Конкурсни резултати

Резултати от десетото издание на Националния конкурс за стихове „Моето синьо лято” 2019

◊ КОНКУРСНИ РЕЗУЛТАТИ

Стана традиция през лятната ваканция да обявяваме конкурса за стихове „Моето синьо лято“, посветен на морето и ваканционните мигове.

И тази година журито бе възхитено от творчество на всички автори и трудно взе своето решение!

До крайния срок – 15 септември 2019 г., получихме 148 творби,  от 74 автори от цялата страна.

Конкурсните творби бяха разгледани от жури в състав: Любомир Вълков, Кремена Цанкова, Тома Троев, Атанасия Петрова, Апостол Стойчев,

което взе своето решение на 10 октомври 2019 г., в град Бургас.
 

· Победител в категория 15-29 години:

Теа Петрова Монева

Опит за любовно стихотворение

Черните вълни, образувани от косите на нощта,
се спират край бреговете ти,
звездите застиват и спускат опашки
като котви по склоновете на небето,
искам да се събера под клепачите ти,
да се оставя на пързалките от сънища

с теб ще обиколим онези места,
за които се мечтае по кварталните пейки,
ще се научим да сричаме глаголите
на общата ни граматика, ще посетим
площадите на света и ще се търсим
из недоядените луни по локвите,
ще се слеем като безкрайни сенки
в тъмнината и ще се запишем
по крилете на утихналите птици

едва когато падащите звезди вдигнат котви
и се качат по морските възли към вълните,
ние ще се уморим да сме нощта,
ще се превърнем в молекули кислород,
ще се скрием в хрилете на рибите,
които пътуват към бреговете ти.

· Поощрителна награда в същата категория за:

Ния Станиславова Христова

Море от мечти

Море, слънце и мечти.
Прилив на енергия в мен си ти.
С теб в картини пъстри аз живея.
В тях музика от рая там звучи.
Любов и радост се преплитат в нежност,
плисват се като вълни пенливи, чисти.
Като гларус в полет поемат мойте мечти
в море от слънчеви лъчи и златни класове с надежда,
в които всяко зрънце е мечта и нежност.
А вечер светлини угасват, светват пак
и озаряват притихналия морски бряг от фара там отсреща.
Дай ми вяра!
Рисувам по златния пясък с миди сърца.
Диво танцувам щастлива сега.                                        
Море, слънце и мечти.
Това за мене си ти.

· Победител в категория 30+ се присъжда на:

Нина Иванова Крумова

На един художник

Когато рисувате
не се ли страхувате
от рамките ръбести
и страшни, и зъбести?
Не се ли боите със четка
небето да туряте в клетка?
С бои да лепите Морето
дето свършек си няма и дето
от синьо е просто проклето?
И дори на тъгата очите
сте сместили вътре в ъглите!
Безумецо, няма ли да спрете?
Ако сам себе си в рамки запрете?……….

· Поощрителни награди в същата категория за:

Ивелина Димитрова Радионова

От изгрев до залез

Седни, да починем за миг, капитане!
От изгрев до залез все мрежите кърпим,
все с мокрите ризи, с напукани длани
морето изгребваме сякаш до свършек.
А то е пътека, съдба и приятел,
но само за смели, страхливци не люби.
В морето, ти знаеш, ни скита душата,
когато на сушата нещо загубим.
От буря до буря, от възел до възел,
безпаметно дръзки вълните разсичаме.
Гръбнаци на риба мечтите ни свързват,
в солени постели във обич се вричаме.
Седни, да починем за миг, капитане!
Лула да изпушим от моя тютюнец.
Те, мрежите пълни са. Свят да нахраним!
Морето звездите поглъща през юни.

* * *

Лилия Пенкова Андреева

       Местоимения

Всяка сутрин на плажа отиваше
и нагазваше в сънни талази –
нещо търсеше. Миди събираше
и мечтаеше. (Аз ли бях тази?)

Много пъти в бутилки се взираше.
С нетърпение отваряше – празни.
Даже редче до нея не идваше,
а очакваше. (Бях ли аз тази?)

А един път и пръстен намери –
с почернели от тиня елмази.
Дълго пробва. Там пишеше “Mеrry”
и го хвърли. (Аз не бях тази)

Много сутрини срещаше влюбени –
подминаваше с “Бог да ви пази!”
В мокри дрехи – щастливи, целувани
Те сияеха…(Не, не бях тази)

Но веднъж… (както става понякога)
го видя – той я чакаше с рози.
Тя затича към него разплакана
и се спря: той не бе този.

* * *

Миглена Йорданова Миткова

Стъпки по пясъка

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Толкова бряг, а животът е кратък,
кътаме няколко само човека.

Стъпки по пясъка… Златните дюни
меко бележат възход и падения.
Всяка история почва през юни.
Всеки септември ми става студено…

Стъпки по пясъка – бяг и разходка…
Крачи до майка си ведро детето.
Сбира се пътят на толкова хора
в малка отсечка – оттук до морето.

· Победител в извънредното издание за стихове в десет реда по повод Десетия национален конкурс „Моето синьо лято” 2019 е за:

Стоян Петров Михайлов

Фестивална Астика“ здравей
/ в десет юбилейни реда /

Десет пъти „Мое синьо лято“ –
фестивално всичко е изпято!
Почна се с Нептуновата вечер –
утрин Креативна се притече.
Флората за бобинг бе декора –
там късометражно кино с хора.
Жонглиране и цирк се тук редят,
а живи статуи пък Ви следят!
„Квадратите“ подгряват летен бал –
феерия Бургаски фестивал !

· Поощрителна награда в същата категория за:

Мая Николаева Ангелова

Морски спомен

Морето е стихия и любов
рисува с перли своята история
и всяка капчица от него праща зов
когато си далеч, да се завърнеш.
Морето е съдба за някой мъж,
парче от морска раковина,
прекрасен изгрев блеснал изведнъж,
разпенена вълна и птичи крясък,
безкрайна синева и лунен блясък,
усмивка на дете, рисунка в пясък.

 

Автор: Фондация "Астика"
10.10.2019 г. 18:26
Посетено: 1250
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/21/news/30265-rezultati-ot-desetoto-izdanie-na-natsionalniya-konkurs-za-stihove-moeto-sinyo-lyato-2019