Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"10х5х3" – годишна изложба на секция "Живопис"
Съюзът на българските художници представя
Худ. Искра Благоева
◊ СЪБИТИЕТО
"10х5х3" – годишна изложба на секция „Живопис”
11.-29.05.2010
ул. „Шипка” 6, етаж 2 и 3
Откриване: 11 май (вторник), 18 ч.
• Пресконференция - на 11 май 2010 г. (вторник) от 11:30 ч.
София, Съюз на българските художници, зала - ет. 2, ул. “Шипка” № 6
Присъстващи:
. проф. Станислав Памукчиев – секретар на секция „Живопис”
. проф. Ивайло Мирчев – председател на СБХ
. Димитър Грозданов – завеждащ „Международна дейност и информационен център” на СБХ
На пресконференцията ще имате възможност да разговаряте с десетте куратори, участващи с концепции в изложбата - Борис Данаилов, Владия Михайлова, Даниела Радева, Ирина Баткова, Йово Панчев, Красимир Илиев, Красимир Линков, Надежда Джакова, Николай Ущавалийски, Петер Цанев.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Проектът „10х5х3” предстои да бъде осъществен за трети път след изданията му през 2003 и 2006 г. Инициативата на секция „Живопис” има за цел да изгради визия за съвременните процеси в живописта през призмата на гледните точки на 10 изкуствоведи. Те се стремят не само да направят представяне на съвременната българска живопис, но и да отграничат и посочат тенденции и направления в съвременното изкуство. Заглавието „10х5х3” изразява, че 10 куратори представят пет подбрани от тях автори с по три творби, обединени от общата концепция на куратора изкуствовед.
Така общо 150 творби на 50 съвременни български художници ще очертаят и оформят разноликата и разнородна картина на българската живописна сцена и ще се опитат да направят достоверен дебат-дискусия върху актуалните тенденции и промени.
За тази година кураторите и проектите са Борис Данаилов с „Асамблажът като артистична стратегия”, Владия Михайлова с „Вкусът на времето”, Даниела Радева с „Ретро”, Ирина Баткова с „Цитат”, Йово Панчев с „Наблюдение в огледалото на отчаяните”, Красимир Илиев с „Живописта като бягство, живописта като завръщане”, Красимир Линков с „Аз, портретът”, Надежда Джакова с „Толкова те харесвам”, Николай Ущавалийски с „Рефлексии и симулации на визуалното”, Петер Цанев с „Машини за живопис: антагонизми на абстрактното производство”.
◊ ЗА ПРОЕКТИТЕ
Целта на проекта „Рефлексии и симулации на визуалното” на Николай Ущавалийски е да направи опит да се набележат посоките и интензитета на навлизането на новите визуални кодове в полето на един малко или повече традиционен вид изкуство като живописта. Проектът разглежда промените във визуалния език на съвременната българска живопис през последните години, настъпили по силата на измененията във визуалната среда. Авторите са Любен Костов, Светлана Тодорова, Йордан Панков, Пенка Минчева, Росен Тошев.
Концепцията на Петер Цанев „Машини за живопис: антагонизми на абстрактното производство” в сътрудничество с Николай Петков, Зорница Халачева, Станислава Маркова, Елена Калудова, Зоран Георгиев показва какво е останало от историята на живописта, днес и демонстрира какво психологическо преживяване предизвикват отраженията на живописната медия в съвремието.
При Даниела Радева с „Ретро” художниците (Станислав Беловски, Ясен Згуровски, Калоян Илиев-Кокимото, Георги Мандов, Инна Павлова) не са свързани с идеята за „живописно”, те се справят технически в „битката с материала”, но по различни причини работят с други изразни средства и общото между тях е, че в работата им се налага да търсят баланс между форма и функция, да пласират гъвкаво идеите си, да предвиждат прочита на зрителя и да го манипулират.
Изобразяването може да бъде бягство от видимия свят чрез неговото преобразяване, бягство от видимия свят чрез пътуване към себе си. В „Живописта като бягство, живописта като завръщане” групата художници Долорес Дилова, Евгения Воденичарова, Милко Божков, Стоян Цанев и Чавдар Петров, която избира Красимир Илиев, показва различни степени на преобразяване на видимото.
„Няма справедливост в изкуството” с творби на Деян Янев, Динко Стоев, Ива Яранова, Свилена Колева и Станимир Генов е селекция на Йово Панчев въз основа на статията „Наблюдения в огледалото на отчаяните” на д-р Николай Михайлов. Тя се основава на връзката между живописта и действителността и е свидетелство за резултата, проекцията и територията под собствен, авторски контрол.
