Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!

Проф. дфн Албена Георгиева, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН:

Всичко, което знаем за нашите традиции от миналото, дължим на учените, които от Възраждането насам документират и съхраняват знанието за песни, приказки, обичаи, музика и танци. Това е нашата роля и до днес – да обогатяваме и допълваме това знание, което се съхранява в архивите на ИЕФЕМ. Знанието за културата, която е съществувала и продължава да се развива по нашите земи, ни дава лице, прави ни различни и специфични, дава ни идентичност. Ако държавата не отделя необходимите за наука средства и продължи да отрежда унизително положение на учените, страната ни е обречена на обезличаване и на лишаване от най-способните млади умове, които търсят по-добри условия за реализация навън.

Доц. д-р Валентина Райчева, зам.-предс. на Научния съвет при ИЕФЕМ:

Учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей не се занимават само с изследване на културните традиции и културното наследство. Нашият институт има много лица и това е само едно от тях. Всичко, което се отнася до човека и човешкото, във всекидневието и в празника, важни проблеми на обществото са във фокуса на нашия интерес – разрушаване на семейната структура и други ефекти от масовата емиграция от България, демографският срив, природните бедствия, многопосочните връзки и отношения човек – природа и мн. др. Нашият институт има традиции в изследването на етнокултурните общности в България, на българската диаспора, на субкултурните общности и стилове. По заглавията на книгите ни се виждат различните проблеми, по които правят изследвания учените. А докторските дисертации на нашите млади колеги, издадени по проект „Стимулиране на научния потенциал и изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности”, финансиран по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са друго голямо изследователско поле, в което институтът работи много добре. Важна изследователска област представя човешката мобилност, в това число и вълната от мигранти и бежанци към България и другите страни на Европа. Чувстваме като свой дълг да подготвяме и издаваме енциклопедични речници и енциклопедии, които са много трудоемко дело, отнемащо години, но много полезно (речник на словесните термини във фолклора, на човешкото тяло, енциклопедия на народната медицина и др.). 

Ние предлагаме резултати от своите изследвания на различните държавни институции, които могат да бъдат използвани за законодателни промени, промени в определени политики и практики (например в сферата на осиновяването, обучението по български език в диаспорно съществуване, в културния туризъм и др.). Те винаги са посрещани добре, но не са прилагани.   

Обърнахме се към вас, медиите, защото сте ни необходими. Искаме да бъдете посредник между нас и управляващите, за да започнем най-накрая разговора за науката и обществото. Досега бяхме свидетели само на монолози. В публичното пространство управляващият елит отправя най-вече обвинения към учените на БАН или демонстрира снизхождение и безразличие. Ние опровергаваме неверни твърдения, принудени сме да доказваме необходимостта от развитието на наука в държавата и да обясняваме с какво се занимаваме. Но така и не успяваме да влезем в диалог.

Искаме обикновени неща, които са право на всички работещи. Искаме да работим при нормални условия на труд. Например, в по-голямата част от сградата на института и музея няма отопление през зимата, както и в момента тук в залата! Искаме да имаме достойно заплащане за ценза и труда си, да не се налага да самофинансираме с мизерните си заплати теренни изследвания, участие в научни форуми, консумативи, необходими за дейността ни. Ако учените от моето поколение все още приемат работата си като мисия или скъпо хоби, на което са се посветили, младите хора не се задоволяват с мизерните условия на труд и заплащане и не е далече денят, в който ще се прекъсне нишката на приемственост в нашата наука. И това не се отнася само до нас, работещите в БАН. Нашите проблеми са проблеми и на хуманитаристиката във висшите училища.

