"Черешовите води на българската танка" - Национален конкурс за танка поезия

ОБЗОР

Второто издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, организирано от издателство gabriell-e-lit и Български танка клуб стартира с публична покана за участие към авторите, публикувана в бр. 2/2024 на сп. „Картини с думи и багри“ и в „Културни новини“.

Още първите творби, които получихме за участие в конкурса показаха не само талант, но и усет към танка поезията и свързаните форми, творческа зрелост и умение при композиране на произведенията, като тази заявена от първите автори тенденция се запази до края, за да затвърди първоначалната ни преценка за развитието на конкурса – не към количество, а към качество.

Участниците в „Черешовите води на българската танка“ – 2023 бяха 30, в настоящото издание се включиха 25 поети, като един се оттегли и до класиране стигнаха творбите на 24 автори.

Това донякъде бе неочаквано, предвид предварително заявения интерес от страна на много от участниците в миналогодишното състезание.

От друга страна, както вече споменах, в настоящото състезание трудно може да се намери слаба творба или произведение, което не се вписва в рамките на жанра, какъвто бе случаят с немалка част от стиховете и танка прозата, изпратени миналата година (добра поезия, въздействаща проза, но не танка).

Наблюдава се известно капсуловане на участниците, което може да се тълкува и като затваряне на жанра, но и като индикация за по-доброто му разбиране от страна на онези, които приемат танка като поле за изява и развитие на своя поетичен потенциал, като поетична форма, в която могат да вместят човешките си и естетическите си послания.

Може би това затваряне се обяснява и със спецификата на танка поезията, която в своята родина се счита за поезия от висока класа, за разлика от хайку, която е по-достъпна форма – както за писане, така и за възприемане, към която всеки може да посегне и която се превръща в ежедневна форма за поетично, но не само, изразяване и общуване.

Преди да продължа с обобщенията, класирането и с конкретния анализ на произведенията на участниците ще посоча начина на оценяване на конкурсните произведения, който бе различен в сравнение с миналогодишния.

В настоящото издание всеки член на журито избра пет творби от всяка категория, като избраните от него оцени с 1 т. до 5 т.

Ще припомним, че в предходното издание всички петстишия от раздела „Танка поезия“ бяха предварително редуцирани, като до точкуване бяха допуснати 20 от тях, които всеки член на журито оцени с 1 до 10 точки; 10 т. беше максималната оценка за творба и в другите два раздела.

Може би по-широката, по-плавна оценъчна скала позволи да се отделят само една първа и една втора награда в раздела за танка поезия, следвани от две еднакво точкувани петстишия с трета награда и още две равностойни творби, които също включехме в класирането.

Една танка проза събра максималната оценка и спечели първото място в раздел „Танка проза“, следвана от две, почти равно оценени творби на второ и трето място и още две, почти равно оценени творби, също включени в класирането.

В раздел „Ренсаку“ две много близко оценени творби спечелиха първите две места , като третото място поделиха други две, еднакво оценени творби, последвани от още две равностойни ренсаку, включени в класирането.

В настоящото издание на конкурса силното представяне на участниците, в съчетание с тясната скала за оценка на произведенията даде резултат, който може да бъде тълкуван многозначно.

КЛАСИРАНЕ И ОТЛИЧИЯ

ЦЯЛОСТНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Както в първото състезание, така и в настоящото, шестима автори представиха произведения и в трите раздела на конкурса. Техните творби, видно и от оценките на журито, притежават художествени и философско-естетически качества, които ги отличават като едни от най-добрите в това състезание.

Ето защо присъдихме отличия за цялостно представяне на Александър Алекс. Дъбнишки, Ана Стоянова, Анна Димитрова, Людмила Данова, Мая Кисьова и Станислава Ганчева.

• РАЗДЕЛ ТАНКА ПОЕЗИЯ

В този първи раздел, който следва да покаже танка поезията в нейния чист вид, нито едно петстишие не събра максимално възможната оценка от 15 т., нито едно дори не се доближи до нея. Нещо повече – малко бяха отличените танки, които получиха оценка от двама члена на журито, а нито една не бе оценена от всички.

Петстишието, което се класира на първо място с 6 т. получи оценка от двама члена на журито, съответно 2 т. и 4 т.

Следват четири петстишия, които формално се нареждат на второ място с по 5 т. – като всяко от тях получава оценката си само от един член на журито (един от членовете дава на две произведения максимална оценка, без да даде оценка от 4 т.)

Две танки заемат третото място в раздела с оценка от 4 т.; първата, на Радка Миндова, получава по 2 т. от двама от членовете на журито, а втората – 4 т. от един член на журито.

БРАНИМИРА КУНЧЕВА, 6 т.

През ранна утрин                                     
тихи стъпки на елен.                                
Тютюнев облак.
Порокът на ловеца
спасява рогата му. 

