Изложби
Флавио Бонети – "Естествена история" в СГХГ
Десет фотографии, вдъхновени от посещението на италианския художник в Музея за естествена история в София през 2006 г.
◊ СЪБИТИЕТО
Флавио Бонети
Естествена история
Куратор: Катя Ангелова
9 април – 16 май 2010
Откриване 9 април, петък, 18.00 ч.
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко" 1, София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
Проектът „Естествена история” се състои от десет голямо форматни фотографии (130х160 см), вдъхновени от посещението на италианския художник Флавио Бонети в Музея за естествена история в София през 2006 г.
◊ ПРОЕКТЪТ
Когато за първи път попада в музея, художникът е впечатлен от присъствието на предмети, очевидно външни на съвременната стерилна музейна среда. Като например бежова завеса, подходяща за буржоазен апартамент, на фона на която стои впечатляващ препариран носорог. Това наблюдение променя смисъла и отключва различно усещане за мястото – както във визуален, така и в познавателен смисъл.
Флавио Бонети документира тези „нарушения” в средата. Той дори развива проекта си като добавя обекти (живи котка и куче, детско колело, простор, обувки), които, от една страна, допълват домашната атмосфера на музея, а от друга, му придават сюрреален, двусмислен вид. Всекидневието влиза в диалог с обектите на научната колекция.
В този смисъл художникът задава въпроси, свързани с базисни категории от познанието. Фотографията не е инструмент за „записване” на реалността на колекцията, а място, където да се подредят различни възможности и несигурни спомени, предложени от художника, докато остава верен на оригиналната атмосфера и нейните формални черти. Включвайки „човешки следи” в мумифицираната атмосфера на музея, Флавио Бонети ни навежда на мисли за дома, за ежедневието, за малките неща от живота, за слабостите ни. Както казва италианската критичка Роберта Валторта по повод на „Естествена история”: „В крайна сметка, това е фотографията: начин да придадеш усещане за реалност на дадена ситуация, била тя възможна или невъзможна, в случай че съществува нещо такова като невъзможна ситуация. Колкото до реалността – тази успокояваща дума, с която често си служим, за да разберем или оправдаем нещо – тя си остава една загадка.”
Преди да се представи в България, цикълът „Естествена история” е показван в галерия Моника дe Карденас, Милано и в галерия Abbt projects, Цюрих.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Флавио Бонети и роден през 1956 г. в Бреша, Италия. Живее и работи в Милано. Работи в областта на видеото и фотографията. Получава Първа награда за филма си "Normale" на Фестивала на независимото кино в Белария, а филмът му "Geogrаphy" е в селекцията на Кинофестивала в Торино. Във фотографиите си Бонети често създава натюрморти и пейзажи, като включва едновременно природни и културни обекти. Според него: „С развитието на цивилизацията човекът проектира своя рационален ред върху природата, причинявайки непрекъсната промяна в пейзажа от статус на „природност” до положение на „неестественост”.
Сред по-престижните му изяви са участия в: Not Only Possible, But Also Necessary: Optimism In the Age of Global War, X Истанбулско биенале, Истанбул; Memories in Motion, Мюнхен; Fair Play 2007, Видео и Филми, галерия Play, Берлин; Natural History, ABBT Projects, Цюрих; Artgames. Analogies Between Art and Games, Ludwig Forum für Internationale Kunst, Аахен; The Ecstasy of Things, Museum of Contemporary Photography, Villa Ghirlanda, Cinisello Balsamo, Милано; The Italian Look. Italian Fashion Photography from 1951 to Today, Rotonda della Besana, Милано, National Museum of XXI Century Arts, Рим.
• Със съдействието на Италианския културен институт - София и галерия Моника де Карденас, Милано
◊ ДУМИ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Катя Ангелова
Флавио Бонети – „Естествена история”
Изходната точка на творбите е представянето на природния свят (животински, растителен и минерален). На фокус е не самата природа, а „идеята за природата" – тоест нейната културна репрезентация, която е исторически определена, отражение на символическата система и когнитивния процес.
