Гледна точка

О, недостойни, свалете портрета на Левски от кабинетите си...

Идеал или лобистика

О, недостойни, свалете портрета на Левски от кабинетите си...

На снимката: Храмът "Св. Петка Самарджийска"


Легендата за костите на Апостола, уж намерени и изчезнали в храма „Св. Петка Самарджийска” в центъра на София, е материалният знак за извинението на съвременниците на Левски, както и за купуването на „пречистена” съвест от страна на потомците, че все пак в един неприкосновен кът лежи частица от един свят българин.

Може би припознаването на легендата като истина е нужно – не толкова с историческа, колкото с образователна, емоционално-патриотична или дори с рекламна цел.

Въпросът е: докога политиците ще използват безнаказано запазената марка „Левски” за своите комерсиално-партийни цели?

Само на метри от този храм десетки години вече управниците се сменят в правителствени кабинети, където неизменно окачват портрета на Апостола. И с този театрален жест мисията им на следовници на чистия морал и служба в името на добруването на народа приключва...

Това е недопустимо кощунство с паметта на Васил Левски – идеалът за чиста и свята република отдавна е опорочен от преекспониране, червено пребоядисване, тоталитаристични експерименти, геноцид над собствения народ, псевдодемокрация и лъжеидеолози от всякакви партийни цветове. Не усещат ли те, че пронизващият поглед от портретите ще реже съвестта им до гроб? Не се ли изпотяват от мощната му аура, когато с лека ръка пилеят държавното богатство?

Църковните чиновници също се оказаха заложници на непреодолимата си „морална” еклектика, неканонизирайки дякон Игнатий...

Затова призовавам политиците да не докосват лика на Апостола с мазните си пръсти, да спрат с показните поклонения, фалшиви дитирамби и вграждането на образа му в собствените си егоцентрични изяви.

Нека оставят най-величавата фигура на българин да диша в естествената му историко-културна среда – в училища и библиотеки, в културни средища и музеи, където неопорочените погледи на децата ще поемат от неговата светлина. За да бъде родолюбието естествена река на очищението – от користта, завистта, етническото противопоставяне и властолюбието.

И без това образователната политика вече 25 години не прави нищо за изработване на нравствен идеал, за изграждане на ценностна система, която, образовайки, да възпитава. Левски е вселената, която би могла да положи устоите на този нов морал.

Но дали чиновниците в различните министерства ще намерят общ език как да стане това? Или пак лобистки интереси и партийни централи ще експлоатират образа на Апостола само за да извличат дивиденти за себе си... 

 

 

Автор: Анжела Димчева
22.02.2015 г. 15:24
Посетено: 1779
Етикети: политици, Васил Левски, есе, Анжела Димчева, Св. Петка Самарджийска, морал
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/20889-o-nedostoyni-svalete-portreta-na-levski-ot-kabinetite-si