Изложби

Лъчезар Бояджиев: Художник в депото

Първа изложба от поредицата "Другото око" в СГХГ

Лъчезар Бояджиев: Художник в депото
Правдолюб Иванов (р. 1964). Царството на желанието и прахосването, 2004


◊ СЪБИТИЕТО

Софийската градска художествена галерия представя

Другото око
Лъчезар Бояджиев: Художник в депото


30 март 2010 - 16 май 2010

Откриване 30 март, вторник, 18.00 часа
в Софийската градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко" 1, София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)

Това е първата изложба от поредицата "Другото око", собствен проект на СГХГ, по идея на главния уредник Мария Василева.


◊ ПРОЕКТЪТ

„Другото око” (по идея на Мария Василева) е поредица от изложби, в които художник, архитект, журналист или учен е поканен да работи с музейната колекция. Очакванията ни са за различен поглед, освободен от знанието за периоди, стилове, жанрове и видове. Поглед, който дава възможност за динамичен диалог с произведенията и който открива нови хоризонти за анализ и интерпретация на художественото ни наследство.

Първата ни покана е към художника Лъчезар Бояджиев. Той прие с условието да работи така, както харесва на неговите художническо око, талант, въображение, пространствено мислене, усещане за визуална форма и разказ чрез изкуство, интуиция, психика, мислене за изкуството и мястото му в света и живота на хората; да работи така, както „отърва” на усещането му за колегиална етика или липсата на такава, на вижданията му за музея за изкуство и живота му чрез произведенията в него, на усета му за вниманието на публиката, както и да работи, съобразявайки се с много други такива неща...


◊ ИЗЛОЖБАТА

За Лъчезар Бояджиев най-важно е това, че в тази индивидуална изложба всичко е лично. Той приканва зрителите да мислят за изложбата като за инсталация от ready-made обекти, които са намерени от художника в музея.

Разбира се, когато авторът на изложбата си „позволява волности” в интерпретацията на произведения от колекцията на СГХГ и ги привижда като материал и елемент от неговата инсталация, той се основава в голяма степен и на образованието си на изкуствовед.

Лъчезар Бояджиев се опитва да де-конструира клишетата на родната история на изкуството като ре-конструира в изложбеното пространство привидната произволност в подредбата на депата на музея, но от негова гледна точка: „С една дума, ако някога сте се чудили дали има нещо, което свързва художниците и произведенията им в историята на изкуството извън факта, че творят изкуство, то в рамките на този проект и тази инсталация ще имате възможност да се убедите, че ги свързват същите онези неща, които свързват всичко и всички хора по света в този живот – от кръчмата до леглото, от боята за хола до идеала за красота на женското тяло от 1930-те или 1990-те години; от желанието за кариера и заиграването с властта до вътрешните терзания и прозренията на духа на твореца, светеца, бореца, зарзаватчията или ключаря от съседния двор.”

Лъчезар Бояджиев търси връзките между художниците по начин, който „може да се окаже не само не-историчен, но и не-удобен”, с очакването изложбеният диалог между творбите да е по-жив от приетото. Художникът е убеден, че така колекцията ще заживее по един по-активен и по-човешки, или поне по-художнически и по-нов начин. Надява се публиката да получи удоволствие, знание и може би вдъхновение да гледа на своите музеи като на част от своя живот и свят.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

Лъчезар Бояджиев е роден на 12 октомври 1957 г. в София. През 1980 г. завършва Националната художествена академия, София, специалност "Изкуствознание". Член-основател на Института за съвременно изкуство - София (1995). През 1992 г. е куратор на българското участие в III Истанбулско биенале.

В последните години организира самостоятелни изложби в галерия Feinkost, Берлин (2007), в EAF, Аделаида, Австралия (2006), в рамките на Arte Fiera, Болоня, Италия (2004). Сред по-важните участия в групови изложби от последните години са: Общата история и частните й случки”, Музей до поискване (MUSA), Виена, Австрия; „Богатството на народите” в рамките на Фестивал за кино и нови медии „Cinema City”, Нови Сад, Сърбия; „Течни граници”, Европа XXL/Лил 3000, Tri Postal, Лил, Франция; „Лоши времена/добри времена”, „Футура”, Център за съвременно изкуство, Прага, Чехия (2009). „Изкуство, цена и ценност” в двореца „Строци”, Флоренция, Италия; „Чудо”, 2-ро биенале в Сингапур; „Йерусалим / изложба”, фондация „Ал-Ма’мал”, Стария град на Йерусалим; „Евразия”, Музей за модерно и съвременно изкуство на Тренто и Роверето (MART), Роверето, Италия; „Щастливото число седем”, 7-о биенале в SITE, Санта Фе, Ню Мексико, САЩ; „Страна на човешките права: на ръба на мислимото”, асоциация „Ротор”, Грац, Австрия; „Храбрият нов свят…”, галерия IFA, Берлин и Щутгарт, Германия (2008); 3-то биенале в Прага, Чехия; „Позиции 2007”, Музей за съвременно изкуство на Кумамото, Япония; „Бележки под линия: за геополитиката, пазарите и амнезията”, 2-ро биенале в Москва, Русия (2007) и др.

Специализира и работи по различни програми на Фондация „Пол Гети”, АртсЛинк, КултурКонтакт, Кметството на Париж, Биеналето в Шаржа и др. в градовете Ню Йорк, Филаделфия, Виена, Париж, Шаржа, Ворпсведе (Германия), Нови Сад, Сеул. Лектор и участник в конференции, дискусии и семинари.

Лъчезар Бояджиев е едно от най-често споменаваните имена, когато става дума за съвременно българско изкуство. Неговите работи са посветени на градската среда, създаването на публика и личната интерпретация на обществените процеси.

Автор: Петър Димов, PR на СГХГ
29.03.2010 г. 21:34
Посетено: 1722
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/9615-lachezar-boyadzhiev-hudozhnik-v-depoto