При първото си посещение в музея художникът е впечатлен от присъствието на предмети, които напомнят домашна мебелировка, очевидно външни на съвременната стерилна музейна среда. Във фотографираната от Флавио Бонети среда, природата се превръща в нова структура, която носи втори, фикционален смисъл. Тя се населява с нови въображаеми жители – пазачи, които не знаят какво охраняват, или пътешественици, които се възхищават от препарираните от тях животни и съжителстват с тях.
Самата организация на Природонаучния музей е свързана с един вид научна „пропаганда"; производството на „истини" показва как обществото разказва „фактите" за природата: сложното изграждане на официалната история, която в същото време отразява промените в историята въобще, както и нейните фикс-идеи, нови икономически структури и т.н.
Перформативният момент играе важна роля в режисираните фотографии на Флавио Бонети, където художникът приема различни роли и размишлява с остра ирония върху нашите представи за изследователя, учения и твореца: три фигури, които често биват културно и социално идеализирани. В този смисъл художникът задава въпроси, свързани с базисни категории от познанието. Тук фотографията не е инструмент за „записване” и запечатване на (така или иначе вече научно променената) реалност на колекцията, а сцена, където се подреждат различни възможности и несигурни спомени, предложени от художника, докато остава верен на оригиналната атмосфера и нейните формални черти.
В книгата си „Думите и нещата” (Les mots et les choses, 1996) Мишел Фуко анализира процесите на изграждане на естествената история като наука и пише: „Документите на тази нова история не са други думи... (...), а ненатоварени пространства, в които нещата се съпоставят: хербариуми, колекции (...), създания, изложени едни до други, с видими повърхности (...). Кабинетът по естествена история и градината, каквито са създадени през класическия период, отразяват кръговата процесия на „спектакъла", с подреждането на нещата в „таблица". Онова, което се е родило между ерата на театъра и тази на градината, не било желанието за знание, а един нов начин да се свързват нещата както с окото, така и с „речта”.
По този начин идеята за „диорамата" (т.е. реконструкцията на природния контекст), която е един от начините за представяне на научни колекции, се заменя в тези творби от една по-широка концепция за природата, която включва ежедневния опит на човека, неговите следи и споменатите от Фуко артефакти. „Видимият ред със своята неизменна таблица на различията сега е само изкуствен блясък върху пропастта" – заявява Фуко, като обяснява, че в класическата епоха репрезентацията приема формата на означаване, където знаците – не само думите, но и числата, таблиците и различните системи на класификация – биват наложени на света, за да генерират значение.
Тръгвайки от тези схващания, със своите фотографии Флавиo Бонети пренарежда „диорамите от диорами", които могат да бъдат наблюдавани като музейни витрини, но и като огледала, които улавят образа на зрителя и го изпращат в едно загадъчно местообитание.
Тази тема отеква често в творбите на много съвременни художници (като Анет Месaжe или Томас Грюнфелд, които създават хибриди от различни природни видове. Джоун Фонткубeрта изобретява фосилни скелети, Алън Макколън представя вкаменелости от кости на динозаври; Хироши Сугимото фотографира диорами; Джеф Кунс прави гигантски репродукции на зооморфни обекти, произвеждани от индустрията на играчките, а Марк Диън изследва всички видове представяне на природата). В тази тема обаче Флавио Бонети въвежда една комбинаторна игра, като използва предмети и вмъкнати животни, които населяват музея и го превръщат в едно съживено и нееднозначно пространство.
Изложбата включва и видеото „Доместико" (2008 г.) – историята на един иконом, който отказва да напусне дома си и криминализира пътуването като екзистенциално присъщо на туриста. Видеото е изпълнено със същата ирония, същата мебелировка и същото недоверие към класификацията като в серията фотографии „Естествена история".
Автор:
Петър Димов, PR на СГХГ
Публикация:
07.04.2010 г. 23:16
Етикети:
Посетено:
1293
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/9659-flavio-boneti-estestvena-istoriya-v-sghg