Гледна точка
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Един учебник по литература?
Един учебник – не означава единен стандарт
Всички видяхме как от МОН се справиха с учебните програми по литература – никак. И за по-лесно по този въпрос се мълчи и се отчита дейност чрез дискусия по странични теми. Не разбирам защо ако нямаш избор (на учебник), означава липса на проблеми? Напротив, ако послушаме французина Мишел Фуко, всичко започва от там – от желанието, на която й да е власт, да изземва разнообразието и решението (ни) да отделим своето предпочитание. И пак, ако послушаме известния философ, мистифицираното обожествяване на изкуството, предоставя възможност да се оказва натиск чрез него. Като водещ принцип в този тип марксистко литературознание, М. Фуко поставя: "изключването и забраната", заедно с "разделянето и отхвърлянето”. Така ще се опитат да направят и от МОН – изключват „останалото”, разделят и отхвърлят ненужното според своите представи, защото „всички” искали това. Кои са тези „всички”? Не вземам отношение по това колко счетоводни документа (примерно) може и трябва да има, защото не разбирам. И защо „всички” смятат, че могат да се изкажат по валидността на „моя” избор между колко и какво да избера, когато работя. Властта не бива да се меси в избора, тя го осигурява – така е в демокрациите.
И сега учебниците се одобряват от МОН. На сайта на образователното ведомство четем: „СПИСЪК НА ОДОБРЕНИТЕ УЧЕБНИЦИ, КОИТО ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ В СИСТЕМАТА НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА ЗА УЧЕБНАТА 2014/2015 ГОДИНА, УТВЪРДЕНИ СЪС ЗАПОВЕД № РД09-122/29.01.2014 ГОДИНА, ИЗМЕНЕНА СЪС ЗАПОВЕД № РД09-514/07.04.2014 ГОДИНА”. Ако някой си върши работата и в момента може да контролира качеството. Ех, този контрол!
Министър Клисарова казва: "Нашата цел е авторските права върху учебниците да са на Министерството на образованието и науката, а не както досега на издателствата. Ако ние имаме тези авторски права, това значи да имаме и отговорността за съдържанието, и правото да променяме и поправяме допуснати грешки. Сега не е така, а има толкова недоволни от съдържанието". Съдържанието по литература и история в учебниците не би трябвало да зависи от еднолична министерска власт (независимо коя е тя и в кое правителство е). В други и по-цивилизовани държави вероятно нещата стоят по друг начин. За издателствата и техните корпоративни интереси изобщо не ми се споменава – друга тема. Там нехайството е голямо, мисли се само за печалбата.
Опасно е някой и да подмята, че в училище ще има проконтролирано съдържание чрез един-единствен учебник по литература, който щял да се „хареса” на всички. Само че литературата борави с разноречието. Единният стандарт е нещо различно. В по-развитите страни, първо се осигурява среда и условия за работа и после се говори за реда и начините за запазването им. Също така, авторските колективи на учебници не могат да бъдат само от учители – това са недомислици. Академичните хора е редно да са по местата си с доста по-малка доза себелюбие и ръст по достойнство. И този принцип copy-paste от „моята” статия и помагало – трябва да се забрави, защото учебник не се пише по този начин. Сегашните учебници по литература не стават за четене от учениците, защото не са методическа единица.
Като преподавател се надявам да не ме изправят пред липсата на избор: добър или лош, който сама мога да направя и да си понеса последствията, както казват от МОН.
Ясно е, че става дума за качеството и крайната цел на обучението по литература. Защо не вземе някой да се погрижи за това, предоставяйки добри и разнообразни учебници по литература на своите ученици и учители. Мисля, че го заслужаваме, най-малкото, заради търпението, което проявяваме. За сега.
И сега учебниците се одобряват от МОН. На сайта на образователното ведомство четем: „СПИСЪК НА ОДОБРЕНИТЕ УЧЕБНИЦИ, КОИТО ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ В СИСТЕМАТА НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА ЗА УЧЕБНАТА 2014/2015 ГОДИНА, УТВЪРДЕНИ СЪС ЗАПОВЕД № РД09-122/29.01.2014 ГОДИНА, ИЗМЕНЕНА СЪС ЗАПОВЕД № РД09-514/07.04.2014 ГОДИНА”. Ако някой си върши работата и в момента може да контролира качеството. Ех, този контрол!
Министър Клисарова казва: "Нашата цел е авторските права върху учебниците да са на Министерството на образованието и науката, а не както досега на издателствата. Ако ние имаме тези авторски права, това значи да имаме и отговорността за съдържанието, и правото да променяме и поправяме допуснати грешки. Сега не е така, а има толкова недоволни от съдържанието". Съдържанието по литература и история в учебниците не би трябвало да зависи от еднолична министерска власт (независимо коя е тя и в кое правителство е). В други и по-цивилизовани държави вероятно нещата стоят по друг начин. За издателствата и техните корпоративни интереси изобщо не ми се споменава – друга тема. Там нехайството е голямо, мисли се само за печалбата.
Опасно е някой и да подмята, че в училище ще има проконтролирано съдържание чрез един-единствен учебник по литература, който щял да се „хареса” на всички. Само че литературата борави с разноречието. Единният стандарт е нещо различно. В по-развитите страни, първо се осигурява среда и условия за работа и после се говори за реда и начините за запазването им. Също така, авторските колективи на учебници не могат да бъдат само от учители – това са недомислици. Академичните хора е редно да са по местата си с доста по-малка доза себелюбие и ръст по достойнство. И този принцип copy-paste от „моята” статия и помагало – трябва да се забрави, защото учебник не се пише по този начин. Сегашните учебници по литература не стават за четене от учениците, защото не са методическа единица.
Като преподавател се надявам да не ме изправят пред липсата на избор: добър или лош, който сама мога да направя и да си понеса последствията, както казват от МОН.
Ясно е, че става дума за качеството и крайната цел на обучението по литература. Защо не вземе някой да се погрижи за това, предоставяйки добри и разнообразни учебници по литература на своите ученици и учители. Мисля, че го заслужаваме, най-малкото, заради търпението, което проявяваме. За сега.
Автор:
Дияна Иванова
Публикация:
28.06.2014 г. 14:25
Посетено:
2193
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/19556-edin-uchebnik-po-literatura