Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Изложба "Алеко и неговият герой" в Свищов
147 години от рождението на Алеко Констатинов
◊ СЪБИТИЕТО
Музеят Дом на хумора и сатирата в Габрово започва новата година с гостуваща изложба.
Тя ще се открие на 12 януари 2010 г. от 17 часа в Художествената галерия „Николай Павлович” в град Свищов.
Изложбата е част от честванията на 147-годишнината от рождението на големия наш сатирик Алеко Констатинов, роден в крайдунавския град. Колекцията ще представи Алековия герой чрез хумора и сатирата в 44 карикатури на трима големи майстори на сатиричното изображение: Борис Ангелушев, Теню Пиндарев и Тодор Цонев. Творбите са притежание на ДХС и са част от художествения фонд „Хумор на народите”.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Бай Ганьо си остава сякаш вечен герой: ето, толкова поколения се вълнуват от него, разпознават го около себе си, срещат го сред политиците. И ако илюстрациите на Б. Ангелушев (1902-1966) ни припомнят образа на изучавания в училище герой от едноименното произведение, то сатирата на Т. Цонев (1934-2004) е повече от кривото огледало на нашата действителност. „Няма да падна никога от власт, защото съм вселен във всички вас!” ни обещава безцеремонно и цинично героят от края на 20. век. Но той се родее и с Бай Ганьо от „социалистическа” България – художникът се е осмелил да го направи партньор на Тодор Живков край изборната урна (1968), на друго място пък е направо с характерния нос на Живков. Бай Ганьо на Алеко Константинов отива в Европа, а на Т. Цонев се връща оттам: на летището героят е отрупан с модерни тежки куфари, всевъзможни чанти и пакети с европейски стоки („Съсипване на капиталистите...”). Бай Ганьо от края на 20. век все така прави избори и е вечният победител в тях, нагъл е, развихря се и в Народното събрание, на друго място е кандидат патриарх или самодостатъчен интелектуалец... Творбите на Т. Цонев са само малка част от голямо дарение, което художникът направи на ДХС в последните дни от своя живот. Много от тези рисунки са ни познати от пресата след 10.11.1989, но събрани на едно място звучат мощно и много по-категорично.
Много въздействаща е рисунката на Т. Пиндарев (1921), на която сякаш Бай Ганьо е клониран: не един, а трима отиват при автора си, една алюзия колко много могат да бъдат причините и за трагичния край на сатирика, и за злото, от което ни предстои да се избавим, стига да имаме воля.
Изложбата от сатирични рисунки и карикатури, свързани с Алековия Бай Ганьо, с която Домът на хумора и сатирата се представя в Свищов, е един съвременен повик към крехкото ни гражданско общество - да бъде бдително и да се научи навреме да разпознава многото лица на своите отрицатели. Тя ще добави нова багра в цялостната културна програма по честванията на Алеко и ще бъде предизвикателство към новите поколения да търсят своя „бай Ганьо”, за да се простят с него чрез сатиричната си присъда.
Автор:
Венета Георгиева-Козарева
Публикация:
11.01.2010 г. 17:16