега не бива да ни учудва поведението на мафиотите и парамафиотите у нас, както и „отношението“ им към другите хора или помежду им. Те са плъходави от най-чист вид, отгледани съвсем умишлено от БКП, за да безчинстват, тъй като не притежават никакви задръжки и морал. А, от друга страна, чрез умишленото обедняване на хората през доста голям период от годините на прехода, комунистическо-ченгеджийско-спортната мафия превърнаха по-податливите измежду тях също в плъхояди, които, лишени вече от човешки облик, се изяждат помежду си, или изяждат останалите с не по-малко жестокост и настървение. Но, слава Богу, има и немалко хора, които не се поддават на този безпощаден натиск и успяват да съхранят човешкото у себе си - въпреки плъхоядската атмосфера в днешна България. Когато преди десетина години публикувах части от тези свои разсъждения в интернет, получих много коментари, повечето одобрителни. Един от тях бе на Павел Ганчев и ще го цитирам дословно:

"Без да съм отглеждан специално, и аз се чувствам като „плъхояд“

не защото буквално съм ял плъхове, но натам клонеше работата! Аз съм „отгледан“ случайно. Защото, покрай отглежданите, се получават и „издънки“, в смисъл - нежелани от отглеждащите. Освен това баща ми, който беше юрист, ме е учил, че ако съм ядосан на Пешо, да не си го изкарвам на Гошо! Така че, Дайте ми комунисти, че съм гладен-н-н!!! Без да съм „отгледан“ юрист, ще „изям“ всеки „отгледан“ такъв от комунистите, без да съм „отгледан“ икономист, ще „изям“ всеки отгледан такъв! „Отгледан“ съм във всякакъв смисъл от родата си - свързана исторически, юридически и политически не с „имената“, а с действителните личности Левски и Стамболов, и от хилядите прочетени книги. А фамилията си нося от прадядо ми - Ганчо Тодоров - личен ятак на Левски, член на стамболовата партия и депутат от първото Велико народно събрание, изготвило и приело Търновската конституция.“ И днес виждаме в лицето на „бизнесмена“ Васил Божков

какъв чудовищен плъх мутант

се е пръкнал благодарение на плъхоядския комунистически режим и последвалите го години на преход, когато политическата власт на комунистите и техните креатури преминаваше в открито икономическа и финансова власт. И всички те – забележете – са предани на братска Русия така, както всеки истински комунист. И са готови на всичко, за да останем за вечни времена в нейната орбита. Особено ако надраскаме с червена боя паметниците на съветската армия в София или на Альоша в Пловдив. Готови са да ни „освободят“ даже за трети път!