Изложби
Изложба "Скитникът между звездите". Васил Иванов (1909-1975)
По случай 100 години от рождението на художника
Васил Иванов. Фигури.
◊ СЪБИТИЕТО
Съюзът на българските художници представя
„Скитникът между звездите”
Васил Иванов (1909-1975)
Изложба по случай 100 години от рождението на художника
17 ноември – 12 декември 2009
Откриване 17 ноември (вторник) 2009 г. от 18 часа
Национален изложбен център, ул. „Шипка” 6, ет. ІІ
• Изложбата е организирана от СБХ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Общество Бяло Братство – куратор Любен Генов.
◊ ИЗЛОЖБАТА
По един необясним за мен парадокс Васил Иванов е сред онези големи български художници, като Давид Перец, Жорж Папазов, Рафаел Михайлов, Борис Коцев и други, които остават приживе неразбрани. Защо? Защото са прекалено чувствителни, прекомерно отдадени на призванието си или преднамерено необщителни с широката публика? Или може би, защото етиката на едно лично присъствие в изкуството винаги означава конфликт с обществения вкус. Неизвестно е и дали това неразбиране ще бъде истински компенсирано във времето.
Живописта и рисунката на Васил Иванов са особено явление в родния художествен контекст. Ранните му пейзажи, портрети и натюрморти заемат периферно място в съществуващите за времето си тенденции. Те представляват кристално изчистена еманация на визията – визия, базирана на реалността и претворена до авторска система. В. Иванов е от онзи рядък тип художници, които изграждат своя система и неотклонно я следват. Става въпрос за живопис с въздушна перспектива, която равнопоставя плановете, за колорит, който изявява стойностите на чистия цвят, и за композиция, която насочва към извънсюжетни внушения.
От 60-те години на 20. в. до смъртта си художникът работи върху цикъл „Космически рисунки”. Първата му изложба в 1964 г. е забранена, но след това той има поредица представяния у нас и в чужбина. Изкуството му е показвано в галерии в Париж, Берлин, Лондон, Женева, Сидни, София и т.н. Анализаторите на тези изложби търсят аналогии с Хенри Мур, Де Кирико, Кандински, Дюфи, конструктивизма и прочие. В известен смисъл В. Иванов получава популярност и признание, каквито малко български художници имат. Той присъства в колекциите на много известни личности като Петър Увалиев, Емил Ажар, Юри Буков.
И все пак Васил Иванов си отива самотен и неудовлетворен. Защо, след като той е близък до „Новите художници”, до бараците, до повечето странници в българското изкуство. Защото този художник, който е и дъновист, демократ, музикант и т.н., изконно носи в себе си стремежа към драма. Той не се задоволява с първоначалните си успехи. Той не се задоволява и с нетрайните признания. Той търси „безпределността на битието”, чрез изкуството и достига до метафорите на космоса. Именно тук според мен се крие драмата му – космическата безпределност е изкушение по-силно от изкушенията на живота. А те не са му чужди. Васил Иванов е влюбчив, топъл, чувствителен, очарователен, привързан към земното човек. Мистиката го разкъсва и затова, той, който е дъновист, се чувства и войник, който е самотник, иска да бъде в общество. В крайна сметка, щастието, което бленува (по собствените му думи), остава извън формите, които познава. Така тази драматична, но кротка личност се явява не само отрицател на тенденциите, които съществуват у нас, но и на познатите политически схеми и неволно попада под валяка на митотворчеството и на идеологията. Посмъртно попада и под тежестта на незнанието. На негово име бе наречен клуб „Фантасти”. Но за каква фантазия става дума, ако не за такава, чиято ипостаза е човечността. Други от съвременниците ни претендират за откривателство на техниката с бяла креда върху черна хартия. А десетилетия при тях Васил Иванов прави стотици работи, в които не технологията, а безпределността на човешките възприятия изискват изображения с бяло върху черно.
За Васил Иванов е писано много. Повечето му анализатори са й негови апологети, което поставя под въпрос обективността на изводите им. Всеки от тях отчита, че изкуството му се дели на два условни периода – първият е пластическият на живописта, а вторият е концептуалният на рисунката. Струва ми се, че в това рязко деление на творческата му биография се проектира двойствеността на личност, включваща противопоставяне на постижимо и непостижимо. „Илюзорното земно щастие” той вижда като цвят, изображение, реалност, а „всемирният идеал” търси в черно-бялата условност на рисунката. Съзнанието, че не може да се постигне нито едното, нито другото, предизвиква скръбните му послания. За нас той оставя привилегията да ги разберем, като тя изисква както познание, така и смелост.
Димитър Грозданов
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Художникът Васил Иванов е роден на 07 май 1909 г. в София. Така е според Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, но в други източници датата е 20 май - причината вероятно е в смяната на календара от Юлиански в Грегориански.
