За подгряващия словесен спектакъл на Калин Терзийски в галерия "Снежана" и има ли защо да сме му благодарни…

Антистигма или нарцистична неетичност

На 9 май Калин Терзийски „подгря” до смразяване душите ни в галерия "Снежана", където беше поканил актрисата Койна Русева и три жени с психична болест, две от които изведени „за малко” от Остро женско отделение на психиатрията в Курило. Койна и Кайо четоха откъси от новата му, още не излязла книга „Лудост”, а трите гостуващи жени представяха свои произведения – стихове и проза. Целият спектакъл беше потопен в сос от разсъждения за лудостта, психиатрите, психичната болест, който Калин непрестанно разбъркваше, ту на тъмно, ту на светло…

В залата бяхме най-различни хора – млади, стари, умни, глупави, хубави, грозни… бивши и настоящи колеги на Калин Терзийски, приятели и фенове…, но всички имахме души… Койна се разплака – мисля, че не беше по сценарий…, аз се разплаках…, хората се споглеждаха…, беше тягостно. Денят се превърна в един от онези следпразнични понеделници, в които ти се иска никога нищо да не си празнувал… историята за лудата Мария, умряла нелепо задавена с кроасан, все още кънтеше в главите ни. Имаше нещо дълбоко неетично в доведеното до крайност лешоядско предизвикателство. Дали това беше антистигма кампания, дали беше брутален пи ар или просто проява на много, много лош вкус... Придвижваше ли в светла посока гледните ни точки, или ни караше за пореден път смразени да отвръщаме глави от темата за психичната болест?

Вчера една от участничките, вече в болницата, ми каза: „...е, виждала съм и по-страшни неща, д-р Лазарова… Това за три дни почти го забравих…”. Да... Какво са три дни от нашия живот, какво са три дни от живота на хората с психична болест…

Та за това ми се иска да благодарим на Калин Терзийски - за смелостта и упоритостта, с които неуморно търси парченца от нашите ценности. Търси ги, за да може след това, използвайки неоспоримия си литературен талант, да ги стъпче публично и ожесточено с циничен и упадъчен нарцисизъм... А това е наистина велико и окриляващо! Той всъщност ни освобождава от бремето на тези ценности! О, свобода... Защо да мислим за тези ужасно потискащи същества – психично болните? Защо да се опитваме да направим битието им по-смислено и качествено?... Какви са тези глупости?... Това е „прекалено голяма доза безнадеждност за нашите крехки рамене”... А ние имаме нужда просто да се забавляваме с „лудите” и да се смеем, да, да се смеем, защото „най-умните са винаги най-смеещи се”... ”Лудите” нямат нужда от лечение, а само да си пеят и да се веселят по улиците... Психиатрите много са се объркали и суетно искат да са „господари на човешките души”...

Боже, как е възможно да влагат години от живота си в учене и говорене с болните... и в мислене... Абе, всичко е поза! Психиатър се става с един артистичен замах – ако го можеш... Като Великия Калин Терзийски, който метна бялата престилка пред тридесет души в галерия Снежана и стана д-р Терзийски... И за миг всички „оздравяха”... Не, простете - всички полудяха... от горест... И настъпи едно такова уникално спокойствие в опустошените им души, че едва ли биха събрали сили дори да му поблагодарят...

Защото всъщност няма смисъл, няма смисъл от самите тях, няма смисъл от нас, няма смисъл от ценностите ни... ами, значи няма смисъл и от Калин Терзийски...

Затова... Да му благодарим...

Автор:

Ирина Лазарова

Публикация:

18.05.2011 г. 19:52

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

галерия Снежана Снежана галерия Калин Терзийски спектакъл

Посетено:

3546

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/23/news/12457-za-podgryavashtiya-slovesen-spektakal-na-kalin-terziyski-v-galeriya-snezhana-i-ima-li-zashto-da-sme-mu-blagodarni