Гледна точка

Книжовността, таз сила Nova

В Европа, но не съвсем...

В навечерието на учебната година, Nova TV направи рекламен скеч с Кирил и Методий и химна, възпяващ делото им. Но ако се огледаме: не е ли всичко, свързано с книжовността ни днес, безвкусно шоу, показващо ескалиралата ни безчувственост към най-важните устои на духовността?

Социологическо проучване показа, че всеки пети младеж няма книга в дома си. В началото на учебната година стана ясно, че учениците не искат да си купуват и учебници. Разчитат на записки, на чуто и разбрано в час. Значи и последната сигурна порция четене, под формата на учене, вече е отшумяла в миналото. След като публично е известно, че за всеки предмет в средното училище има по 5-6 различни учебника, като нито един от тях не отговаря на учебния план, на задължителния минимум от знания, необходими по определената дисциплина. Да не говорим, че има доста глупости и смайващи неща, написани в тези нови учебници. Тези скандални факти не пречат определени издатели да правят години наред изгоден бизнес с учебниците на децата ни, да се наложат на пазара с измами и то на българските ученици. Дори се знае, че именно тези мастити издатели, които търгуват на нивата на българското образование, обикалят от училище на училище, от учител на учител с едри пачки, за да си осигурят най-много закупени учебници. И така години наред се реализираше „демократизирането” на българското образование. Ако на това всичкото му казваме образование. Стигна се до днешния ден, когато самите ученици отхвърлят участието си в тази нагла схема за търгашество с тяхното обучение. И сега ние какво да кажем? Може би мълчаливо да подкрепим децата си, но това не значи, че търгашеството ще спре... А дали има някой, който да го спре? Лошото е, че цялата тази недопустима верига от корупционни схеми, насочени срещу образоваността, издава нещо по-сериозно и тревожно. А именно, че няма обществен консенсус в България около най-важните исторически и културни събития, както и солидарност между учените ни за най-важните знания в положителните науки. Или че цялата тази верига от измами, насочена срещу българските деца и образованието им, включва и интелигенцията ни, тези, които трябва да възпроизвеждат нови поколения образовани хора, от авторите на учебници до учителите, стигайки до тези - във властта. От всичко става ясно, че въпросът е сложен и трудно решим. Но какво ли ще се случи с децата ни, докато бъде поне помръднат този тежък проблем за българското образование, с ценностите, споделяни в обществото ни. И дали има нещо, заради което можем като общество да бъде категорични и да не допуснем подобни злоупотреби на гърба на всички нас. Дано се събудим!

Други печалбари на гърба на книжовността ни са издателите, които наложиха съотношението - 60-30-10, в разпределянето на прихода от една издадена книга. Когато тази книга е от български автор, представяте ли си как той се чувства, когато взема най-малкия дял за книгата, която е написал. Най-голям пай получава издателят, а между 30-40 процента - разпространителя. Как се съотнася схемата 60-30-10 с прословутия Закон за авторските права? За какво говорим като дори в договорите на Министерството на културата, финансиращо след конкурс издаването на български книги, няма приложен договор за авторски права. Така се отнася дори Министерството към автора. Какво да кажем още за издателите-мутри? Казвам това, защото те се обособиха в една група от интелигентни паразити, които охолно си живеят на гърба на българските автори. Или има някой, който не иска авторите да имат статус, самочувствие, защита? Именно те да са осигурени и състоятелни. А не тези, които са просто посредници на техния труд до читателя. През настоящата година, когато Министерството на културата не обявява сесия за издаване на нови български книги, тези същите издатели печелят от чужди автори, от преиздаване. Какво прави Авторът? Мисли ли някой да не бъде заличен кръгът от пишещите и създаващи българска книжовност? Не си личи да има подобна обществена загриженост или управленска воля.

При това бе прекъсната и практиката да се прави конкурс от Министерството на културата за попълване на библиотечните фондове - в публичните библиотеки по градове и села, университетските и училищните библиотеки, както и тези към читалищата ни. А нали искаме подрастващите да четат, дори да нямат възможност да си купуват книги? Стагнацията е най-сериозна в малките населени места, където хората чакат да прочетат нещо ново, изчерпали са интереса си към застарелия книжен фонд в читалищните библиотеки. Грижата за тази най-важна среща на обикновения българин с книгата, с информацията, с творчеството, фокусирано в българския модел, в читалището, е най-пренебрегвана с днешна дата. Кой има полза от тази пълна незаинтересованост и тотално обезкултуряване на страната ни? Дано не се повтори времето, когато проф. Димо Димов беше Министър на културата и читалищната мрежа беше разбита и превърната в кафенета, дискотеки, магазини и други подобни. Дано тази мрачна практика на този „радетел” на българската култура и несменяем шеф на фестивала „Аполония” да не бъде възпроизведен. И бъдат запазени и подпомогнати от държавата и обществото българските читалища - този типично нашенски феномен, така ценен от европейските ни партньори...

И като стана дума за Европа и книжнината, в напрегнато очакване сме дали тази година България ще има щанд на най-големия форум на книгата - Панаира във Франкфурт. Защото този господин, който отговаря в Министерството на културата за ресора на книгата е изключително небрежен. Дори една предишна година, когато България имаше щанд във Франкфурт, той бе пропуснал да го регистрира и всеки, който посещаваше този гигантски панаир, не знаеше как да намери българските представители. Да не се окаже, че сме в Европа, но сме изолирани от всички големи форуми в областта на културата, като Панаира на книгата във Франкфурт. Този пореден абсурд ще ни остави зациклили в криворазбраната цивилизация.


Автор: Мирослава Кортенска
13.09.2010 г. 13:40
Посетено: 1619
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/10676-knizhovnostta-taz-sila-nova