АНА СТОЯНОВА, 5 т.

На ливадата                                                 
са два буйни ата
без стремената.
Харесвам лебедовата
извита шия.

АННА ДИМИТРОВА, 5 т.

Понякога се случва                                  
при среща с непознат
да светнат всички лампички
в храма на душата ми.
Прилича на небесен пратеник.

МАРТИНА СТОЕВА, 5 т.

Почва съм, безкръвна.
Цъфти череша. Зрее плод.
Напълниха ръцете ми
преди задушница.
Черешова.

ХРИСТИЛИЯ КУЛЕВА, 5 т.

Всяка година
садя по една елха.
Прекрасна гора
ще остане след мене –
достойна памет…

РАДКА МИНДОВА, 4 т.

в снежната зима
дълга разходка
една сойка
се чуди
що за птица съм

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ, 4 т.

Под черешата                                             
с взори нагоре
ú се любувах,
а тя ме замеряше с погледи –
черни, узрели.

• РАЗДЕЛ "РЕНСАКУ"

В раздел „Ренсаку“ журито трябваше да определи пет измежду единайсет ренсаку, които да оцени с точки от 1 до 5.

Поради ограничения брой на творбите, разпределението на точките е по-концентрирано, макар и почти толкова нееднозначно, колкото в първия раздел.

Първото място печели ренсаку с общ брой 9 т., получени от двама члена на журито, с една максимална оценка. Второто място е за ренсаку, събрало 8 т., също от двама члена на журито – съответно 5 т. и 3 т.; третото ренсаку получава призово място с максималната оценка 5., дадена от един от членовете на журито.

АННА ДИМИТРОВА с РЕНСАКУ ПРЕРАЖДАНЕ, 9 т.,

Сутрин спирам
пред таблото с некролози.
Поздравяват ме бели ангели
с черни криле.
Чета Небесната книга.

Животът ми към залеза се стича
и в залезите всеки ден се къпя.
Очите ми все изгревите търсят.
Дали на изток някога
душата ми не се е преродила?

През окото на иглата гледам.
Промушвам мисълта.
Опитвам се да избродирам с думи
незримото прераждане
в спиралата на вечността.

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ с ЧЕРЕШОВО РЕНСАКУ, 8 т.

Мама на столче
сръчно, една по една,
от черешите
вади костилки – капе
без грях от пръстите кръв.

На огнището
ври черешово сладко
в голяма тава –
пушек, сълзи в очите.
Мама мие буркани.

Пълни буркани
и вече празна тава.
С пръсти от нея
децата ближем сироп.
Татко се смее до нас.

ХРИСТИЛИЯ КУЛЕВА с БЪЛГАРИЯ, ренсаку, 5 т.               

Искам да бъдеш,
Българийо, не както
Балабанов е писал:
„с корен „ПУСТ“, с наставка „ИНЯ“!“
Искам велика да бъдеш!

Искам да бъдеш
пак земя, но слънчева –
Българийо,
земя незабравима,
с корен „ГРАД“,  с наставка „ИНА“

Българийо,
моя любима страна,
за теб копнея,
за теб милея и винаги
в сърцето си те нося. 

• ТАНКА ПРОЗА

В третия раздел на конкурса, „Танка проза“, може би защото изглежда много отдалечен от поезията и неразбираем като начин на писане, композиция и естетика от поетите, участваха само осем творби. Дали това е причината за по-голямата концентрация в разпределението на точките, или фактът, че качеството, онова, което е есенцията на всяко изкуство, не може да бъде отминато, но в този раздел има безспорни победители. Танка прозата „Жажда“ на Александър Алекс. Дъбнишки събира 14 т. от възможните 15 т., а Анна Димитрова, с „Цигуларят“, печели второто място – 12 т. (5 т., 4 т. и 3 т.)

Следват още две творби, впечатлили и тримата журиращи – Мая Кисьова с „Танка проза“, събрала 7 т. (без максимална оценка) и много емоционалната „Точица“ на Станислава Ганчева, която формално остава извън призовата тройка с 6 т., /без максимална оценка/.

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ с ЖАЖДА, 14 т.

„Аз, отиващият на смърт,
те пожелах.“

Мануел де Фрейташ, Кафене Шилер[1]

Деца в клоните 
берат, ядат череши. 
Засмени очи. 
Откъсвам си погледи
сладко за зимата ми.

Беше жаден, много жаден, когато я видя на дървото. Всички череши бяха вече обрани и бе останала само тя. Била е сигурно съвсем зелена по беритбата. Сега бе розова, а от неговата страна бе почнала тъмно да червенее. 

