Един човек, прекарал в България единствено първите шест години от живота си, се оказа по-силно свързан с нея от нас самите, които дишаме всеки ден този въздух и се будим под това слънце. Илия Троянов извървя целия път назад в годините в търсене на истината вместо нас. Спести ни усилието. Отвори старите рани, за да осмислим нашето минало и да изживеем настоящето си без страх. Написа истината, положи я върху листа хартия, разплете я. А тя неминуемо ще ни застига в нашето съвремие, докато не я приемем, а я отричаме. Не събрахме куража дори да му благодарим. От думите на автора за FAZ прозират тъгата, болката и огромното разочарование на един вярващ на фона на прокрадващите се и в него съмнения относно точността на превода. И на вас да ви отнемат вярата, няма ли да боли? Боли ме и мен, макар и да съм от неверниците. Не миналото, настоящето ме направи такава. Разбирам болката на автора и на всички онези все още вярващи, които гаснат като звезди пред очите ми. Затова прегръщам истината и да става каквото ще.
Аз имах много въпроси към автора. Дълго време тези въпроси се въртяха в главата ми подобно на есенен листопад и молеха за отговори. За щастие, повечето намериха своите отговори в книгите му, други открих сама, но най-важните за мен останаха: Къде е онова място, което можем да наречем своя родина? Какво е чужд и свой? Кои са нашите и чуждите? Докъде може да достигне истината? На кого да вярваш и на кого – не? Границите постепенно започнаха да се размиват в една глобална перспектива, в която общочовешкият аспект бе водещият.
Именно за това става дума и тук. Това е и причината да не коментирам качествата на превода на „Macht und Widerstand“, не това е целта ми. Апелирам към етичен, компетентен и професионален подход, към разбиране и емпатия, към човещина. Пледирам за истината, многоликата, отвъд границите. Но и преживяната, изстраданата, почувстваната, личната истина, която всеки търсещ може да открие, стига само да поиска, и на която всеки има право.