Гледна точка

Опит за летене

Званието "Българин"

Трудно е днес да бъдеш човек сред населението, живеещо в нашата държава.

Заслужено управлявани от мерзки хорица, гражданите у нас са притиснати и изнемогват пред дилемата - дали да не се “самоинициират” като роми, за да смучат до живот фондова кръв или да робуват за жълти стотинки на някои турчин или грък, заформил манифактурка в земите ни.

Няма справедливост за българите в България!

И затова - вечна им памет!

В Щатите все още има индианско племе, което дава имена на своите хора едва след като те са доказали полезността си за общността. Някои от членовете на това племе до смъртта си на получават имена, защото са безполезни и още приживе са обречени на забвение. В тази връзка предлагам от момента на влизането ни в Европейския съюз, “БЪЛГАРИН” да се превърне в най-висшата държавна титла. Званието “БЪЛГАРИН” ще се присъжда само на хора, доказали чрез делата си своята служба към Отечеството ни България.

По условие на 90% от сегашните политици ще трябва незабавно да бъде иззета принадлежността “българин”, а за лоялността на останалите ще трябва да се проведе референдум. Никакви “българи” няма да могат да обикалят по пътищата на България, ако не са удостоени с върховния сан “БЪЛГАРИН”, който ще бъде залепян като стикер на тяхното МПС или ще бъде носен под формата на пръстен, отличаващ ги от масата. Да бъдат БЪЛГАРИ в България ще бъде тяхната единствена привилегия.

Иначе всеки ще си пътува по своите си работи - ограничения няма да има. И без това е до болка ясно, че от цигани, турци и какви ли не други оскъдни групи, БЪЛГАРИ у нас не останаха.

Най-ми е тъжно какво ще стане с творците след въвеждането на званието “БЪЛГАРИН”. Разбира се, голяма част от софийските пудри и чуждите подлоги сами ще се откажат да бъдат БЪЛГАРИ. Но има все пак една малка част; една незначителна част от 50-100 души, която поради незагинал исторически копнеж или поради нетърпимата и неспирна болка в гърлото, ще изкачи Планината на Страданието, за да попие кръвта им по земята и да се възцари най-после Великата Справедливост...

Няма да гадая чия ще е победата, но на последните ще пожелая:

СМЕЛОСТ!!!

Автор:
Красимир Симеонов, Поет-изпитател
Публикация:
13.07.2006 г. 13:11
Етикети:
Посетено:
784
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/2543-opit-za-letene