Юношеството на Васил Иванов преминава в Казанлък, където завършва гимназия. В този период е ученик на Чудомир, рисува и свири на цигулка.
Завършва Художествената академия в София през 1939 г. при проф. Никола Ганушев.
Сближава се с Учителя Петър Дънов и се влияе от идеите на Бялото братство.
. 1941 г. – Член на Дружеството на новите художници.
. 1946 г. – Първа самостоятелна изложба – галерия „Форум”, София.
. 1950 г. – Оженва се за балерината Елисавета Йосифова.
Следват самостоятелни изложби през 1955, 1956, 1957, 1958, 1961, 1965, 1966 и 1967 г. в София. В различни текстове има несъответствия в датировката на тези изложби. Една от тях е първата с цикъл космически рисунки, която е свалена непосредствено преди откриването – по спомени на Теньо Стоянов годината е 1963, но в други материали се посочва 1964 г. или 1965 г.
. Изложби във Варшава – 1957, 1966 г.
. Изложби в Лондон – 1962, 1968 г.
. Изложби в 20 града в Полша – от 1968 до 1971 г.
. Изложба в Женева – 1971 г.
Престой в Париж по покана на пианиста Юрий Буков, при когото живее - от 1971 до 1974 г.
Изложби в Париж – 1972, 1974 г.
Васил Иванов се завръща в България и умира в София на 04 април 1975 г. (датата е посочена в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, но в някои текстове тя е 04, а в други 06 юни 1975 г.)
Освен в горепосочените градове изложби на Васил Иванов са организирани в Бейрут, Будапеща, Източен и Западен Берлин, Краков, Лайпциг, Мелбърн, Ньой, Сидней и др.
Някои от посмъртно състоялите се изложби на Васил Иванов са:
. 1986 г.- открита на 21 януари в СБХ на „Шипка” 6, София - в експозицията са показани живопис и рисунки – организатори са СБХ и Комитет за култура.
. 1994 г. – в галерия „Витоша” и галерия „Александър”, София – творби от частни колекции.
. 2009 г. – 100 години от рождението на художника – галерия „Лоран”, София – творби от частни колекции – куратори Мария Колушева и Лаврен Петров
. 2009 г. - от 17 ноември до 12 декември – „Скитникът между звездите” (по идея на Камен Костов) – посветена на 100-годишнината от рождението на художника – СБХ „Шипка” 6, етаж 2, организирана от СБХ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Общество Бяло Братство – куратор Любен Генов.
◊ СЪБИТИЕТО
Съюзът на българските художници представя
„Скитникът между звездите”
Васил Иванов (1909-1975)
Изложба по случай 100 години от рождението на художника
17 ноември – 12 декември 2009
Откриване 17 ноември (вторник) 2009 г. от 18 часа
Национален изложбен център, ул. „Шипка” 6, ет. ІІ
• Изложбата е организирана от СБХ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Общество Бяло Братство – куратор Любен Генов.
◊ ИЗЛОЖБАТА
По един необясним за мен парадокс Васил Иванов е сред онези големи български художници, като Давид Перец, Жорж Папазов, Рафаел Михайлов, Борис Коцев и други, които остават приживе неразбрани. Защо? Защото са прекалено чувствителни, прекомерно отдадени на призванието си или преднамерено необщителни с широката публика? Или може би, защото етиката на едно лично присъствие в изкуството винаги означава конфликт с обществения вкус. Неизвестно е и дали това неразбиране ще бъде истински компенсирано във времето.
Живописта и рисунката на Васил Иванов са особено явление в родния художествен контекст. Ранните му пейзажи, портрети и натюрморти заемат периферно място в съществуващите за времето си тенденции. Те представляват кристално изчистена еманация на визията – визия, базирана на реалността и претворена до авторска система. В. Иванов е от онзи рядък тип художници, които изграждат своя система и неотклонно я следват. Става въпрос за живопис с въздушна перспектива, която равнопоставя плановете, за колорит, който изявява стойностите на чистия цвят, и за композиция, която насочва към извънсюжетни внушения.
От 60-те години на 20. в. до смъртта си художникът работи върху цикъл „Космически рисунки”. Първата му изложба в 1964 г. е забранена, но след това той има поредица представяния у нас и в чужбина. Изкуството му е показвано в галерии в Париж, Берлин, Лондон, Женева, Сидни, София и т.н. Анализаторите на тези изложби търсят аналогии с Хенри Мур, Де Кирико, Кандински, Дюфи, конструктивизма и прочие. В известен смисъл В. Иванов получава популярност и признание, каквито малко български художници имат. Той присъства в колекциите на много известни личности като Петър Увалиев, Емил Ажар, Юри Буков.
