Изложби

„Изчезващите къщи / Хубавите къщи” – заключителна изложба на тригодишния проект

Каталог "Изчезващите къщи / Хубавите къщи, 2007–2008-2009, Варна, София, Аполония"

„Изчезващите къщи / Хубавите къщи” – заключителна изложба на тригодишния проект


◊ СЪБИТИЕТО

На 22 февруари, понеделник, 17.30 ч. в Централния дом на архитекта, София, ул. Кракра” 11, ще бъдат представени изложбата „Изчезващите къщи / Хубавите къщи III” и каталогът „Изчезващите къщи / Хубавите къщи, 2007–2008–2009, Варна–София–Аполония”, изд. Хеликспрес, 2010.

Каталогът излиза със съдействието на Съюза на архитектите в България, Дружеството на архитектите Варна, Камарата на архитектите Варна и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.

Екипът на изложбата ще очаква журналистите в ранния следобед на 22 февруари, понеделник, след 13.00 ч.

 

◊ ИЗЛОЖБАТА

Експозицията „Изчезващите къщи / Хубавите къщи III” обобщава усилията на тригодишния проект в подкрепа на дългосрочната кампания на Съюза на архитектите в България за съхраняване на архитектурното наследство „Наследство в риск”. Начинанието, тръгнало от Варна, разшири постепенно географията си и придоби национален характер, включвайки в трите си издания (2007-2008-2009) общо 10 изложби (Варна, София, Созопол - фестивал на изкуствата „Аполония”), национален workshop (Варна) и 95 творци от цялата страна: архитекти, преподаватели и студенти по архитектура, журналисти, фотографи, художници, дизайнери, изкуствоведи, филателисти. Куратор на изложбите е арх. Станчо Веков.

 

◊ КАТАЛОГЪТ

Каталогът „Изчезващите къщи / Хубавите къщи, 2007–2008–2009, Варна–София–Аполония”, изд. Хеликспрес, 2010 излиза със съдействието на Съюза на архитектите в България, Дружеството на архитектите Варна, Камарата на архитектите Варна и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. В него са подбрани 35 произведения от различни издания на тригодишния проект със същото заглавие, които обхващат съществуващите днес в България практики за опазване на архитектурната памет и визуализират посланието за нашата отговорност – лична, обща, обществена.

Документалната фотография на Николай Савов, уловила взривяването на къщите, архитектурни паметници в центъра на Варна (бул. „Княз Борис Първи” / бивш „Ленин”) е подсилена с ироничното авторово послание: „Честита Новата 1989! Пожелавам с Вашето старание и с нашето мълчание да срутим всички стари и хубави къщи в град Варна!” Посланието намира своето продължение в саркастичните „Архитектурни некролози” на Инициативен комитет, Гражданско движение за опазване паметниците на културата, проф д-р арх. Петър Йокимов, д-р арх. Любинка Стоилова, д-р арх. Добрина Желева-Мартинс, които в обичайния стил на жанра оплакват кончината на конкретни архитектурни паметници в София. В композицията една до друга стоят фотографските хроники на жалките останки от Захарната фабрика в София (арх. Николай Стефанов) и малко по-добре запазената Текстилна фабрика във Варна (Славея Монева) - паметници на промишлената архитектура от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Възможностите за реконструкция и реставрация на втория обект разработва курсов проект на студенти по архитектура от ВСУ „Черноризец Храбър”. В друг проект бъдещите архитекти предлагат концепцията си за реконструкция и надстройка на все още съществуващ архитектурен ансамбъл от споменатия вече варненски булевард. Предизвикалият обществена дискусия обект - Военноморската болница / бивш френски девически колеж „Сен Андре” - присъства с документални фотоси от разрушаването (Светла Пенчева, Петър Атанасов) и с реализирания проект на архитектите Инга Данчева и Даниел Вълканов, възстановил фасадата със съвременни материали.

Все в този ритъм, сравнението и съпоставката между предишни, сегашни и бъдещи визии на едни и същи или тематично сходни обекти са сред основните композиционни подходи при съставянето на каталога. Свободното движение на идеи и гледни точки се фокусира в една надвремева мета среща между архитектурните поколения, свидетелстваща за етапите на архитектурното мислене. Прекрасни примери за професионално отношение към съхраняването на архитектурното наследство дават в реализациите си арх. Румяна Пройкова (реставрация, ансамбъл Баятова / Бакалова къща, Пловдив, 2008/около 1790), арх. Долорес Попова (реконструкция, Дом Гюрови, Созопол, 2005/около 1850), арх. Атанас Каджебов (реставрация, жилищни сгради, Широка лъка, 2007/около 1870) и др.

Оригинална интерпретация за адаптиране и интериоризиране на наследството в съвременна архитектурна среда предлага арх. Иван Тончев, превърнал тютюневи складове от 1908 г. в неразделна част от МОЛ Благоевград. Подобна стилистика използва в проекта си за мултифункционална сграда (реконструкция, разширение, Плевен, 2008/1910) и арх. Иво Петров. Православният архитектурен канон присъства в проекта за реконструкция на Българския метох в Истанбул (2009/1850) на знаковия архитект Васил Китов и дъщеря му Боряна Китова, както и в работата на арх. Милен Маринов, реновирал храма на първомайстора Никола Фичев в Мъглиж (2009/1891).

Интердисциплинарният характер на проекта „Изчезващите къщи / Хубавите къщи” е отразен и в жанровото многообразие на каталога чрез произведенията на художниците Светлин Ненов, Пламен Монев, Никола Митов-Кумарицата, Цветана и Деян Векови, дизайнерите Светлан Стефанов, Вихра Бобчева, филателиста Борис Калинков, изкуствоведката Пламенa Рачева, фотографите, журналистите. Каталогът започва с плакатите на изложбите и завършва с фотомоменти от историята на проекта.

Точната датировка и указването на топосите (Арбанаси, Благоевград, Варна, Пловдив, Созопол, София и пр.), заедно с извеждането на нови или малко познати в публичното пространство обекти, определят стойността на изданието като съвестен документ на времето и критичен изследовател на неговите нрави. В този диалог (по-скоро полилог), продължаващ да се случва на границата между приемствеността и стълкновението, се оглежда и интелектуалният потенциал на нацията. Такъв, какъвто е - 20 години след отхвърлянето на соц-а и 2 години от членството на страната в ЕС.

Точно тук се налага да си спомним, че експонираната на последната „Аполония”, в Християнския комплекс на Созопол, изложба „Изчезващите къщи / Хубавите къщи” бе разрушена от вандали, после реконструирана и наново възстановена пред фестивалния амфитеатър. Така изложбата за съхраняване на архитектурното наследство преживя своя смисъл и по един съвсем буквален начин. Повод впрочем за разсъждение и над казаното от Жан Нувел за „архитектурата едновременно като смисъл и чувство”. Думите бяха част от отговора на носителя на архитектурния Нобел - наградата Притзгер, на въпроса, зададен от международната конференция, организирана от списание „Abitare” през отминалия уикенд в София: „Имаме ли нужда от музеи и галерии?”

Автор: Виолета Тончева
21.02.2010 г. 12:15
Посетено: 3597
Етикети: проект, изложба
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/9394-izchezvashtite-kashti-hubavite-kashti-zaklyuchitelna-izlozhba-na-trigodishniya-proekt