Бащинията на Бойко Борисов

Историята с превозването на футболния отбор на Бистрица с правителствения самолет можеше да бъде само комична. Или само нелепа, зависи от настроението на българските граждани.

Моя позната завчера я нарече обаче гнусна. „Хайде холан, чак пък толкоз, нали го знаеш Бойко Борисов”, й казах, за да не си разваляме вечерта. Така сме май почти всички българи - веднъж не искаме да си разваляме вечерта, друг път сутринта, трети път пък следобедното кафе.

На мен няма какво да ми обяснява лидерът на БСП Сергей Станишев, че премиерът управлява държавата като бащиния. Дори и кретените би трябвало отдавна да са забелязали този стил на министър-председателя и шеф на управляващата ГЕРБ.

Странно и все по-стъписващо е обаче, че голяма част от сънародниците ни харесват този стил, а не минават в графата на малоумните. Някои дори имат мощен бизнес и минават за водещи фигури в натрупването на капитали. Капитали за себе си, въпреки че големият смисъл от натрупването на богатства е, под една или друга форма, цялото общество да има полза от това.

Който се е интересувал от ранната българска държава, знае, че в нея всички на високи постове са хранени хора. Така е в традициите на нашата държава и в по-късни времена, за разлика от Западна Европа и други страни, където богатството и властта се наследяват. В оная ранна България си силен и богат само докато се ползваш с благоволението на хана. Все повече този модел е следван от Бойко Борисов. Значителна част от бизнесмените търсят неговото рамо, защото иначе могат да рухнат за броени дни, независимо колко много са парите им.

В момента не искам да посочвам имена, не защото нещо ме притеснява, а понеже разговорът ще тръгне в друга посока. Достатъчно е да си припомним, че лидерът на ГЕРБ и премиер остави на спокойствие Ахмед Доган, макар да твърдеше, че около шефа на ДПС има страшно много далавери. Всеки българин знае това, но както е винаги от началото на Прехода (за който някои твърдят, че всъщност отдавна е приключил), Сокола се оказва нужен.

Твърде нужен.

А придвижването на страхотния футболен отбор с правителствения самолет е още един удар по илюзиите, че България е демократична държава. Ако тя беше такава, на никого нямаше да му хрумне подобно пътешествие.

Някои сравняват Бойко Борисов и Тодор Живков. Все повече се вижда, че „човекът от народа” имаше повече приличие, когато трябваше да се харчат пари на обществото. ББ е ампутиран от такова притеснение. На преобладаващата част от българите обаче този стил се нрави, което, поне според мен, обяснява и тоталното беззаконие, царящо в държавата ни.

Пак ще повторя - Сергей Станишев много късно се сеща за авторитаризма на Бойко Борисов. За мен е вън от съмнение, че БСП в скоро време не може да победи ГЕРБ, въпреки колосалните глупости, които върши нейният лидер и хората около него.

Ако някой го изхвърли от премиерския кабинет, това ще бъде гражданското общество.

България, все пак, не ражда само кретени…