В концепцията „Аз, портретът”, Красимир Линков извежда избора си от автори (Андрей Даниел, Даниел Леков, Кольо Мишев, Лили Кичукова, Стоян Куцев), като тръгва от Хегел, който твърди, че развитието на живописта се състои в стремежа да се достигне до портрета. Без да поставя ограничения в идеен план на своите художници, той смята, че те минават през целия диапазон на нарцистичното вглеждане в себе си, драматизираната биография на модела, изображението на човека като умело копие със специфични средства, проникновеното възприятие и интимното разголване на личността на художника.
В „Асамблажът като артистична стратегия” Борис Данаилов прави опит да проследи техниките за асамблиране на обекти, а оттам и философията на изграждане на творбата. Неговият подбор включва Александър Юзев, Рада Букова, Асен Захариев, Валентин Дончевски и Елена Панайотова.
В проекта на Надежда Джакова „Толкова те харесвам” изобразяването на Аза като самопознание, самонаблюдение и самокритика на съвременния художник е темата, която обединява творбите на Искра Благоева, Момчил Георгиев, Иван Костолов, Людмил Лазаров и Пламен Тодоров. В себепредставянето си всеки от тях използва различни практики на изразяване – от наративния подход, през деконструктивния до цитата.
Сред идеите не липсват и провокации. Например проектът „Вкусът на времето” на Владия Михайлова ще представи пет пърформанса, разпределени в пет различни дни от изложбения период. Темата в тях ще е творчеството на художниците от групата „Градът” – Божидар Бояджиев, Недко Солаков, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев и Греди Асса. Вместо картини в изложбеното пространство ще бъдат представени отделни пърформанси, осъществени от изкуствоведа Филип Зидаров.
В проекта „Цитат” на Ирина Баткова са включени авторите Алла Георгиева, Красимир Добрев, Моника Попова, Жоро Ружев и Кирил Чолаков, които ще коментират своето разбиране за цитат. Всичко това цели да изследва идеята им за визуални цитати, които да послужат за илюстрация на подхода им в живописта и др.
◊ СЪБИТИЕТО
"10х5х3" – годишна изложба на секция „Живопис”
11.-29.05.2010
ул. „Шипка” 6, етаж 2 и 3
Откриване: 11 май (вторник), 18 ч.
• Пресконференция - на 11 май 2010 г. (вторник) от 11:30 ч.
София, Съюз на българските художници, зала - ет. 2, ул. “Шипка” № 6
Присъстващи:
. проф. Станислав Памукчиев – секретар на секция „Живопис”
. проф. Ивайло Мирчев – председател на СБХ
. Димитър Грозданов – завеждащ „Международна дейност и информационен център” на СБХ
На пресконференцията ще имате възможност да разговаряте с десетте куратори, участващи с концепции в изложбата - Борис Данаилов, Владия Михайлова, Даниела Радева, Ирина Баткова, Йово Панчев, Красимир Илиев, Красимир Линков, Надежда Джакова, Николай Ущавалийски, Петер Цанев.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Проектът „10х5х3” предстои да бъде осъществен за трети път след изданията му през 2003 и 2006 г. Инициативата на секция „Живопис” има за цел да изгради визия за съвременните процеси в живописта през призмата на гледните точки на 10 изкуствоведи. Те се стремят не само да направят представяне на съвременната българска живопис, но и да отграничат и посочат тенденции и направления в съвременното изкуство. Заглавието „10х5х3” изразява, че 10 куратори представят пет подбрани от тях автори с по три творби, обединени от общата концепция на куратора изкуствовед.
Така общо 150 творби на 50 съвременни български художници ще очертаят и оформят разноликата и разнородна картина на българската живописна сцена и ще се опитат да направят достоверен дебат-дискусия върху актуалните тенденции и промени.
За тази година кураторите и проектите са Борис Данаилов с „Асамблажът като артистична стратегия”, Владия Михайлова с „Вкусът на времето”, Даниела Радева с „Ретро”, Ирина Баткова с „Цитат”, Йово Панчев с „Наблюдение в огледалото на отчаяните”, Красимир Илиев с „Живописта като бягство, живописта като завръщане”, Красимир Линков с „Аз, портретът”, Надежда Джакова с „Толкова те харесвам”, Николай Ущавалийски с „Рефлексии и симулации на визуалното”, Петер Цанев с „Машини за живопис: антагонизми на абстрактното производство”.