Капката роса на нея я правеше още по-съблазнителна. Пожела я. Бялата му брада почти  я докосваше, а с устните си вече усещаше тръпчиво-сладкия вкус на нейната оголена от листата плът. Слаб повей на вятъра поръси върху лицето му порой хладна роса и той инстинктивно се отдръпна. Видя я отново, но вече сякаш като оголена костилка.

„Не ще да порасне, да се изпълни със сладост, птици да пърхат край нея,“ помисли си. „Една птица може би бе по-достойна да усети сладостта и.“

Това го накара да отдалечи от нея лицето си.

Пак я погледна и сега тя бе станала, макар и сама, царица  на  цялото дърво.

Вече гърбом, усети устните си неволно да мълвят прастария поздрав:

 „Ave Caesar morituri te salutant.“[2]

[1] Цитирано по „Вече чух тишината. Трима португалски поети“, Подбор и превод: Мария Георгиева и Цочо Бояджиев, Издателство за поезия ДА, София, 2023

[2] „Привет Цезаре, тези които ще умрат, те поздравяват.“ (Лат.) 

АННА ДИМИТРОВА с ЦИГУЛАРЯТ, 12 т.

Ранна утрин. Безлюдна алея. Само на една пейка стои странен човек  с блуждаещ поглед  и треперещи ръце. Самотникът извади оръфан черен калъф от скъсания чувал. Сложи го на коленете си и с разтреперени пръсти вдигна капака.

Вътре лежеше малка детска цигулка. Погали я. Тялото и беше запазило формите на млада девица въпреки изпръхналата и напукана кожа. Две скъсани струни заблестяха на изгряващото слънце. До хълбока на девицата като строен левент опираше гръб лъкът. Човекът с вълнение извади цигулката, изправи се, повдигна глава и подпря девицата на брадичката си. Очите му заблестяха. Размърда пръсти. Изтегли лъка и замижа. Потъна в царството на музиката.

Стоях и го наблюдавах. Свири без звук, без да се оглежда, потънал в блаженство. Не се стърпях. Изръкоплясках.

Цигуларят отвори очи, прегърна цигулката до сърцето си и се поклони.

Миналото се събуди.
Концертна зала в парка.
В тихата утрин
аплодисменти.
Възродено щастие

МАЯ КИСьОВА с ТАНКА ПРОЗА, 7 т.

Един ден застаряващата жена откри, че всичките й дрехи са ужасно скучни и тъжни.

Огледа се във витрината на магазина за най-скъпи дрехи в градчето и смело влезе в него.

Купи си дантелена бяла рокля, не, не се правеше на булката-беглец. Просто си беше взела един ден за размотаване – не че не стана както винаги в 6:00. Облече новата си рокля, помоли да отрежат етикета и да изхвърлят старите й дрешки някъде. Откри в чантата си пресния кроасан, който си беше взела от фурната още горещ, спря на ъгъла под липата и го захапа лакомо. Холестеролът да си гледа работата!

толкова пълен
с вкусен течен шоколад
е кроасанът
че никак не ме е яд
за капките по роклята

СТАНИСЛАВА ГАНЧЕВА с ТОЧИЦА, 6 т.

Релаксираме
С нарастващата зора
време е за път
В хладината трепкаща
само песен на щурче

В далечината се мъжделее Точица. Вълните бавно я поклащат ту нагоре, ту надолу. Ласко я повика, а Точица не отговори, даже не заскимтя, а се изгуби и от погледа му. Ласко се спусна към водата. С четирите си лапи заплува бързо, после забави движенията си, разбутвайки вълните с опашка. Напредна в посока към нея… Излая жално…

Тягостна жега
Облаците изяждат
слънчевата питка
Дъждът се изпарява
не докосва плаж, море

Но хоризонтът я поглъща.

Въртя се в кръг, пляска със старите си крачета, а приятелката му все я няма. Накрая се умори. Предаде се на съдбата

Черноморие
Каква дъга се врязва
в топлите води?!
Очарование и
недостижима мечта

Солените вълни го прегръщат изведнъж… Ласко се стресна. Сънува ли? Кога нагази в морската шир, не си спомни? Коя е Точица? Детство и настояще се сливат в една въпросителна – „?“

Недоумява
Баба с гребенче в ръка
къдрици реши
От вихърът подети
към небесният ангел

Писък на гларус
Над окото морско
мъгла се стели
Надиплени вълните
рибарска лодка посрещат

На следващата утрин морето застива.

Разпорват мълчанието подранили рибари. Паника и гълчава.

Изваждат студеното телце на Ласко. Душата му се заскита безцелно по плажната ивица, не осъзнава какво се случва.

Просветва фарът
Над водорасли и миди
гердани оси
Фучащ ураган влачи
времето към скалите

***

Пожелаваме успех в изкуството на всички участници в конкурса!

Пожелаваме успех на всички автори с наградени и отличени творби!

Жури в състав: 

Владан Лалович
Габриела Цанева
Димитър Анакиев