Сериозно за изложбата на Христо Карастоянов

Миналия четвъртък, на втори декември, в Ирлански бар "Дъблин" беше открита и закрита изложбата на Христо Карастоянов. Изложбата показа, че карикатурата като творческа инвенция и като техника, отразяваща ярко обществения живот, се ползва от автора не по-малко силно и критично, отколкото сме свикнали да виждаме в литературните му творби. Силата на неговите карикатури е в умението да усети особеностите на обществените настроения и да ги отрази в съответните им ситуационни съчетания - музиканти в спортни състезания, цветно олимпийско лято, еротичен поглед към Отело, голтаци с издокарани кучета, писателят и творческия му процес. Човекът е центърът на творбите му, а един по-дълбок поглед ни показва душевността и битието на човека като основен проблем. Фигурите са представени в ярки цветове, одухотворени с Христо-Карастояновата чувствителност. А той има последователи и сред младите карикатуристи у нас. Изложбата беше организирана от издателя на в. "Пари" Валентин Панайотов и открита от проф. Иван Газдов, който представи Карастоянов така: Христо Карастоянов е човек на страстта. Никой не го е виждал да яде, а само да пие. И въпреки това той е жив. Как става това? Със страст! Никой не го е виждал да пише, а издава покъртително знатни книги. Как става това? Със страст! Никой не го е виждал да рисува, а прави карикатурни изложби. Как става това? Гостите, между които бяха Пламен Ставрев, Петър Стоянов, областният управител на Ямбол Надя Данкинова и други важни люде, се радваха и на изпълненията на групата за политически песни "Студио Пулс". Представяйки я, Христо Карастоянов отбеляза, че когато групата е била заедно, мнозина от там присъстващите не са били родени. Групата съществува от 1975 до 1978 г. Пеят култови песни като "Смъртта на Санчо Панса". Постоянно участие в нея са Христо Карастоянов и Андон Балахуров, който беше там и тази вечер. ...И ще се строши надве старото ти копие, и ще рухне твоят кон мъртъв на земята... Но ще чуеш нечий глас в отминаващия тропот: "Свободата, Санчо мой! Санчо, свободата..." И ще рукнат отведнаж сиви дъждовете, и ще се превърне в миг в сива кал тревата, и ще чуеш пак гласа, в гръм далечен вплетен: "Свободата, Санчо мой! Санчо, свободата..." Ще се стапя в теб кръвта, ще изстиваш, братко, и ще се превърнеш в пръст, в цвете, облак, вятър, за да чуеш онзи глас в плач на птица кратък: "Свободата, Санчо мой! Санчо, свободата..." А накрая се събудиш ­ изпотен и стреснат, охкаш, стенеш и ръмжиш: цепи те главата!... Но ще чуеш изведнаж ­ някой пее песен: "Свободата, Санчо мой! Санчо! Свободата..." Вечерта завърши с приятелски приказки. Карикатурите бяха обявени за продажба.