Гледна точка

За старите проблеми след матурата по български език и литература

За старите проблеми след матурата по български език и литература

Очевидното е, че литературата е самотно занимание. Последните години се превръща и в самотно, и отчуждено преподавателско поприще. Струва ми се, че се чудят (oт много време) какво да правят с този предмет: и за по-лесно се решава генерално – нищо. Конспектът по български език и литература в гимназиален етап се нуждае от осъвременяване и оптимизиране, особено този за матурата. Не е достатъчно разместването, което се направи. Не виждам имената на Георги Марков, Георги Райчев, Николай Райнов, Богомил Райнов, Александър Геров или пък „Бариерата” и „Нощем с белите коне” на Вежинов, както и „Поручик Бенц” и „Осъдени души” на Димов... Интересни варианти могат да се намерят, за да се провокира интересът към литературата.

Дочакахме някак новия Закон за средното образование, за да разберем, че е като стария (или почти). Нов конспект по литература обаче едва ли ще има скоро, който и да се наеме да го мисли, постига само едно - скандали. Много сме далеч от финландския модел, в който литературното и историческото се пречупват през един визионерски културологичен поглед, в който да разбираш и осмисляш, означава да си комуникативен и адекватен в група. От там, по-устойчив, въздържан и обективен.

Не ми се говори за това как частните уроци и комерсиализмът се превръщат в разменна монета, която отдалечава от специфичния свят на литературата и от аналитичните умения, които учениците трябва да придобият. Въпросът при литературата никога не е и не може да бъде само до една гола оценка на матурата. Умението да говориш и пишеш се придобива точно в тези часове. Забелязвам как все повече и на много хора (и ученици) думите не им достигат: това се дължи на малкото четене и писане. Тези липси се отстраняват и чрез нещо, което в последно време се изтика в ъгъла: въображение и креативност във всяка дейност. На мода е статистиката обаче, облечена в голословие. Никаква статистика не може да ме убеди, че зрелостниците са оптимално добре обучени да представят себе си в писмен и устен вариант. Не говоря за изключенията, които са в полза на определен брой профилирани гимназии. Но освен тях има и друг вид и тип училища, за които матурата е направо непосилна. Не успях да видя колко са неявилите се на матурите (в национален план) и какви са причините за това. Какъв процент са тези неявили се?

Преподаването на литература в средното ни училище е изолирано от повечето предмети. Да речем, по-голямата част от учителите, които преподават езици (дори в езикови гимназии, като моята) отказват да преподават литература на чужд език, защото е трудно. Презентациите и тестовете заляха учебните ни часове, съчиненията от 200 думи се превърнаха в умение, съгласна съм, но съсредоточаването и възможността да се прочетат 100 страници на ден художествена литература, отстъпи. Преекспонирана е темата за заместителите технологии, затова ще замълча. Може би само ми се струва, но историците водят отколешна битка с литературното, наблягайки на това да има „по много” история (към днешна дата у нас това е актуално). И да е „много” и „малко” – ако няма методика е – никак. Усещането за национално самосъзнание се придобива с дозирано количество от доста неща, подбрани с умение и съпричастност към една формула: пълноценното бъдеще на децата ни. Изобщо не смятам, че „История славянобългарска” е основополагащ литературен текст – има своето място, да, но не познавам човек, който е чел цялата История, а и няма нужда от това. Друга тема.

От МОН решиха да модернизират проверката на матурата по БЕЛ. Вече изцяло се проверява онлайн. Така се спестяват средства за командировки на учители до София. Пропуснаха нещо: литературата не е математика, биология, химия... Ако матурата се прави онлайн и на компютър, няма проблем, така ще се избегне и сканирането на 4-5 страници съчинение. Мисля, че не е редно след като учениците пишат на хартия и с химикал, съчиненията им да се проверяват на компютър. Половинчато е и недообмислено.

В стария вариант на проверката отворените въпроси и съчинението се проверяваха „от хартията”. Да, беше напрегнато да се ходи с чип по опашки и с папки, създаваха се и нелеки ситуации, но човешкият фактор при проверката на есето е важен. Ако моите точки, които дам на съчинението, имат повече разлика от определеното (от другата проверка – първа или втора), по един номер откривам колегата си и обсъждаме кое, как и кой е сгрешил, има и арбитри... Сега разбирам, че това е много важен момент за нещото, наречено обективност. Подхожда й на литературата да бъде обсъждана, дори в такъв малък и анонимен формат...

При изцяло технологизираната проверка се профука някаква човешка и много нужна енергия при проверката на есето. Нещата се сведоха до отметки. А така при литературата не може и не бива... Не знам за математиката!

Дискусионни са и критериите, по които училищата се определят за иновативни. Критериите по същество са добри (допускам и преписани). Проблемът е, че преди да се приложат, е редно да се променят и съкратят оптимално учебните програми. Учебниците да придобият по-човешки вид, учителите да се пенсионират навреме... И най-вече: да се създаде среда за млади и òпаки (защо пък не) хора, които да влязат в системата, и те да я променят към по-добро. Учител не се създава за година-две. В тази връзка, липсата на приемственост ще се окаже проблем за кадрите в сферата. С неудобство припомням: училище ще има и след нас, работещите днес, както е имало и преди. Колкото повече се мисли в перспектива, толкова повече образованието ще се отваря за интересни и качествени хора, които да обучават децата ни.

Стига с този рефрен: никой не иска да работи в училище. Познавам хора, които искат, но няма кой да ги допусне... Директорите предпочитат учители от своята „среда”, в общия случай около шестдесетгодишни (скоро никакви други няма да има). Такива служители лесно могат да бъдат контролирани. Това са стари прийоми от недалечното минало, които се израждат в комплекси и посредственост. Тук добавям липсата на мандатност на директорите и на правила при назначаването на учителите. Най-качествените хора трябва да са в училище, защото преди да се преподава, при нас се общува, „материалът” трябва да се знае в дълбочина, да не говоря за методика, нагледност, технологии, обективност и пр.

Спомням си как в софийско училище седемдесет и пет годишен дядо, измести тридесет и осем годишна учителка по география и история, на това отгоре самотна майка. Директорката отсече, че процедурата е спазена. Ако продължаваме да гледаме процедурно и наужким на случващото се в училище, нищо добро не ни чака. Предлагам да поговорим... и за това.

 

_____________

Дияна Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Учител e по български език и литература в ЕГ „Гео Милев”. Работила е като журналист и редактор. Публикувала е в различни литературни издания и сборници. Пише за Портал „Култура”, колумнист на plovdiv-online, има публикации в mediapool. Сътрудничи на в-к „Глас”. Редактор на класическа и съвременна европейска проза. През 2016 г. излиза първият й роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго”, Сф.).

Автор:
Дияна Боева
Публикация:
20.06.2017 г. 18:49
Посетено:
3700
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/25989-za-starite-problemi-sled-maturata-po-balgarski-ezik-i-literatura