Изложби
Изложба скулптура на Величко Минеков в СГХГ
Ретроспективна изложба
Икар, 1976 г., НХГ
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска художествена галерия представя
Величко Минеков
ретроспективна изложба
. Куратор Николай Бошев
19 ноември – 29 декември 2009
Откриване на 19 ноември, четвъртък, 18.00 ч.
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко 1", София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
◊ ИЗЛОЖБАТА
Изложбата на Величко Минеков позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България.
Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа.
Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните.
Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът дава знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977) релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981) и „Съединението” (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца.
Експозицията „Величко Минеков” представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Величко Минеков е роден през 1928 г. в с. Мало Конаре, Пазарджишко.
. 1947 – Постъпва в ателието на Андрей Николов.
. 1948 – Постъпва в Художествената академия в София. Учи при проф. Марко Марков.
. 1954 – Завършва „Скулптура” в Художествената академия при проф. Любомир Далчев.
. 1959 – Член на Есенния салон в Париж.
. 1964 – След конкурс е назначен за преподавател по скулптура в Художествената академия в София.
. 1967 – Доцент по скулптура в Художествената академия, София.
. 1973 – Избран за Заместник-председател на Съюза на българските художници.
. 1975 – Професор по скулптура в Художествената академия, София.
. 1975-1978 – Член на Държавната комисия по монументална пластика.
. 1976-1984 – Ректор на Художествената академия, София.
. 1981-1989 – Народен представител.
. 1982 – Учредител и член на Управителния съвет на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий”.
. 1994-2003 – Професор по скулптура във Великотърновския университет.
. 2001-2004 – Член на Висшата атестационна комисия.
Участва във всички Общи художествени изложби в страната и в много международни изложби в Москва, Париж, Будапеща, Венеция и др. Негови творби са собственост на колекциите на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Пазарджик, Варна, Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе и др., както и в галерии и частни колекции в Италия, Германия, Русия, САЩ, Белгия, Египет, Иран и др.
Лауреат на VІ Световен младежки фестивал, Москва (1956), носител на първа награда на ОХИ 1957 г. за композицията „Почивка”, на първа награда на ОХИ 1958 г. за композициите „Майка” и „Жажда”, награда „Иван Лазаров” за монументална скулптура (1969 и 1985), награда на Съюза на архитектите в България (1980), награда за цялостно творчество на Съюза на българските художници (1998). Удостоен със званията Заслужил художник (1971), Народен художник (1976) и Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия (2006). Носител на ордена „Стара планина” І степен (2006).
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска художествена галерия представя
Величко Минеков
ретроспективна изложба
. Куратор Николай Бошев
19 ноември – 29 декември 2009
Откриване на 19 ноември, четвъртък, 18.00 ч.
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко 1", София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
◊ ИЗЛОЖБАТА
Изложбата на Величко Минеков позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България.
Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа.
Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните.
Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът дава знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977) релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981) и „Съединението” (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца.
Експозицията „Величко Минеков” представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Величко Минеков е роден през 1928 г. в с. Мало Конаре, Пазарджишко.
. 1947 – Постъпва в ателието на Андрей Николов.
. 1948 – Постъпва в Художествената академия в София. Учи при проф. Марко Марков.
. 1954 – Завършва „Скулптура” в Художествената академия при проф. Любомир Далчев.
. 1959 – Член на Есенния салон в Париж.
. 1964 – След конкурс е назначен за преподавател по скулптура в Художествената академия в София.
. 1967 – Доцент по скулптура в Художествената академия, София.
. 1973 – Избран за Заместник-председател на Съюза на българските художници.
. 1975 – Професор по скулптура в Художествената академия, София.
. 1975-1978 – Член на Държавната комисия по монументална пластика.
. 1976-1984 – Ректор на Художествената академия, София.
. 1981-1989 – Народен представител.
. 1982 – Учредител и член на Управителния съвет на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий”.
. 1994-2003 – Професор по скулптура във Великотърновския университет.
. 2001-2004 – Член на Висшата атестационна комисия.
Участва във всички Общи художествени изложби в страната и в много международни изложби в Москва, Париж, Будапеща, Венеция и др. Негови творби са собственост на колекциите на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Пазарджик, Варна, Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе и др., както и в галерии и частни колекции в Италия, Германия, Русия, САЩ, Белгия, Египет, Иран и др.
Лауреат на VІ Световен младежки фестивал, Москва (1956), носител на първа награда на ОХИ 1957 г. за композицията „Почивка”, на първа награда на ОХИ 1958 г. за композициите „Майка” и „Жажда”, награда „Иван Лазаров” за монументална скулптура (1969 и 1985), награда на Съюза на архитектите в България (1980), награда за цялостно творчество на Съюза на българските художници (1998). Удостоен със званията Заслужил художник (1971), Народен художник (1976) и Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия (2006). Носител на ордена „Стара планина” І степен (2006).
Автор:
Петър Димов, PR на СГХГ
Публикация:
15.11.2009 г. 21:33
Посетено:
2301
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/8870-izlozhba-skulptura-na-velichko-minekov-v-sghg