Гледна точка
Хубава работа!
За тези разнообразни приказни сюжети...
От избухването на Великата демократическа революция досега живеем в нова, непозната историческа обстановка. Диктатурата на пролетариата естествено се превърна в диктатура на разноцветната плутокрация.
За двайсет години успяхме да сменим разнообразни приказни сюжети. Законите, по които се развиват процесите в обществото, удивително напомнят тези по време на война. Убийства, изнасилвания, детска престъпност, страх, лигава интелигенция и една незначителна група от хора на изкуството и науката, които са минали в нелегалност.
В страната на крадците всеки, който не се занимава с мародерство, трябва да си плаща. Обезлюдяват селища, болниците се превръщат в лазарети, училищата се евакуират, извършват се публични екзекуции, а образовани и не твърде образовани мутри определят правилата. Преувеличавам, разбира се, но нюансите не променят същността. Сянката на нашественика, която обединява хората при официални бойни действия, е заменена от тенеца на национализма, на когото вечно някой му е виновен.
И ако сме стигнали дотам, да сме единни само в омразата, няма сила, която ще ни спаси. От друга страна, ненавистта се явява единствена възможност за консолидация, преди да се разпаднем окончателно като държава. Ние всички изглеждаме, мислим и действаме като зомбита. Внучките на българските княгини масово тресат гюбеци, потомците на Калоян си спретват гей- паради и гордо продаваме жените и децата си. От нас няма кой знае каква полза. Ако измрем, данъци ще плащат китайците.
Пет пари не давам, че светът е заприличал на Римската империя, защото варварите вече са плъзнали навсякъде. Боли ме за нашата си държавица, за нашите си хора, за обърканите глави на децата, които бързат да захапят монета, преди да станат курбан на един бог, който ще ни пусне в рая само ако си платим.
За двайсет години успяхме да сменим разнообразни приказни сюжети. Законите, по които се развиват процесите в обществото, удивително напомнят тези по време на война. Убийства, изнасилвания, детска престъпност, страх, лигава интелигенция и една незначителна група от хора на изкуството и науката, които са минали в нелегалност.
В страната на крадците всеки, който не се занимава с мародерство, трябва да си плаща. Обезлюдяват селища, болниците се превръщат в лазарети, училищата се евакуират, извършват се публични екзекуции, а образовани и не твърде образовани мутри определят правилата. Преувеличавам, разбира се, но нюансите не променят същността. Сянката на нашественика, която обединява хората при официални бойни действия, е заменена от тенеца на национализма, на когото вечно някой му е виновен.
И ако сме стигнали дотам, да сме единни само в омразата, няма сила, която ще ни спаси. От друга страна, ненавистта се явява единствена възможност за консолидация, преди да се разпаднем окончателно като държава. Ние всички изглеждаме, мислим и действаме като зомбита. Внучките на българските княгини масово тресат гюбеци, потомците на Калоян си спретват гей- паради и гордо продаваме жените и децата си. От нас няма кой знае каква полза. Ако измрем, данъци ще плащат китайците.
Пет пари не давам, че светът е заприличал на Римската империя, защото варварите вече са плъзнали навсякъде. Боли ме за нашата си държавица, за нашите си хора, за обърканите глави на децата, които бързат да захапят монета, преди да станат курбан на един бог, който ще ни пусне в рая само ако си платим.
Автор:
Теменуга Маринова
Публикация:
15.11.2010 г. 18:11
Посетено:
1938
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/11161-hubava-rabota