◊ ЗА ПРОЕКТИТЕ
Целта на проекта „Рефлексии и симулации на визуалното” на Николай Ущавалийски е да направи опит да се набележат посоките и интензитета на навлизането на новите визуални кодове в полето на един малко или повече традиционен вид изкуство като живописта. Проектът разглежда промените във визуалния език на съвременната българска живопис през последните години, настъпили по силата на измененията във визуалната среда. Авторите са Любен Костов, Светлана Тодорова, Йордан Панков, Пенка Минчева, Росен Тошев.
Концепцията на Петер Цанев „Машини за живопис: антагонизми на абстрактното производство” в сътрудничество с Николай Петков, Зорница Халачева, Станислава Маркова, Елена Калудова, Зоран Георгиев показва какво е останало от историята на живописта, днес и демонстрира какво психологическо преживяване предизвикват отраженията на живописната медия в съвремието.
При Даниела Радева с „Ретро” художниците (Станислав Беловски, Ясен Згуровски, Калоян Илиев-Кокимото, Георги Мандов, Инна Павлова) не са свързани с идеята за „живописно”, те се справят технически в „битката с материала”, но по различни причини работят с други изразни средства и общото между тях е, че в работата им се налага да търсят баланс между форма и функция, да пласират гъвкаво идеите си, да предвиждат прочита на зрителя и да го манипулират.
Изобразяването може да бъде бягство от видимия свят чрез неговото преобразяване, бягство от видимия свят чрез пътуване към себе си. В „Живописта като бягство, живописта като завръщане” групата художници Долорес Дилова, Евгения Воденичарова, Милко Божков, Стоян Цанев и Чавдар Петров, която избира Красимир Илиев, показва различни степени на преобразяване на видимото.
„Няма справедливост в изкуството” с творби на Деян Янев, Динко Стоев, Ива Яранова, Свилена Колева и Станимир Генов е селекция на Йово Панчев въз основа на статията „Наблюдения в огледалото на отчаяните” на д-р Николай Михайлов. Тя се основава на връзката между живописта и действителността и е свидетелство за резултата, проекцията и територията под собствен, авторски контрол.
В концепцията „Аз, портретът”, Красимир Линков извежда избора си от автори (Андрей Даниел, Даниел Леков, Кольо Мишев, Лили Кичукова, Стоян Куцев), като тръгва от Хегел, който твърди, че развитието на живописта се състои в стремежа да се достигне до портрета. Без да поставя ограничения в идеен план на своите художници, той смята, че те минават през целия диапазон на нарцистичното вглеждане в себе си, драматизираната биография на модела, изображението на човека като умело копие със специфични средства, проникновеното възприятие и интимното разголване на личността на художника.
В „Асамблажът като артистична стратегия” Борис Данаилов прави опит да проследи техниките за асамблиране на обекти, а оттам и философията на изграждане на творбата. Неговият подбор включва Александър Юзев, Рада Букова, Асен Захариев, Валентин Дончевски и Елена Панайотова.
В проекта на Надежда Джакова „Толкова те харесвам” изобразяването на Аза като самопознание, самонаблюдение и самокритика на съвременния художник е темата, която обединява творбите на Искра Благоева, Момчил Георгиев, Иван Костолов, Людмил Лазаров и Пламен Тодоров. В себепредставянето си всеки от тях използва различни практики на изразяване – от наративния подход, през деконструктивния до цитата.
Сред идеите не липсват и провокации. Например проектът „Вкусът на времето” на Владия Михайлова ще представи пет пърформанса, разпределени в пет различни дни от изложбения период. Темата в тях ще е творчеството на художниците от групата „Градът” – Божидар Бояджиев, Недко Солаков, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев и Греди Асса. Вместо картини в изложбеното пространство ще бъдат представени отделни пърформанси, осъществени от изкуствоведа Филип Зидаров.
В проекта „Цитат” на Ирина Баткова са включени авторите Алла Георгиева, Красимир Добрев, Моника Попова, Жоро Ружев и Кирил Чолаков, които ще коментират своето разбиране за цитат. Всичко това цели да изследва идеята им за визуални цитати, които да послужат за илюстрация на подхода им в живописта и др.
Автор:
Марияна Аврамова – СБХ
Публикация:
05.05.2010 г. 17:49
Етикети:
Посетено:
3421
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/9880-10h5h3-godishna-izlozhba-na-sektsiya-zhivopis