Резултати от Първи български конкурс за съвременно (Гендай) хайку

◊ КОНКУРСНИ РЕЗУЛТАТИ

Първи български конкурс за съвременно (Гендай) хайку оправда очакванията ни и дори малко ги надмина – както по брой участници, така и по отношение на качеството на стиховете. Участваха 90 поети (70 български и 20 чуждестранни) с 270 хайку стиха.

Като най-силни теми изпъкнаха: „физически недъг“ и „колективен катарзис“, а също и: "риболов", "забрава", "родина", "цар Симеон", "съзерцание на природата", “убежище”, “любов” и “изнасилване”.

При обявяването на конкурса на български език поканихме трима черногорски поети да ни гостуват, но тъй като получихме стихове и от поети от Италия, Гърция, Румъния, Словения, Хърватия, Индия, САЩ и Великобритания, решихме да присъдим наградите в две категории: български автори и чуждестранни. Появата на изключително талантливото 13-годишно момиче Дария от село Опанец край Плевен ни наведе на мисълта, че трябва да присъдим и награда за най-добра хайку поредица.

По метода на японските конкурси за хайку поезия, на първи етап от гласуването Димитър Анакиев и Венелина Петкова поеха ролята на предварителни селекционери, но нямаха право да гласуват в процеса по награждаването, защото имената на всички участници им бяха известни.

На втория етап от гласуването самоличността и националността на поетите не бяха разкрити на членовете на международното жури (Укийо Йошимура и Ричард Гилбърт от Япония и Деян Богоевич от Сърбия) - на този втори етап гласуването беше анонимно. Така надяваме се, успяхме да запазим обективността на работата на журито по японски модел.

Всички наградени и отличени хайку публикуваме тук. По-широк избор от хайку от конкурса ще бъде публикуван в ново списание за Българско хайку в началото на следващата година. Всички автори на хайку с награда ще получат и известие по имейл до няколко дни, както и материалната си награда до края на годината. Всички участници в конкурса ще получат имейл с хайга, посветена на конкурса.

Наградени хайку и отличия:

БЪЛГАРСКО СЪВРЕМЕННО (ГЕНДАЙ) ХАЙКУ

1. Първа награда:

урок по астрономия
незрящо дете
потупва Голямата мечка

Иван Георгиев (35 точки)

2. Втора награда:

тиха революция
полета слънчогледи покрай пътя
вперили очи в земята

Боряна Богданова (33 точки)

3. Трети награди (четири броя):

„Дефибрилатор!”- чух глас над мен.
Спомних си
за делфина в моята мрежа.

Конрад Ностромо (26 точки)

*

В забравена къща
Луната няма
стъклено отражение

Красимира Димова (24 точки)

*

Родината ми
и без цел дъждът изми я
и всичко стана пара.

Марчела Миронова (23 точки)

*

есенно жълт котарак
до мен се поспря
да помълчим

Венелин Илиев (23 точки)

4. Отличия (четири броя):

дупки от куршуми
осите в Кабул
вече имат убежище

Владислав Христов (17 точки)

*

на три морета
Симеон изгражда царство
в погледа на рака колко сме

Станислава Ганчева (17 точки)

*

Безсрамно
в леглото на вятъра
любят се водните кончета

Едвин Сугарев (12 точки)

*

вътрешен ремонт
нейният начин да произнесе
изнасилване

Радостина Драгостинова (12 точки)

ЧУЖДЕСТРАННИ ПОЕТИ

1. Първа награда:

Когато синьото небе стане сиво
кой съм аз?
Три сенки на птицата

Дамир Д. Дамир (Дамир Янялия), Черна гора (26 точки)

2. Втора награда:

с всяко отсечено дърво
петно от небето
без подкрепа

Дан Юлиан, Румъния (18 точки)

3. Трета награда:

слухове, че вчера отново паднали листа в чайника

Алън Самърс, Великобритания (17 точки)

НАГРАДА ЗА ХАЙКУ ПОРЕДИЦА

пронизва ме
върхът на счупен молив
и тишината умира

бурите изсушават
свещите у дома
без да кажат и дума

една ръка
се протяга от гроба
и покрива слънцето

Дария Благовестова Георгиева – Дари, 13 години

◊ КОМЕНТАРЕН ОБЗОР НА НАГРАДЕНИ ХАЙКУ

Димитър Анакиев-Камесан:

Гендай хайку е друго име за мултикултурализъм. Гендай хайку е вид хайку, който се е освободил от монопола на китайската традиция и е влязъл в културен синтез с всички култури, предимно западни. Културният синтез е лесно видим в случая с Първи български конкурс за съвременно хайку. Това ще се види добре от краткия тематичен анализ в края на присъждането на наградите, за сега трябва да се каже, че духът на Изтока и Запада постоянно се преплита във вида хайку, което ще опишем.

