Нов "продукт" чака да бъде продаден

"Моето куче харесва Рената" - премиера (ТР "СФУМАТО" - спектакъл на Галина Борисова с участието на Лидия Стефанова и кучето Роналд Рейгън by the author)

В забързаните ми препращания на покани в интернет за мои спектакли бях направила съществената грешка при превода на заглавието на новия ми спектакъл "Моето куче харесва Рената", което на английски звучеше така: "MY GOD LIKES RENATA" - неволната грешка от куче - dog / God - Господ.

Това обаче за пореден път ме накара да се замисля колко полезни са грешките (понякога). Може би с поредния ми (18-ти) спектакъл изразих ненарочната си позиция какви спектакли всъщност правя. Определено това соло/дует представление хвърля лека сянка върху възприятията на зрителя за спектакъл и окото се нуждае поне от 10 минути, за да свикне с позицията си в представлението. И ако от 50 души в залата, само двама-трима са
"стреснати" - то определено смятам, че драгият зрител (както казва един колега) винаги трябва да е подготвен за такива изненади. Или по-точно, нуждае се от такива. Така че се питам защо някои "критици" все още разсъждават по въпроса: Кое е необходимо да се предлага и кое не? Кое се търси и кое не? При възможната ситуация проектите на артистите на свободна практика да не могат да се играят за повече от един сезон, това е ситуация, най-малкото несправедлива.

Всъщност не за това исках да пиша, а за собствения си продукт (както е "модерно" да се казва). Продукт, който никой в България не купува, защото нямало пари (?). И тенденцията да си плащаме, за да представяме новата продукция, ми звучи като да съм на много скъпо биенале ("панаир"), което все пак ме успокоява. Та нали ако това беше така, бих могла поне да пробутам предлагания продукт на чужденците и да изкарам зимата в България, ако се наложи. Всъщност исках да направя спектакъл за възможността. Лидия Стефанова е прекрасна актриса (въпреки че е "стара и грозна", както откровенно я нарече Вили Цанков), а Рони - кучето, може да вземе някой Аскер, ако театралната гилдия го вземе на сериозно и разсъждава за неговите предимства като актьор. А определения като "спектакъл на жеста" и тем подобни могат само да унищожат възможността да се търси нещо ново.

И ако след Романтизма идва Модернизма, то Дами и Господа, моля ви поне не употребявайте средновековни термини. В този случай предпочитам изтърканите западно-европейски определения като "продукт". Така поне ще съм приземена след премиерата и моят нов "продукт" ще чака да бъде продаден.