Гл. ас. д-р Ива Станоева, научен секретар на ИЕФЕМ:

Една от важните дейности, които осъществява ИЕФЕМ е експертната. Ние подпомагаме държавата в реализирането на различни културни политики в опазването на културно наследство. Особено съществена е ролята ни в сферата на опазването на нематериалното културно наследство (НКН) и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. Благодарение на нашата активна роля България има свой Национален регистър на НКН; през две години провежда Националната система „Живи човешки съкровища”, чрез която се попълва Националната представителна листа на елементи на НКН. От ИЕФЕМ са екипите, изготвили досиетата на всички кандидатури на България, които до този момент са вписани в Световния списък на ЮНЕСКО за НКН на човечеството – Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, Пернишката Сурова, както и на Събора в Копривщица в списъка на добрите световни практики. Ние подпомагаме експертно не само Министерството на културата, но и читалищата в страната, самите носители на НКН. А тази помощ допринася за икономическото развитие на дребен и среден бизнес в общините сферата на алтернативния туризъм. Днес, когато все повече ставаме свидетели на бутафорни крепости и на измислени ритуали, които да привличат туристи със своята атрактивност, има реалната опасност да загубим стойностното наследство, това, което е характерно и типично за съответната локална общност, и което сме длъжни да съхраним за поколенията след нас. И тук е нашата роля на експерти. Ние провеждаме семинари в института, на които се обсъждат реалните проблеми на опазването на културното ни наследство и каним колеги от други институти и университети, от музеи и читалища. Винаги каним и представители на Министерство на културата, но явно поради голяма ангажираност те не успяват да намерят време и да вземат участие. Не получаваме отговори и на предложенията, които формулираме в края на подобни семинари и изпращаме до ресорните заместник-министри на културата. Освен с тези по-видими дейности, ИЕФЕМ е изключително ценен за обществото като цяло с огромното културно богатство, което съхранява в своите архиви и музея – документи, теренни материали, снимки, аудио- и видеозаписи, облекло, накити, предмети и др.

И днес, когато политиците и управляващите казват, че бизнесът е този, който трябва да финансира науката в България, не се замислят, че при хуманитарните науки нещата стоят по-различно. Държавата е тази, която трябва да осигурява средствата, необходими за изследване на културата на различните общности, живеещи на територията на България, както и на тези, емигрирали и установили се в чужбина. Не бизнесът, не чуждите фондации, не европейските програми. За да знаем кои сме, за да пазим и съхраняваме паметта на предците си, за да я предадем на поколенията след нас, ние правим своите изследвания и предлагаме експертните си становища, а българската държава трябва да поеме своята финансова отговорност.

Доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ:

От изказванията на колежките ми стана ясно, че целта на този брифинг е да представим ИЕФЕМ при БАН като изключително важен изследователски, експертен, духовен и образователен център.

Да, моите колеги от ИЕФЕМ са автори на множество книги и статии на разнообразни теми, които са публикувани в различни издателства и са на европейско равнище, част от Европейското научно пространство. Благодарение на експертите от ИЕФЕМ са направени вписванията на културните постижения на българския народ в листата на ЮНЕСКО за постижения в областта на световното нематериално културно наследство. ИЕФЕМ е важен духовен център – само като пример днес в хода на Коледните ателиета в залите на Националния етнографски музей ще пее Хорът на НГДЕК – София, а след три дни Посолството на Украйна в България ще направи представяне на най-новата книга за големия български архитект от украински произход Михайло Парашчук. В ИЕФЕМ се обучават много докторанти, но едновременно с това по повод на редица големи традиционни празници като и Коледа, Великден и Баба Марта, в залите на Националния етнографски музей се правят ателиета за деца, които да изработят своите мартенички, писани яйца, сурвачки и коледни хлябове. Нашата амбиция е да направим в Музея един модерен Образователен център, който да предложи на Училището – и на основния, и на средния курс, целогодишно обучение по определени теми от програмите по география, човек и общество и история. Затова и стартирахме DMS-кампания за набиране на средства – достатъчно е да се изпрати SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY“ и така с 1 лев ще бъде подпомогната нашата инициатива.

Нашият отговор на призивите на политиците към учените да излязат на улицата и да предложат продукта на изследванията си на пазара е, че българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар! И ако българските граждани, включително българските политици, искат да обяснят на децата и внуците си какво ги прави българи, нека ги доведат при нас, ние ще им разкажем и покажем!