Гледна точка

Децата ни са сами, докато спорим за „История славянобългарска”

Размисли за образованието

Децата ни са сами, докато спорим за „История славянобългарска”


След всички драми (през последните няколко години) около литературните произведения в училище е време да дръпнем чертата. Явно e, че е налице намерението за промяна на конспекта. Уверена съм, че у нас има методисти, които знаят как се правят съвременни литературни програми. Предлагам да ги намерим и да ги помолим да помогнат на...  децата ни.

ЛИТЕРАТУРА И ИДЕОЛОГИЯ

Никой не се вълнува от програмите по математика и химия. Всички разбират обаче от литература. Години наред литературното е служило на идеологическото, на властта – надписи, лозунги, Лила или Ирина... Извънтекстови модели, които са се приближавали до не един или двама писатели къде насила, къде естествено. Случващото се днес е и инерция, носталгия, все още сме в ръцете на хора, които са учили тогава и помнят (явно само това), че литературата може да манипулира. Да, може, но не това е нейната същност и наклонност в наше време.
Литературата задава и ценности, тя е и спомен, и памет. Но винаги има нещо, което остава скрито за читателя. Т. нар. „практика” се свързва с докосването на ученика до текста – христоматиен или не. За  да се „обясни” тоталитарният режим (да речем) – могат да се прочетат откъси от конституцията от преди 1989, както и откъси от „Задочните репортажи” на Георги Марков. Христоматийният принцип при ученето е много по-интересен, отколкото егоцентричните сегашни учебници по история и литература, които никой не ни задължава да ползваме. Учителят може да намери начини да излезе от тях или да ги зареже напълно.

ВЪЗРАЖДАНЕ И МОДЕРНОСТ

Възрожденската камбана бие винаги, когато става дума за писателите ни публицисти от това време. Закипява му кръвта на нашенеца – иска да влезе в битка, да се сражава, да вземе главата на някого. Да се докаже. Линията е права и ясна – свобода. Допускам, че и днес сме дълбоко несвободни хора с големи липси, включително ни липсва и държавността, за която юнашки се сражават някои (особено по избори).

Модерността обаче борави с аргументи, каузи, олицетворява възможността всеки да се изразява свободно, там има прилики-разлики, минало (да). Модерността е натрупване на аргументи. И ако ти закипи кръвта – си спомняш, че все пак не жиееш през Възраждането, че си в свободно общество (може би). С една дума, се надяваш да успееш, защото си учил, борил си се, имаш компетентности в своята област и можеш да помогнеш. Все пак „Злочеста Кръстинка” е била за времето си, когато публицистиката се е изравнявала с литературата – и е била самата литература. Не съм съгласна да се говори за днешните ученици с мелодраматичен тон, не виждам причина.

ВЛАДА И ЛОРА

Влада и Лора са ученички в една частна гимназия и са на седемнадесет. Лора живее от десет години в България, майка й и баща й са немци. Говори и пише много добре на български. Влада идва от Дубай, българка, родителите й са такива – учила е и в Англия. Говоря с тях за думата „отечество”. Те, двете, през междучасието си говорят само на английски. Решавам да се включа по моя начин – без да излизам със „знамето” напред. Питам ги кое е тяхното отечество и родина. Не ме разбират от първия път. Влада казва - Дубай, Лора -  вдига рамене. Какво да ми отговори едно момиче с немски произход, което общува на английски и се чувства чудесно в България. Децата ни не са с промити мозъци – те са сами, когато водим уж битки за „История славянобългарска”. На Лора не мога да се натрапя, а на Влада не мога да заявя коя е родината й. 

Говорим и спорим за образование, а пък все се получава гръмко и зловещо накрая. С интриги, скандали и нелицеприятни хора със съмнителен морал няма образование. Все пак не става дума за закърпено шосе и леко конфузна ситуация, която ще се забрави. Въпросът е по-генерален и дългосрочен. До Влада и Лора не се застава лесно, не се преподава лесно и нищо не може да им се внуши лесно. Те не се питат и кои са. Последното е леко притеснително.

КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО

Литература не се преподава „на килограм”. Ефект се постига и с по-малко, но зависи как и с каква цел е подбрано това, което ще се изучава. Може всичко, което сме учили някога, да влезе в учебната програма и пак да няма пълноценност и контакт с ученика. Важно е как се адаптира материалът, какви са акцентите и ползите... Находчивостта и убедителността на учителя.

Родолюбието ни задължава първо да видим реалностите около нас – по възможност без преиграване и преструвки. Редно е да помислим и открием „профила” на днешния ученик и да се съобразим с неговите нужди, а не с дребното и вечно политиканстване на хора, обучавани да търсят непрекъснато врага (или своя човек), за да се чувстват пълноценни и в битка. Начин да осмислиш своето съществуване, да, ама Влада и Лора догодина завършват... 


Автор: Дияна Боева
07.02.2016 г. 18:27
Посетено: 942
Етикети: литературно образование, образование, Дияна Боева, образование и ученици
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/22872-detsata-ni-sa-sami-dokato-sporim-za-istoriya-slavyanobalgarska