Книга на бъдещ президент

Поеми риска!

Една книга ме подтикна да следя публичните изяви на автора й, който е един от кандидатите за президент на САЩ. Книгата изгради образа на човек с лична ценностна система – наричам я така, за да се отличава от двете колективни ценностни системи, с които се изчерпва ситуацията у нас: на обедняващия тарикат и на забогатяващия тарикат. Човекът с лична ценностна система и автор на въпросната книга е д-р Бен Карсън.

Той не е политик и няма мрежа от политически контакти. Говори бавно и тихо, гледа премрежено и екранната му харизма е под нулевото ниво. Доскоро медиите не го отразяваха особено, но след като рейтингът му се вдигна до второ място сред кандидатите на Републиканците (американският еквивалент на нашите сини), започнаха да го приемат по-сериозно. Все пак му подхвърлят, че няма шанс да стане президент, а той отговаря: „От дете ми повтарят, че нямам шанс.“ И наистина, в живота си има постижения, които са изглеждали толкова възможни, колкото да полетиш, махайки с ръце. Защо иска и президентския пост може да се открие между редовете на книгата „Поеми риска“, издадена на български в края на 2014-а година.

Трудно е да се коментира мотивацията на чужди човешки намерения. Има една предпоставка обаче, която улеснява нещата – човекът е честен. (Почти ме е срам да заявя, че честен човек съществува – наследство от българската действителност.)

В книгата „Поеми риска“ д-р Карсън описва много случаи от своята практика от гледна точка на това как взема решение дали да оперира. Разказва също за кръстопътя на личния си живот, например дали да се ожени за съпругата си Кенди; да се убият ли 20 галапагоски акули в защита на тюлена монах; дали един тийнейджър може да бъде пуснат сам на Карнавала в Рио; и дали да изиграе малка телевизионна роля. При преценяването на риска трябва да се вземе предвид, че д-р Бен Карсън е първият в света, разделил сиамски близнаци в областта на главата. Сред другите драматични процедури, които провежда за първи път, е хемисферектомията – премахване на половин мозък за предотвратяване на застрашаващи живота припадъци.

Негър, в гето, без баща и без желание да учи – това е стартът на живота му. Никой не вярва, че ще завърши училище. Никой не си представя, че ще стане лекар, и то неврохирург, и ще постигне световна известност. Никой освен майка му. Но… много са поуките в неговата история. За майките, за волята и целеустремеността, за американската мечта и вярата. Животът му е описан в друга книга, „Надарени ръце“, и заснет от Холивуд. Тук въпросът е за неговите президентски намерения.

Книгата е провокирана от смъртен случай. Въпреки големия риск той е решил да направи операцията, като е взел решение по своята система от четири въпроса:

Кое е най-доброто, което може да се случи, ако направя това?

Кое е най-лошото, което може да се случи, ако направя това?

Кое е най-доброто, което може да се случи, ако не го направя?

Кое е най-лошото, което може да се случи, ако не го направя?

Системата не е негово изобретение. Негов принос е начина, по който дава отговор на тези въпроси – обръща своята съвест с хастара навън.

Книгата започва с подробно описание на операцията, предизвикала масови вълнения по всички телевизии на оная огромна страна.

Операцията имала шансове 50/50, а всяка операция с 10-процентов риск за смърт се счита за изключително опасна. Освен това близначките Ладан и Лалех Биджани живеели свързани в областта на главата без други здравословни проблеми вече 29 години. Д-р Карсън бил поканен да бъде част от 124-членния екип и поради изброените причини първоначално отказал. След като разбрал, че по настояване на близначките операция все пак ще има, той попитал себе си: „Ако не участвам и операцията не е успешна, ще си задавам ли цял живот въпроса какво щеше да стане, ако бях участвал?“. А ако участва, и пак е неуспешна, реномето му ще бъде сериозно застрашено.

„Но какво е моето реноме в сравнение с живота на тези две прекрасни млади жени?“ – казал си той. Участвал и се развил най-лошият сценарий. След 50 изтощителни часа опериране двете близначки умрели от загуба на кръв, която било невъзможно да се спре…

Има риск от загрижеността, казва д-р Карсън в книгата си. Но има риск от мълчанието, и риск от това да не правиш нищо. Този изключителен мозъчен хирург твърди, че човешкият мозък притежава невероятен потенциал да решава проблеми и да се справя с предизвикателства пред отделните личности и пред цели нации. Само трябва да го използваме, което още необразованата му майка е натяквала със строг поглед и с думите: „Ти имаш ли мозък?“ (В смисъл, тогава използвай го.)

Въпросът е в използването му с честност. Когато прави анализа си, д-р Бен Карсън дава тежест на ползата, която може да допринесе със своя опит и знания, и омаловажава вредата върху репутацията си, която би му нанесла евентуален провал. Същото е с кандидат-президентското начинание. Той заявява, че в държавата му се случват неща, лоши и срамни почти колкото робството и ако той вижда, че може да ги спре, рискът да се опита да го направи си заслужава. В книгата многократно споделя, че здравият гръбнак е резултат от християнската му вяра. Не крие това в кампанията си, както правят и някои от другите кандидат-президенти. Но в американските щати за религиозността се говори по-леко, отколкото във всяка друга част на света. Неврохирургът е следвал християнските си убеждения през цялата кариера. Той пише: „Винаги казвам на родителите на пациентите си вечерта преди операцията, че съм се убедил, че безпокойството никога не помага и ако всички си кажем молитвите, по-малко ще се тревожим за утрешния ден – открил съм, че това важи при всякакви обстоятелства.“

И понеже при живо българско създание не съм виждала такова съчетание от качества и действия, не знам каква е думата за това. Не беше честност, както твърдях досега. Достойнство, чест, доблест, родолюбие, идеализъм? Търся думата и поради напъните на нашето общество от протестиращи, интелектуализиращи, сдружаващи и разпадащи се най-сетне да извади от задните си части яйцето, от което пък ще се измъти онзи негов представител политик, който ще започне да мисли за нещо друго освен за себе си. (Дори не смея да кажа, че пътят за появяването на тази личност е толкова пряк, колкото едно зачеване и раждане.) Един приятел, роден преди Втората световна война ме уверява, че е имало такива качества в българските политици, които са създавали държавата след Освобождението. Атанас Буров, Александър Малинов, Стефан Стамболов…

Политиците като вид хора останали, а качествата са изчезнали. Вече изчезват и думичките от умовете ни. После вероятно от речниците. А може би не. Може би някъде все още има хора, на които им е нужен само един вдъхновяващ пример. Пример като д-р Бен Карсън. Дори и да не стане президент.

Автор:

Петя Накова

Публикация:

24.09.2015 г. 18:38

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Петя Накова гледна точка

Поеми риска

Бен Карсън

американски избори 2016

Посетено:

1621

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/23/news/21996-kniga-na-badesht-prezident