Гледна точка

За заптиетата и телефоните

Също и за недостига на думи, видовете мероприятия и девиза на Мечо Пух

Не става дума за телефоните на полицаите обаче.

Последните години забелязвам, че има недостиг на думи, когато трябва да се формулира и най-простата мисъл. Този дефицит е навсякъде около нас – медии, вестници, политици... Наложи се едно тежкарско дебилство и непукизъм – може да се каже всичко, на това отгоре независимо как.

В тази връзка липсата на „заптиетата” в учебниците по „Човек и общество” са един по-пикантен пример. Повтаряме едно и също години наред и колкото повече се затлачват нещата с реформите в образованието, толкова повече думите не достигат. Моят пример от същия учебник за трети клас е друг: „Мамо, Тодор Живков лош човек ли е?”. Това е порочна практика – история и литература се преподават с коректност, а не с приказни модели като: добро-лошо, Лила или Ирина, ние-вие, от нашите-от другите. Мога да спомена архаизмите в учебниците, липсата на структура в урочните статии, „пълнежът” и... недостигът на ясни и достъпни думи, които да достигнат до учениците и да им въздействат. Така е в повечето учебници. Някои от историците, които видях да се изказват по повод „заптиетата”, заложиха на национализма, яда си и това, че те „са професионалистите”, които трябва да пишат учебниците. Проблемите са по-дълбоки, защото деформираме поколения млади българи.

Предложението на определени директори на училища за липсата на смартфони, телефони и таблети в класната стая идва малко късно. Припомням, че доскорошната идея на МОН е всеки ученик да е с таблет. Информационният поток да идва на момента, бързо и ефикасно (нищо, че няма дигитални продукти за целта). Ей така, всички да са онлайн и научени набързо. Само дето матурата е с химикал и лист. Ако знанието е за момента, то се забравя скоро. Същото е и с „културата на килограм”. Там не важи девизът на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече”. Колкото може да възприеме човек и колкото му се отдава. В тези области е задължителен въпросът: „Какво целим, изграждаме  или създаваме чрез културния и образователния продукт?”. Ако го няма това питане, образователните и културните политики са просто мероприятие.

Забелязала съм, че един хубав смартфон на ученик е средно около 800 лв. Как така учител ще събере двадесет и пет телефона и ще ги опази? Първо това ще отнеме поне пет минути от часа. Да си представим, че има определено място за телефони. Двадесет и пет ученици след биенето на звънеца се втурват към тях... Кой телефон от кого е взет и колко са на земята – няма да е ясно. Ще има предпоставки и за кражби.

...

Пиша този материал, а по една национална телевизия тече предизборно „Битката за Пловдив”. Виждам липса не само на думи, но и на възпитание. По-скоро да направим така, че училището да е „наша територия” – на гражданите и цивилизованите хора, та поне следващото поколение политици да може да говори нормално, да артикулира послания и... да има куража да изпълнява обещаното.



Автор: Дияна Иванова
12.09.2014 г. 20:36
Посетено: 1378
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/19811-za-zaptietata-i-telefonite