В рамките на кръга

Организаторите на ретроспективната експозиция “Акционизъм в България? Поздрав към Виена!”, с претенцията да представят архивите на "акционизма в България”, предварително застраховаха крайния резултат от направената селекция, представянето на документацията и акцентите в нея, с наличието на трудности, предимно от организационно естество (1).

Унизително формулираната за българското съвременно изкуство кураторска концепция
“Акционизъм в България? Поздрав към Виена!” провокира група Ултрафутуро към своевременен жест-акция, назована “В рамките на кръга”. Непосредствено по време на официалното откриване, членовете на групата – Катя Дамянова, Олег Мавроматти, Мирослав Димитров и Антон Терзиев - затвориха в кръг говорителите, като ги "завързаха"
с въже, пропито с кръв.

Тук е мястото да опровеграем създалото се всеобщо впечатление, че червеният цвят по въжето е бил темперна боя. Това бе кръв от разрязаните длани на участниците.

Освен това фактът, че дланите на участниците бяха в окървавени бели ръкавици неминуемо препраща към думите на В. И. Ленин, че революция не се прави с бели ръкавици.

Кръвта за нас не се явява декоративен елемент, а преди всичко символ на обновлението, а също и на паметта, която никой няма, с която никой не се гордее, идентифицира и припознава! Кръвта за нас е символ на живота, който ние противопоставяме на всеобщото мъртвило и прогнилост.

Нашата кръв не е сексуален символ за лечение на старческа импотентност, каквато тя е за Херман Ницш! Ние нямаме нищо общо с Виенския акционизъм и не изпращаме "поздрав към Виена"! Българското изкуство не е вторично по отношение на "виенското"
(задграничното) и ако някой иска да изпраща поздрави на "учителите зад граница", да го прави отговорно и сам със съмишлениците си, но да не го приписва на цялата българска арт-сцена!

Нашата акция не беше част от програмата и ни най-малко не беше поощрена от организаторите. Самите те трудно сдържаха своите спонтанни физиологични реакции. Публиката стоеше в гробовно мълчание, силно смутена.

Всяко действително радикално изказване в България се възприема като психично отклонение, което говори за неспособността на изкуствоведи и куратори адекватно да отразяват и разбират подобен сорт акции.

Сам по себе си Виенският "атракционизъм", се явява жалко подобие на радикално изкуство. Украсяването с животинска кръв или нанасянето на червена боя по голи тела, изкусно представено от куратори като "акционизъм", всъщност е псевдо оргиастично преживяване на реплики на древногръцки мистерии, гарантиращо необходимата доза сексуално удоволствие на платилия си за това участник.(2) Също както филмите "за война" не се явяват война сами по себе си.

Политиката на бойкот, премълчаване, не-посещаване и съзнателно омаловажаване се опитва да постави под въпрос съществуването на радикалното изказване в България. Публиката, изкуствоведите, журналистите съзнателно игнорират случващото се, държат се така сякаш им е било платено за това. Това вакуумиране на общественото пространство, липсата на дискусия и отговорност за изреченото или написаното допринася за тоталната пасивност, неангажираност и чувство за малоценност и вторичност на цялото общество. Това поведениe затваря изкуството в "собствения му кръг" и го превръща в импотентно мърморене на уморени от живота старци!

Ние сме млади! Ние сме живи! Ние използваме нашата собствена жива кръв, а не кръвта на стреснати, нещастни животни или темперна боя! Ние не си играем на Елевсински мистерии, ние говорим за неща, които се случват тук и сега!(3)



___________________________

1. Руенов, Р. Aкционизъм в България. // 39 грама, № 4, 15.-30.11.2005.

2. Парафразирайки Ги Дебор, който казва: "Oтвори вената си, за да видиш дали кръвта ти е червена", ние отговаряме: "Отвори вената си, за да видиш дали си жив!" (Ултрафутуро).

3. Съвсем различно от "днес и сега" на Ницш, който употребява тези думи, за да обозначи тактилни преживявания. Вж. Росса, Боряна. За живите и мъртвите. (Глава "ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. НИЦШ-РИТУАЛ. ПСЕВДО РИТУАЛНОСТ И 3-ТО СОРТНИ ПЪРФОРМАНСИ"). // Cult.bg, 2005-07-12 http://cult.bg/ind_varts_hist_full.php?id=3295.


УЛТРАФУТУРО, 27.11.2005