Гледна точка

Post factum: Не мога да мълча

Относно последния конкурс за Славейковата награда в Трявна

Post factum: Не мога да мълча


Не, няма да се правя на голям автор като заимствам заглавието от Лев Николаевич „Не могу молчать“ от 9 май 1908 г. по повод смъртното наказание на селяни. Толстой е неизмерима величина. И става дума за човешки живот. Но за мащабите на Трявна, какво и как се прави в памет на Славейкови (а не Славейковци, както напоследък мнозина казват), които имат своето място в националната ни история, е наистина много важно.

За втори път участвам в жури за определяне наградите за лирично стихотворение в традиционния конкурс на името на двамата големи български поети. Съвсем накратко, като правя ясната уговорка, че написаното тук е лично МОЕ МНЕНИЕ, ето кое не мога да премълча:

Не за първи, а за пореден път тревненци получават пример как НЕ ТРЯБВА да се прави изборът на най-доброто от представените (този път 300) стихотворения в хартиен вариант. В последния вариант на „Правилата за присъждане и връчване на Славейкова награда“, които, явно, имат значение на статут, не е посочен пътят, по който журито стига до решения. Би могло да се подразбира (най-нормалното), че журито се събира на едно място, всеки посочва своите предпочитания, изказва своите аргументи и изслушва аргументите на останалите, и в резултат на толерантно обсъждане, се стига до едно общо РЕШЕНИЕ НА ЖУРИТО. Нищо такова нямаше. Журито не се е събирало на едно място, не е обсъждало предложените заглавия, философията на тазгодишния конкурс, аргументите на всекиго… Аз съм виновна заедно с другите от журито, че не настоях за такова заседание. Разговаряхме помежду си по телефон, разговарях с Веселин Зидаров, със Снежана Алексиева, с Йордан Ефтимов, но… това беше. Изпратихме на председателя на журито акад. Иван Радев нашите предложения, в отговор той ни изпрати своето решение да няма първа награда и първата от двете втори награди да бъде № 178 – „Отговор на писмото на Левски до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари“. Никой от нас четиримата не е предложил това стихотворение не защото сме против да има наградена творба с граждански патос, а защото сме преценили, че няма необходимите качества. Решение за него няма. А, според мен, трябва да има един документ, протокол например, в който да бъдат записани и аргументите и решенията на журито. Защото, ако сега някой ни попита къде ви е документът за всичките ви решения, можем само да повдигаме рамене. Прочее, появи се на 12 юни във Facebook съобщение, че това стихотворение е публикувано в „Литературен свят“ през март 2016 г., във „Факел“ на 19 февруари 2016 г., и на още места и всъщност няма значение дали тези издания са електронни, или не, защото са публикувани с името на автора (че и снимка имало), а това е тотално нарушение на най-главния принцип на конкурса – анонимността. Това е отговорност на всеки участник в конкурса, който много добре знае, че конкурсът е анонимен.

Общото ми мнение за предоставената за конкурса поетична продукция е, че има и доста стойностни неща и доста опити да бъде подхлъзнато журито по стъпалата към високите имена на двамата Славейкови, по патриархалното, класическо звучене на стиха, по плоската декларативност, или по струпването на странни и неразбираеми поетически образи с цел по-силна експресивност.

Що се отнася до общото ниво на Славейковите празници, приемам с разбиране голямото емоционално и организационно натоварване и притеснение на кмета на община Трявна, на хората, ангажирани с празниците, но не мога да приема за нещо незначително някои явни гафове. Защото стремежът трябва да е нивото на празниците да съответства на нивото на голямото национално дело – подвиг на двамата поети и на цялата фамилия Славейкови.

Автор: Вера Христова
16.08.2017 г. 15:21
Посетено: 1782
Етикети: поетичен конкурс, литературен конкурс, Славейкова награда, скандален конкурс, Вера Христова, Трявна 2017, Славейкови, Славейкова награда 2017
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/26186-post-factum-ne-moga-da-malcha