И все пак Васил Иванов си отива самотен и неудовлетворен. Защо, след като той е близък до „Новите художници”, до бараците, до повечето странници в българското изкуство. Защото този художник, който е и дъновист, демократ, музикант и т.н., изконно носи в себе си стремежа към драма. Той не се задоволява с първоначалните си успехи. Той не се задоволява и с нетрайните признания. Той търси „безпределността на битието”, чрез изкуството и достига до метафорите на космоса. Именно тук според мен се крие драмата му – космическата безпределност е изкушение по-силно от изкушенията на живота. А те не са му чужди. Васил Иванов е влюбчив, топъл, чувствителен, очарователен, привързан към земното човек. Мистиката го разкъсва и затова, той, който е дъновист, се чувства и войник, който е самотник, иска да бъде в общество. В крайна сметка, щастието, което бленува (по собствените му думи), остава извън формите, които познава. Така тази драматична, но кротка личност се явява не само отрицател на тенденциите, които съществуват у нас, но и на познатите политически схеми и неволно попада под валяка на митотворчеството и на идеологията. Посмъртно попада и под тежестта на незнанието. На негово име бе наречен клуб „Фантасти”. Но за каква фантазия става дума, ако не за такава, чиято ипостаза е човечността. Други от съвременниците ни претендират за откривателство на техниката с бяла креда върху черна хартия. А десетилетия при тях Васил Иванов прави стотици работи, в които не технологията, а безпределността на човешките възприятия изискват изображения с бяло върху черно.
За Васил Иванов е писано много. Повечето му анализатори са й негови апологети, което поставя под въпрос обективността на изводите им. Всеки от тях отчита, че изкуството му се дели на два условни периода – първият е пластическият на живописта, а вторият е концептуалният на рисунката. Струва ми се, че в това рязко деление на творческата му биография се проектира двойствеността на личност, включваща противопоставяне на постижимо и непостижимо. „Илюзорното земно щастие” той вижда като цвят, изображение, реалност, а „всемирният идеал” търси в черно-бялата условност на рисунката. Съзнанието, че не може да се постигне нито едното, нито другото, предизвиква скръбните му послания. За нас той оставя привилегията да ги разберем, като тя изисква както познание, така и смелост.
Димитър Грозданов
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Художникът Васил Иванов е роден на 07 май 1909 г. в София. Така е според Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, но в други източници датата е 20 май - причината вероятно е в смяната на календара от Юлиански в Грегориански.
Юношеството на Васил Иванов преминава в Казанлък, където завършва гимназия. В този период е ученик на Чудомир, рисува и свири на цигулка.
Завършва Художествената академия в София през 1939 г. при проф. Никола Ганушев.
Сближава се с Учителя Петър Дънов и се влияе от идеите на Бялото братство.
. 1941 г. – Член на Дружеството на новите художници.
. 1946 г. – Първа самостоятелна изложба – галерия „Форум”, София.
. 1950 г. – Оженва се за балерината Елисавета Йосифова.
Следват самостоятелни изложби през 1955, 1956, 1957, 1958, 1961, 1965, 1966 и 1967 г. в София. В различни текстове има несъответствия в датировката на тези изложби. Една от тях е първата с цикъл космически рисунки, която е свалена непосредствено преди откриването – по спомени на Теньо Стоянов годината е 1963, но в други материали се посочва 1964 г. или 1965 г.
. Изложби във Варшава – 1957, 1966 г.
. Изложби в Лондон – 1962, 1968 г.
. Изложби в 20 града в Полша – от 1968 до 1971 г.
. Изложба в Женева – 1971 г.
Престой в Париж по покана на пианиста Юрий Буков, при когото живее - от 1971 до 1974 г.
Изложби в Париж – 1972, 1974 г.
Васил Иванов се завръща в България и умира в София на 04 април 1975 г. (датата е посочена в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, но в някои текстове тя е 04, а в други 06 юни 1975 г.)
Освен в горепосочените градове изложби на Васил Иванов са организирани в Бейрут, Будапеща, Източен и Западен Берлин, Краков, Лайпциг, Мелбърн, Ньой, Сидней и др.
Някои от посмъртно състоялите се изложби на Васил Иванов са:
. 1986 г.- открита на 21 януари в СБХ на „Шипка” 6, София - в експозицията са показани живопис и рисунки – организатори са СБХ и Комитет за култура.
. 1994 г. – в галерия „Витоша” и галерия „Александър”, София – творби от частни колекции.
. 2009 г. – 100 години от рождението на художника – галерия „Лоран”, София – творби от частни колекции – куратори Мария Колушева и Лаврен Петров
. 2009 г. - от 17 ноември до 12 декември – „Скитникът между звездите” (по идея на Камен Костов) – посветена на 100-годишнината от рождението на художника – СБХ „Шипка” 6, етаж 2, организирана от СБХ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Общество Бяло Братство – куратор Любен Генов.
Автор:
СБХ
Публикация:
13.11.2009 г. 21:17
Етикети:
Посетено:
2788
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/8865-izlozhba-skitnikat-mezhdu-zvezdite-vasil-ivanov-1909-1975