Гледна точка

Пред стогодишнината от рождението на Емилиян Станев

Признат и забравен

Пред стогодишнината от рождението на Емилиян Станев


За пореден път ставаме свидетели на черно народно безпаметство, с което сякаш вече напълно трябва да свикнем. Но какво толкова се е случило, нали юбилеят е чак на 15 февруари догодина! Като му дойде времето вестниците ще пишат, може и конференция да се организира във Велико Търново, сборник с разкази да се издаде, а вечерта на самата дата ще пуснат по телевизията "Крадецът на праскови". И толкоз!

Да се отнесем по подобен начин към паметта на Емилиян Станев, означава не само да подценим писателя, но да се унижим и като народ. Не друг - не политиците, не журналистите, а писателите стават изразители и водачи на народния дух. Да си припомним забележителния ХIХ век: Христо Ботев, Георги С. Раковски, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Иван Вазов!

Емилиян Станев е казал такива неща за българина, без познаването на които няма да направим и крачка напред, и ще продължим да се въртим в неизбродими кръгове, което наблюдаваме всяка секунда в настоящето. По-добре от Ем. Станев, никoй не е описал това състояние: “И видях тоя свят такъв, какъвто би го видял възкръснал мъртвец – необозрим за ума в миналото, днес и утре, а себе си – скитащ из него дух, осъден да блуждае от измама в измама. И смисълът на всичко, що ставаше в света, беше вън от мене, недостъпен за моя ум, скрит във времената зад незнайни, вечно променливи образи, които уплитаха ума и го подмамваха от лъжа към нова лъжа.” (“Aхтихрист”). Уви, сбъднаха се и най–големите страхове на писателя, които е записвал само в Дневника си: “Всеки българин в дълбоката си същност се ражда корумпиран... Не дай, боже!”; “Кой казва, че българинът обичал отечеството си?”

Българската литературата през ХХ век е невъзможна и немислима без творчеството на Ем. Станев. Макар и да съм напълно уверен, не ми се иска да твърдя, че Ем. Станев е най-талантливият творец (дори много повече) на изминалия драматичен за България век. Именно предстоящата годишнина е повод чрез общонародна и задълбочена дискусия да се определи мястото на Ем. Станев в нашата литература, да се оценят прозренията му като мислител и народопсихолог. В противен случай - на мълчание и формално отбелязване на годишнината - нещата ще си останат на сегашното положение: Ем. Станев си е един много талантлив писател, имал е на времето и световно признание, чието място в литературата никoй не подлага на съмнение. И какво от това?
Автор: Георги Велев
06.11.2006 г. 16:19
Посетено: 784
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/2979-pred-stogodishninata-ot-rozhdenieto-na-emiliyan-stanev