В някои хайку духът на Изтока се изразява чрез западния разказ, в други, по-често, духът на Запада се изразява чрез разказа на Далечния изток. Обясненията няма да са еднакво пространни за всички наградени хайку, защото някои се нуждаят от повече обяснения, а други по-малко или са достатъчно конкретни сами по себе си.

урок по астрономия
незрящо дете
потупва Голямата мечка

Иван Георгиев

Преди може би десет години в един малък словенски град бях на изложбата на известния френски фотограф от словенски произход Евген Бавчар. Този фотограф е твърде интересен, особено поради факта, че е незрящ.

Бях силно впечатлен от неговите заснети по интуиция фотографии и в разговора след откриването чух от автора обяснения, които може би са особено подходящи за хайку поета и може би още повече за това хайку, удостоено с Голямата награда на международното жури.

Евген Бавчар първо отговори на въпроса на един от посетителите „Как снимате, след като сте сляп?“. Отговорът беше завладяващ: „Аз снимам въображението си, моите снимки са записи на психическото ми състояние“... Този отговор силно ми напомни за вечния (и фалшив) въпрос „може ли в хайку да има въображение?“ Ето, че в описания случай дори фотографията може да бъде въображаема или чрез въображението.

Отговорът на втория въпрос може би беше дори по-дълбок, по-философски. Някой попита Бавчар: „Защо не се занимавате с изкуство, различно от това, което инвалидността ви не позволява?“ Той отговори: „Човекът е несъвършено същество и изкуството е най-пряко свързано с неговия недъг, изкуството е израз на този недостатък. Колкото по-пряко изкуството е обвързано с недостатък, толкова по-онтологично обосновано е то. Художникът трябва да говори на и чрез езика на своя недъг."...

Всички поети знаят, че поезията се поражда от психическата свръхчувствителност на поета, но виждането на снимките на сляп фотограф обяснява още по-красноречиво какво е човек, художник, поет. Това хайку отваря дълбоки въпроси за човешкото съществуване и лесно можем да разберем решението на международното жури. Ключовата дума е "незрящ". Киго е "Голяма мечка" (киго за лято), което в това конкретно хайку влиза в роля на метафора извън сезонността.

тиха революция
полета слънчогледи покрай пътя
вперили очи в земята

Боряна Богданова

В това хайку ключовата дума е „революция“, важен природен (астрономически) и социален феномен. Буквално преведена тази дума означава „промяна“ или ако погледнем нейния социален аспект „социална промяна“. Как да постигнем социална промяна, за да живеем в общество, от което ще бъдем доволни?

Българите, както и други народи, преживяха социалистическата революция и капиталистическата контрареволюция на собствения си гръб, но изглежда не стигнаха до желаното общество... И в Япония революцията е честа тема. Поет, който беше чест гост на Балканите, Бан'я Нацуиши написа хайку, пълно с разочарование:

Няма японска
революция,
градушка бие върха на вълните

(прев. Д. Анакиев)

Тази градушка, това са силите на контрареволюцията. Може би контрареволюцията е по-важна тема от революцията? Тогава защо поетите тематизират революцията, а не контрареволюцията? Защото мечтаят за промяна. В награденото хайку поетесата излага чрез алегория идеята, че промените ще дойдат чрез морален катарзис, когато човек се срамува и гледа в земята подобно на нейните слънчогледи. По същество това е религиозна идея, по-точно християнска идея.

Дали религията е изход за човека и обществото? Нямаме отговорите на всички тези въпроси, но авторът отваря голяма и важна тема чрез хубава поетична картина. И тук "киго" (слънчогледи) е лишено от основната си сезонна функция и действа като метафора в алегорията. Тази картина дава възможност и за различна интерпретация. В България повечето хора се срамуват от честването на (социалистическата) революция, част от българската история. Затова революцията е тиха, т.е. заглушена. В такъв случай това хайку може да бъде критика на настоящия социален консерватизъм. Всеки ще избере значение, което отговаря на неговото разбиране.

„Дефибрилатор!”- чух глас над мен.
Спомних си
за делфина в моята мрежа.

