Ще доведе ли новият изпит за елитните гимназии до повече справедливост за нашите деца

Предвиденият нов формат на изпита за езиковите гимназии създава надежда за относително по-голяма справедливост при оценяването и подбора на кандидатите. Почти е изключена вероятността да бъде нарушена анонимността на конкретната писмена работа чрез ключови фрази, познати на проверителите. По този начин намалява и съществуващата досега възможност да се лансират т.нар. парашутисти - деца, които, с помощта на безпринципно съдействие от възрастни, заемат местата на по-добре подготвени, знаещи и умеещи седмокласници.

Примерният тест по български език и литература, предложен от МОН, съдържа разнообразни, различни по трудност задачи, проверяващи както езиковата и литературна култура, така и логическото мислене на учениците.

Повече въпросителни предизвиква предвиденият преразказ на неизучаван текст, чрез който се оценяват уменията за писмено изразяване. Възраженията ми в никакъв случай не са срещу наличието на текст – без написването му по никакъв начин не би могла да се създаде обективна и пълна представа за речниковото богатство и стила на изпитвания, за умението му да прилага наученото. Но заедно с голяма част от колегите си бях притеснена по-скоро от избора на жанра – преразказ, вместо дискутирания аргументативен текст (т.нар. свободно съчинение, есе или съчинение разсъждение). Може би на везните са натежали опасенията за трудно преодолимата субективност, ако трябва да се оценяват съчинения от споменатите жанрове, докато преразказът предполага прилагането на по-точни и обективни критерии. Добър, творчески момент е предвидената задача преразказът да има трансформиращ характер. Например събитията да бъдат преразказани не от името на анонимен повествовател, а чрез гледната точка на един от героите…

Но в името на така жадуваната от обществото ни обективност и справедливост и за да се съхрани крехкият вътрешен свят на децата, споделям няколко свои опасения, за които все още не е късно да помислим. Първото от тях е свързано с предвидените петнайсет минути за запознаване с художествения текст. Струва ми се, че те са крайно недостатъчни. Убедена съм, че и повечето от нас, възрастните, не биха могли по задоволителен начин да възпроизведат непознат текст след едва еднократен прочит. И после – ще бъде ли размножен и той, подобно на тестовите въпроси, или успехът на детето ще зависи от това, доколко ясно и изразително са му го прочели? По този начин се рискува решаващи да бъдат не толкова високата култура и добрата предварителна подготовка, а моментното състояние на невръстното момче или момиче; бързината и услужливостта на паметта му. Не че и тези качества не са от значение. Но имам горчив опит отпреди девет години. Деца с безупречна езикова култура получиха по-ниски оценки просто защото, след двукратното изслушване на непознатия текст (“Талевия разказ “Скитникът и неговата сестра”), прочетен от непознат учител, не съумяха да възпроизведат всички подробности. Предимство при оценяването беше дадено на притежаващите по-развита слухова памет.

Ето защо смятам, че внимателно трябва да се обмислят критериите за оценяване. Грешките от фактологическо естество не бива да бъдат решаващи, при положение че езиковата култура на детето е висока, че безупречно е изпълнена задачата за трансформиране на художествения текст. Трябва да се помисли и как да се осигури достатъчно време за тази втора част от изпита по български език и литература, дори с цената на това, да се намали броят на тестовите въпроси… Чудесно е, че все още имаме достатъчно време, за да направим предстоящия изпит максимално обективен, приятен и справедлив за нашите деца.