Конрад Ностромо

В това хайку сцената и разказът са напълно съвременни – написани в западна разказвателна стилистика: авторът ни поставя в линейка, в която е съживен. Между живота и смъртта той си спомня своя риболовен грях: уловен делфин. Моментът на спомен е драматичен: ръбът на смъртта. В такива моменти човек обикновено си спомня най-близките и най-скъпите. За автора това е делфин, чийто живот е отнет. В будизма, за разлика от християнството, което издига човека над животните, човекът и животните са от един и същи ранг. Ето защо ловът и убийството на животни са тежък грях. И точно тази будистка идея авторът развива по убедителен начин. Не вярвам, че отношението е доктринално, по-вероятно е това хайку да е възникнало от емоция, тоест от емпатия. Най-чистото будистко хайку, каквото често може да се намери в японската танка и хайку поезия. Вземете за сравнение известното хайку на съвременния японски класик Като Шусон:

Убивам мравка
и осъзнавам, че трите ми деца
са гледали.

Като Шусон (1905-1993), прев. Д. Анакиев

Една моя приятелка японка наскоро ми се оплака, че не може да използва мивката, защото е пълна с мравки - не иска да ги удави във вода. Японците изпитват съпричастност както към мравките (животните), така и към растенията. Това са будистки идеи, които са въплътени в японската култура и стават част от нормалните човешки емоции.

Приятелката ми реши проблема, като взе паница, сложи захар в нея и я сложи в мивката. Когато се напълни с мравки, тя изнесе паницата на поляната. Едва тогава пусна водата в мивката. Както и Шусон описва семейната си драма в своето хайку: той не само уби мравка, но и го направи пред децата си. Но нека отбележим, че и сред българските поети има такива, които култивират най-дълбока съпричастност към животните и дори я проявяват на смъртния си одър.

Когато синьото небе стане сиво
кой съм аз?
Три сенки на птицата

Дамир Д. Дамир (Дамир Янялия), Черна гора

Тук се срещаме с хайку, принадлежащо към будистката догматика, изградено върху будистката догма за „азът като илюзия“. Очевидно авторът е някой, който изучава будизма, или поне някой, който е близък до будистките догми. Освен това неговото хайку не е „написано“, а „композирано“, както правят японците – може би единственият автор в това състезание, който композира хайку, а не го пише. Много умел е паралелът между промяната в цвета на небето и нереално големият брой сенки на птица, в центъра на който стои въпросът "кой съм аз?". Качествата на това хайку са доказателство, че първата награда в международната секция на Първи български конкурс за съвременно (Гендай) хайку е в правилни ръце. Възниква обаче въпросът: защо толкова умело съставено хайку, което задава съществен и догматичен въпрос, не получи повече точки? Какво липсва на това хайку? Отговорът е прост – липсва истинска емоция. В този ред на мисли, моят съвет към поетите, които се опитват да съчиняват хайку: в процеса на композиране на хайку е най-добре винаги да започвате от истинска емоция – не от сетивно усещане (колкото и да е привлекателно), нито от догматични идеи, а от истинска емоция. На езика на будисткото учение „хайку трябва да идва от сърцето“. Колкото по-дълбока е емоцията, толкова по-добре.

Това са хайку, които исках да коментирам по-специално в самия край на конкурса. Други хайку от кръга на победителите са културно, идеологически и поетически по-лесни за разбиране. Но нека споменем още веднъж 13-годишното момиче Дария, на което присъждаме Награда за поредица. Ето едно хайку от поредицата:

една ръка
се протяга от гроба
и покрива слънцето

Дария Благовестова Георгиева – Дари, 13 години

Тринадесетгодишната Дария Георгиева се изразява със сложни алегории с голяма лекота. Трябва да се обърне внимание на тази поетична перла. Тя със сигурност е един от големите резултати и победи на това състезание.

Първи български конкурс за съвременно хайку беше изключително богат на теми. Анализът на печелившите хайку показва, че в около 70% от случаите идеологическият произход е западен, но будизмът и усещането за природа също заемат важно място. В крайна сметка трябва да се каже, че беше голяма чест и възможност българското хайку да бъде оценявано от международно жури от такъв висок ранг. Резултатите от конкурса могат да помогнат за по-доброто разбиране на мястото на българското хайку в днешното международно хайку и по този начин за преоценка на политиката на националното хайку – ако изобщо съществува такава. Вероятно времето за задълбочени анализи тепърва предстои и въздействието на този конкурс ще има историческо значение. Най-малкото, което може да се каже, е, че резултатите от конкурса показват, че българското хайку не е по-слабо от международното, а може би дори е много по-добро. Затова си струва да се обърнем към себе си, а не от себе си към друг. Изключение, разбира се, е японското хайку, от което се нуждаем като учител и брат.

Много благодаря на всички участници, членове на журито и на всички, които помогнаха за осъществяването на Първи български конкурс за съвременно (Гендай) хайку. В по-широк преглед ще се видим отново в началото на следващата година в първия брой на новото списание „Българско хайку”.